Рафаел Надал спечели втора титла от Откритото първенство на Австралия, след като победи руснака Даниил Медведев с 2-6, 6-7(5), 6-4, 6-4, 7-5 във финала на турнира в Мелбърн.
По този начин Надал стигна до рекордна 21-ва титла от Големия шлем и изпревари големите си съперници Роджър Федерер и Новак Джокович, които имат по 20.
Ако вкъщи имате тиква и се чудите по какъв начин да си я сготвите, предлагаме да опитате един много вкусен вариант. Как да си приготвите тиквено суфле.
В самата рецепта ще ви открия и начина на който аз си пека тиквата.
Необходими продукти:
Тиквата се почиства от семките и се нарязва на парчета. Дъното на тавата за печене се наръсва със захар( 60 грама). Отгоре се нареждат парчетата тиква със сърцевината надолу, т.е кората трябва да е отгоре. Налива се малко вода и се пече. По време на печене тиквата си пуска още вода и хем се задушава, хем поема от захарта. Когато омекне напълно, тиквата се пасира.
Тиквеното пюре се разбърква с жълтъците, канелата и индийското орехче.
Белтъците се разбиват с останалата захар на сняг и се добавят към тиквеното пюре. На части и при внимателно бъркане се слага брашното.
Сместа се разбърква и се разпределя в купички, намазани с масло и поръсени със захар. Суфлетата се пекат около 15 минути в загрята фурна на 180 градуса.
Временни мерки за ограничаване разпространението на COVID-19 се въвеждат в общините Монтана и Вършец, съобщиха от РЗИ-Монтана и община Вършец.
Мерките на двете места ще важат до 6 февруари. В двете селища се забранява на учениците под 18 години да посещават кафенета и места за развлечение след 20:00 часа без придружител – родител или настойник. В община Монтана се забранява провеждането на фестивали и събори. В община Вършец се затварят фитнес-залите, спира се работата на Центъра за подкрепа на личностно развитие и се забранява провеждането на масови мероприятия.
В община Монтана общата заболеваемост на 100 000 души е около 1900, а в община Вършец – около 1600.
Честват се на 30 януари
Неделя 15 след Неделя подир Въздвижение на Закхея
Св. Трисветители велики архиереи: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст.
Св. свщмчк Иполит, папа Римски
Св. благоверен цар Петър Български.
Преп. Сергий Къпински
Благоверният български цар Петър (927-969) бил син на цар Симеон Велики и внук на свети цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ (865).
След като се оттеглил от царството, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни след смъртта му. По време на царуването му, воден от благочестива жажда той, като “боголюбив и благочестив”, бил в Средец (София) и оттам тръгнал по стръмните и непристъпни ридове на планината Рила, за да търси прочутия по онова време рилски пустинножител Иоан. Поради непристъпността на местожителството му не могъл лично да се срещне с него, а само отдалеч видял дима на неговия огън, както преподобният пък видял неговата шатра, и си разменили взаимно писма. Известна е и неговата преписка с прочутия по онова време византийски подвижник свети Павел Латърски (Проф. Златарски, бел.ред.).
Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си “Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, съставени в негова чест, навярно към края на Х век: едната е собственост на българския атонски Зографски манастир и съдържа непълен канон и светилния на утрината, а другата е собственост на Белградската народна библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утрината.
За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно. Но него го наричат светец от много древни времена: в българския летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографските 26 преподобномъченици от същия век и др. Най-силно доказателство за неговото ранно канонизиране за светец представлява написаното в негова чест богослужебно последование.
Всеки от нас изпитва тревога, когато е изправен пред несигурна, плашеща или предизвикателна ситуация. Тревожността е естествена човешка емоция, която ни предпазва от възможни заплахи. Тя често се проявява като безпокойство или притеснение. Възможно е да имате и физически симптоми, като повишен пулс, учестено дишане, главоболие или стомашни проблеми.
Това е тема, която не трябва да бъде подминавана. Напротив – на тази тема трябва да се говори много. Тази тема е една от многото невидими рани в човека. Това е като да лекуваме кашлицата, но не е проблемът в белите дробове. Като да обръщаме внимание на симптоматиката, но не и на причината за инфекцията.
Тревожността ни поразява, без да я очакваме. Без да я каним в умовете си. Без да я допускаме в съзнанията си. Без дори да разбираме кога идва и дали въобще си отива. Без да знаем какво я предизвиква. Тя е един невидим враг, който ни очаква зад ъгъла и всеки момент може да нападне.
Често пъти се оказва, че този враг изобщо не съществува, а ние само си мислим, че е там и че всеки миг ще ни нападне.
Причината за тревожността е както сложна, така и съвсем простичка – тя е свързана с множеството човешки страхове, несбъднати желания, копнежи, ужаси, падения.
Въпросът е както умеем по природа да ставаме черногледи, така да умеем и обратното – да сме крайни оптимисти в песимистична ситуация.
Има и друго – човек е тревожен, защо иска винаги да му е идеално. И толкова се тревожи, че това идеално може да бъде заменено с кошмарно, че прекарва всяка секунда в едно такова вътрешно треперене. Именно това вътрешно треперене е тревожността. Да си непрекъснато на нокти, че хубавото ще прелее в лошото. Напротив – бъди подготвен за най-лошото, за да се зарадваш на хубавото. И тогава в главата ти ще има място за какво ли не, но не и за тревога.
Следвай Ме.нет Ви предлага няколко съвета
*Как да си помогнем сами
Дори светът навън да изглежда хаотичен и непредсказуем, домът ни не бива да бъде такъв. Да имате рутина със сигурност ще е от ваша полза. Опитайте се да изготвите график, който да поставите на видно място у дома, за да може да бъде видим за всички. Това ще помогне да не разпилявате енергията си. Също така си изградете навици за работа и учене, придържайте се към режим за хранене и спане. Всичко това е пряко свързано с менталното здраве.
Грижейки се за себе си подобрявате нагласата си и сте готови да посрещнете предизвикателствата. Това е от изключителна важност за хората с тревожност, особено когато мислите започват да стават все по-негативни и катастрофални. За целта може да приложите някои лесни дихателни техники за забавяне на пулса. Ето и примерно упражнение: вдишайте за 4 секунди, направете пауза за още 4 секунди, издишайте за 4 секунди и отново направете пауза. За целта изберете подходяща релаксираща музика, легнете удобно, отпуснете се и се фокусирайте върху музиката.
Ако все още трудно овладявате тревожността, имате паника атаки или други подобни състояния, провокирани от ситуацията с корона вируса, потърсете Вашия специалист, за да обсъдите заедно симптомите и възможностите за краткосрочна терапия.
Чрез творбата на Микеланджело психоаналитици откриват фройдистки мотиви в душевността на скулптора
Едва ли има турист, посетил базиликата „Свети Петър” във Ватикана, който да не се е спрял поне за миг пред скулптурата Пиета (Оплакването на Христос).
Около изработването й има много неясноти, създали сюжетите на не една и две легенди, и дори повей на мистични тайни. „Следвай ме” няма да се спира на тях, а само ще ги маркира, тъй като бихме искали да докоснем сърцата ви с непреходната красота в света на изкуството, народните традиции и природнитe картини. Това ще направим с поредицата ни „Светът на красивото”. Откриваме я с историята на Пиета.
Легенда гласи, че Микеланджело я е създал от къс мрамор, който никой друг скулптор не искал да купи, тъй като не виждал потенциал в него. Камъкът стоял 12 години пред магазина на търговеца и никой не се интересувал от него. Микеланджело взел камъка и след като работил по него близо година, създал една от най-прекрасните си творби.
Мраморната „Пиета“ или „Оплакването на Христос“ е завършена от 24-годишния Микеланджело през 1499 година. Това е първият му шедьовър. Днес мраморната композиция заема обширна ниша вдясно от входа на базиликата. Всеки може да я снима, но от разстояние – една превантивна мярка за сигурност, която домакините от Ватикана бяха принудени да вземат след вандалското изпълнение на екзалтиран вярващ преди няколко години. Фрагмент от статуята тогава бе отчупен, но бързо възстановен.
Приживе скулпторът бил атакуван от своите недоброжелатели, че лицето на Дева Мария изглежда много по-младо от това на Христос.
“Нима не знаете, че непорочните жени остават далеч по-свежи от порочните”, казвал Микеланджело в защита на своята Пиета.
Статуята изобразява почти голото тяло на мъртвия Христос, отпуснато в скута на Дева Мария, точно след свалянето му от кръста.
Според психоаналитици, а и според живописеца Джорджо Вазари, обяснението е просто и леко фройдиско. Майката и дойката на Микеланджело умират съвсем млади, а личната психология на автора в голяма степен сложила своя отпечатък върху неговите произведения. Скулпторът едва ли си е блъскал главата в този проблем, докато е работил, защото предизвикателството било много по-голямо – от един къс мрамор да изработи композиция от две фигури.
Той успял да постигне това, като противопоставя голата и гладка плът на Христос на обемните дипли от дрехата на Мария. Един бегъл поглед върху композицията е достатъчен, за да се открои спокойното й, но потопено в дълбока скръб лице от отпуснатата мъртва глава на Иисус, върху която все още се вижда отпечатъкът от агонията при разпъването.
Спокойствие и дълбоко духовно преживяване в едно – това усещане е предадено от Микеланджело с неподражаем талант. Затова не е странно, че подобно съвършенство може да предизвика какви ли не човешки реакции – от акта на дълбоко вживелия се вандал до чувството, че си изправен пред истинско съвършенство.
9 871 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица у нас за изминалите 24 часа. 4 975 от тях са установени с PCR, а 4 896 – с бързи антигенни тестове. 76,67 % от новите случаи, доказани за последното денонощие, са на лица, които не са ваксинирани, сочат данните в Единния информационен портал.
Тестовете, направени през последното денонощие, са общо 41 967. От тях 13 795 са PCR, а 28 172 – антигенни. Това показва Националната информационна система.
Случаите на новия коронавирус у нас към момента са общо 933 337, от които 234 012 са активни. Излекуваните лица са 666 237. От тях 3 069 са регистрирани през изминалото денонощие.
5 526 са общо пациентите с потвърден COVID-19, настанени в лечебни заведения за болнична помощ. 509 от тях се намират в интензивни отделения или клиники. Новопостъпилите в болнично заведение лица са 781, 80,92 % от които не са ваксинирани, показва Единният информационен портал.
Към момента в България са поставени общо 4 152 152 дози от ваксините срещу коронавирусната инфекция. През последните 24 часа са приложени 12 796 от тях.
Националната информационна система показва, че у нас новият коронавирус е констатиран при общо 20 368 лица-медицински служители. 174 нови случая са регистрирани през последното денонощие. 33 от тях са установени при лекари, 56 – при медицински сестри, 40 – при санитари, 2 – при фелдшери и 43 – при друг медицински персонал.
Починалите лица, при които е бил доказан COVID-19, са 33 088. Нови 71 случая са регистрирани през изминалото денонощие. 88,73 % от починалите лица не са били ваксинирани.
Честват се на 29 януари
Пренасяне мощите на свещеномъченик Игнатий Богоносец
Заместникът на първия антиохийски епископ Еводий, знаменитият антиохийски свещеномъченик св. Игнатий Богоносец приел мъченическа съмрт през времето на император Траян (98-117 г.). Той бил разкъсан от зверовете в Римския цирк Максимус. Като пшеница той бил смлян чрез зъбите на зверовете и се превърнал в бял хляб за Бога, както предварително сам говори за себе си. Верни християни събрали с благоговение оглозганите му кости и ги върнали в неговия град, където „за пръв път учениците бидоха наречени християни“ (Деян. ап. 11:26). Това станало през 107 година.
Преди арабските мюсюлмани да заемат Антиохия в 637 г. светите му мощи били отново върнати в Рим, където почиват в църквата „Св. Климент“. Тези две пренасяния на св. Игнатиевите мощи светата Църква възпоменава на днешния ден.
Св. мъченик Димитрий Сливенски
Св. Димитрий Сливенски е роден в Сливен на 9 октомври 1818 година. Родителите му били бедни и благочестиви люде – баща му Иван и майка му Комна. След като осем години били бездетни, родил се Димитрий като плод на много вяра и молитва. Поради бедност той останал без образование и бил неграмотен, но поради постоянното посещение на храмовите богослужения и добрата си памет, той пеел прекрасно и наизуст много от църковните песни. След като умрели родителите му бедната им къщица се срутила и мястото било присвоено от съседите-турци. Той останал бездомен и се видял принуден да стане слуга. Бил среден на ръст, но хубавец, та работодателят му правел опити чрез синовете си да го отвлече от християнството и да го потурчи. Димитър смело заявявал, че Христос е от Бога изпратен, че е пострадал изкупително, възкръснал подир смъртта си, възнесъл се в небесата и всичко владее на небето и земята; а Мохамед е един прост и обикновен човек. В отговор на тия му думи турчинът силно пламнал от гняв, ударил му плесница и с ругателни думи го изгонил из дома си, без да му плати нищо за дотогавашната работа.
Димитър се зарадвал, че така трябвало да напусне този нечестив дом и се хванал на друга работа, за да изкарва прехраната си. И много често се налагало да влиза в спор с турците по въпроса за вярата – християнска или мохамеданска, което стигало и до представителите на властта. В това време пристигнал нов турски кадия (съдия) от Одрин в Сливен, който според турските закони имал не само съдебна, но и върховна за областта административна власт. Димитър – нарочно бил повикан да прислужва при угощението, което местните бейове устроили в чест на новодошлия. Той бил наклеветен пред кадията, затова когато си свършил работата и се наканил да си отиде, кадията го задържал с намерение да го убеждава и насилва да стане мохамеданин. Димитър в отговор на убеждаванията и обещанията иронично заявил: „Олур ба, ефендим“ („Бива, бе, господин съдия!“). Турците взели сериозно тези думи и веднага един от тях се заловил да навие на главата му бяла чалма, каквато могъл да носи само правоверният мохамеданин. Но Димитър я хвърлил на земята и избягал, защото знаел, че това много ще озвери турците. Гонили го, търсили го по къщите на града, но напразно: Димитър осъмнал в една плевня на село Ичера, гдето прекарал скрит три денонощия гладен и жаден. Най-после го открива собственикът на плевнята, който като узнава станалото, дал му пари, цървули и хляб, и го изпратил на север да се спасява, защото тук за него вече нямало живот.
През Разград Димитър отишъл в Русе и се явил при владиката, който го задържал в митрополията си няколко дни. След като го поучил достатъчно във вярата и подвига, дал му пари и го изпратил назад в Сливен, за да пострада мъченически на същото място, гдето станало отричането от Христа макар и на шега. Предал се на турската стража още в Жеравна, а в Сливен, когато го водели вързан в градското управление, той на всеки срещнат християнин се покланял и казвал: „Простете ме, братя, аз се предадох на тези безбожни читаци, за да прославя нашата вяра!“ В затвора три дни подред той молил стражата да му повикат християнския свещеник игумен х. поп Стефан, обаче стражите не изпълнили молбата му. Свещеникът от своя страна правил опити да проникне до него в затвора, обаче властниците не му позволили.
На първото съдебно заседание кадията му припомнил, че той открито обещал да смени вярата си, и сега като дошъл и сам се предал в ръцете им, това направил навярно с намерение да изпълни обещанието си. Св. Димитрий изслушал думите на кадията, извадил от пазвата си кръста, който русенският митрополит му подарил, показал го и рекъл, че той вярва в Бога, в Иисуса Христа, Който приел човешко естество и бил разпнат за нас на кръст. „Не съм давал обещание да си меня вярата. Ако ли моите думи, казани на шега, вие сте взели за истина, тогава вие сте за съжаление. Аз съм християнин и в Името на Христа съм готов да претърпя всичко, което можете да ми сторите!“ Целунал кръста и го пуснал пак в пазвата си. Кадията го предупредил, какво го чака ако не се потурчи, дал му тридневен срок за размисъл, и го пратил в затвора. След този срок отново го изправил на съд, и понеже обещанията и ласканията не могли да изменят мисълта на мъченика, тогава го предал на мъчения. Целият град се развълнувал: фанатичните турци искали или да се потурчи, или да бъде обезглавен, а християните тръпнели, да не би Димитрий да отпадне от вярата и се радвали на мъжественото му поведение. Най-после игумент на Донхиарският светогорски метох в Сливен х. поп Стефан успял да види мъченика в затвора, и той му разказал всичките си страдания: били го на голо с мокри дюлеви пръчки, поставили го легнал на земята и върху корема му натоварили четири хромелни къмъни (камъни за мелене на булгур); после цяла нощ го оставили да лежи на голата земя, вързан за ръцете и нозете и опънат на четири страни; набивали трески под ноктите на ръцете и нозете му.
Цяла година св. Димитрий лежал в затвора изтезаван, без да може някой да облекчи съдбата му. На втората година свикали ново съдебно заседание, на което турците искали мъченикът да бъде осъден на смърт. Но смъртната присъда трябвало да бъде потвърдена от Цариград. След три месеца, на 28 януари 1841 г., потвърждението пристигнало в такъв смисъл: „Да му се предложи – в джамията ли иска да се поклони Богу или в църквата, и ако поиска това последното, тогава да се пристъпи към изпълнение на смъртната присъда!“ Като му прочели дума по дума това писмено решение, св. Димитрий казал: „Водете ме в църквата! Там ще се поклоня на Бога и на св. Богородица и ще се помоля да приемат душата ми!“ С това съдбата му била решена, Сливенските първенци успели да издействат решение от кадията, мъченикът да бъде посетен от игумена х. поп Стефан, за да го изповяда и причасти. На 29 януари специални викачи обявили, че утре ще бъде заклан „нечистият гяурин, който се подиграл и похулил вярата на турците“.
На 30 януари 1841 г. в 8 часа сутринта извели мъченика от затвора, окован в железни вериги, с вързани назад ръце, и го повели към лобното място. Св. Димитрий бил спокоен, покланял се на срещнатите християни и казвал: „Прощавайте, братя, и се молете на Бога за мене!“ Пред фурната, гдето св. Димитрий работел някога, го поставили на колене. Палачът удря веднъж – потича буйна кръв, удря втори път – главата увисва, но все още се държи на тялото, удря трети път – главата пада. Игуменът х. поп Стефан събрал окървавената пръст в едно сандъче, което положил под престола на катедралата „Св. Димитрий“. По-късно сливенският митрополит Гервасий наредил на свещениците да закопаят Сандъчето под светия престол, гдето си стои и досега.
Тялото останало на лобното място едно денонощие, пазено от стража. На другия ден излязло решение то да бъде хвърлено в реката, защото според Корана земята не могла са приеме тялото на човек, който похулил Мохамеда. Но влиятелните сливенски християни успели да получат разрешение от кадията да го погребат по християнски, и игуменът х. поп Стефан и поп Янко го погребали тържествено в двора на Дохиарския метох.
От 1 февруари (вторник) в „червената“ зона вече ще влизат държави, в които 14-дневната заболяемост е между 500 и 5000 на 100 хил. население. Лицата, пристигащи от тези държави, се допускат у нас при представяне на валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация, за преболедуване или за проведено изследване (с PCR или антигенен тест) или на равностойни/аналогични документи, посочват от Здравното министерство.
Досега тези граждани освен сертификат за ваксинация или преболедуване бяха задължени да представят и отрицателен резултат от PCR тест.
Българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване и членовете на техните семейства, които не представят нито един от посочените документи, се поставят под 10-дневна карантина. Тя може да бъде отменена, ако лицето представи отрицателен резултат от PCR или антигенен тест, направен не по-рано от 72 часа след пристигането у нас. Възможността за отмяна на карантината след антигенен тест също е нова, което е улеснение за гражданите.
Изискванията за лицата, пристигащи от „зелена“ и „оранжева“ зона остават непроменени.
В списъка на държавите се въвежда „тъмночервена“ зона. В нея попадат държавите, в които 14-дневната заболяемост е над 5000 на 100 хил. души население.
Лицата от „тъмночервената“ зона се допускат у нас при представяне на цифров COVID сертификат за ваксинация, за преболедуване или аналогичен документ, едновременно с отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната PCR изследване. Тези, които притежават цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация с допълнителна (бустерна) доза или аналогичен документ, не е необходимо да представят отрицателен резултат от PCR тест.
Българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване и членовете на техните семейства, които не представят нито един от посочените документи, се поставят под 10-дневна карантина.
Българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване и членовете на техните семейства, които представят при влизането си в страната само един от посочените документи, се поставят под 10-дневна карантина, която може да бъде отменена, ако лицето представи отрицателен резултат от PCR тест, направен не по-рано от 72 часа след пристигането си в страната.
Децата от 12 до 18 г., пристигащи от държави в „тъмночервената“ зона, се допускат в България при представяне на валиден цифров COVID сертификат на ЕС за изследване или на равностоен или аналогичен документ с отрицателен резултат от проведен до 72 часа преди влизане в страната PCR тест. В случай че не представят такъв документ, се поставят под 10-дневна карантина, която може да бъде отменена, ако лицето представи отрицателен резултат от PCR тест, направен не по-рано от 72 часа след пристигането си в страната.
От 1 февруари в „тъмночервената“ зона попадат Израел, Швейцария, Белгия, Дания, Португалия, Словения, Франция и др.
Министерството на здравеопазването напомня, че от 1 февруари, съгласно европейски регламент, се въвежда валидност на цифровия сертификат за завършен ваксинационен курс и той е до 270-тия ден от датата на поставяне на завършващата ваксинационния цикъл доза. При изтекъл сертификат (т.е. изминали са 270 дни от поставянето на завършващата ваксинационния цикъл доза) лицата могат да пътуват с някой от другите сертификати – за преболедуване, за изследване или за бустер.
Всички граждани, които притежават сертификат за поставена бустерна доза срещу COVID-19, могат да влизат в страната от всяка държава в света, без значение на цветовата зона, в която съответната държавата попада.
Пълния текст на заповедта и актуализирания списък на държавите по цветови зони можете да видите тук:
Полицията издирва 75-годишния Баязид Сабриев Халилов от Търговище.
Мъжът е обущар по професия, понастоящем – пенсионер.
За последно той е бил забелязан пред къщата си в Търговище преди 3 дни.
Мъжът е висок около 175 см, с кафяви очи, пълно телосложение. Бил е облечен в черно яке и дънки, обут със сиви боти, съобщават от Областната дирекция (ОД) на МВР.
Близките му и полицията умоляват хората, които разполагат с някаква информация за издирвания, да съобщят на тел. 112 или на тел. 0601/60460 в оперативната дежурна част на РУ-Търговище. Анонимността им е гарантирана.
