Храмът „Свети Крал“, както се е наричал тогава, е взривен на Велики Четвъртък,  загиват 134 човека, ранените са 500 души. Тази вечер от 18.00 часа в кино „Одеон“ в София, ще бъде показан филм за това кърваво събитие. Той може да бъде видян и от 19.00 ч. по БНТ 2.

Атентатът в църквата “Света Неделя” на 16 април 1925 г. е най-големият терористичен акт в българската история както по броя на жертвите, така и по последиците. Той е връхната точка в една политическа битка, която се превръща в кървава разправа. Интересното е, че той се случва на велики Четвъртък в Страстната седмица.

Предисторията му започва на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев е убит. Погребението е определено за 16 април в 15 часа в храма „Света Неделя“, където се очаква да присъстват представители на висшия държавен и военен елит – офицери, висши чиновници, част от министрите и негово величество цар Борис III. Атентатът е замислен да се осъществи в църквата по две причини – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. И другата е, че комунисти не са влизали в храмовете и техни хора е нямало да пострадат.

Главни действащи лица в този терористичен акт са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков. И още един човек, който може би изиграва главната роля – Петър Задгорски – клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества.

Експлозивът е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Той трябвало да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 метра, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и купола на храма била поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове.

Около 15 часа и 20 минути Задгорски се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора.

Жертвите са много, трагедията е огромна. В атентата загиват повече висши военни, отколкото България е дала през войните. По случайност всички членове на правителството се отървават с по-леки наранявания. А главната мишена – цар Борис III изобщо не присъства на опелото, тъй като е на погребение на убитите по време на опита за атентат срещу него в прохода Арабаконак. Въпреки че министрите и царят се спасяват, общият брой на загиналите е огромен – 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. Сред жертвите са бойци, сражавали се геройски за своята родина.

Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати и множество граждани, включително жени и деца. Загиват и много общественици, сред които и столичният кмет Паскал Паскалев. Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат в Съветския съюз.

Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко ден след атентата. Така бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП. Делото за атентата започва на 1 май и завършва на 11 май. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27 май.

След този кървав терористичен акт църковното настоятелство възобновява храма, който започва да посреща отново миряни през 1933 година.

.

Банкнотите от 20 известиха тези от 100 лева за подправяне, уточняват оттам

Банкнотите от 20 лева изместиха столевките като най-фалшифицираните банкноти, показват най-новите данни на БНБ. През първото тримесечие на тази година са хванати 42 фалшиви банкноти от 20 лева, при 31 банкноти от 100 лева. Общо неистинските банкноти, установени от банката, са 121, което показва спад спрямо същото тримесечие на миналата година. Тогава са хванати 225 неистински банкноти.

28 са фалшивите петдесетолевки, а неистинските банкноти от 10 лева са 15 от януари до март 2025 г. През миналата година БНБ отчете рекордно количество фалшиви столевки, циркулирали в паричното обращение.

635 са неистинските банкноти от 100 лева установени за 2024 г., като за сравнение през предходната година те са едва 7, а през 2022 г. – 14 броя. Столевките са и най-фалшифицираните банкноти през миналата година, като общо хванатите неистински банкноти у нас са 1229. Броят им намалява спрямо 2023 г., когато са установени 1992 фалшиви банкноти, но се повишава спрямо 2022-ра, когато фалшивите банкноти са били 832 броя.

В края на март в обращение в страната са били 583 712 210 броя банкноти в лева, показва още статистиката на Българската народна банка. На годишна база те нарастват с 0,22 процента (582 453 492). Най-много банкноти в обращение продължават да бъдат тези с номинал 50 лева – 240 100 719 броя, следвани от банкнотите от 100 лева – 147 419 690 броя и тези с номинал 20 лева – 88 473 498 броя.

Стойността на банкнотите в обращение в лева е била 29 426 401 740 лева в края на март. Спрямо март 2024 г. увеличението е с 4,15 на сто (28 253 141 535 лева).

Въвеждат и три зони с ограничен достъп – Радио-телевизионният център, Старият град и квартал „Капана“

10 лева на час става паркирането в сърцето на Пловдив. Въвеждат се три зони с ограничен достъп. Това са районът на Радио-телевизионния център, Старият град и квартал „Капана“. Там ще има безплатен престой от 30 минути. След изтичане на този безплатен престой ще се заплаща 10 лева на час, предаде БНТ.

Общинската администрация на Пловдив предлага да се промени наредбата за паркиране. Освен нови по-високи цени за паркиране в центъра на града от администрацията предлагат и други ограничителни мерки. Според представителите на местната власт промените ще въведат ред и ще облекчат паркирането за жителите на града.

„В Капана трябва всички автомобили да се изкарат. Там просто паркирането е безобразно. Паркира се навсякъде, по тротоари, както и в Стария град. И това ще трябва да се ограничи. Не само в Стария град, но и в синя зона.

Над 50% от пропуските за домуване се възползват хора, които работят в центъра. И от сутринта до края на работното време на зоната, тези места са заети от работещи в зоната. Това е реално. Граждани, които искат наистина да си свършат някаква работа, не могат да ги ползват. Навсякъде ще може да се плаща с карта, дори и с евро“, каза директорът на общинското предприятие „Паркиране и репатриране“ Иван Ганчев.

„Синята зона“ за пловдивчани остава непроменена. „От 8.30 до 18.30 часа билетчето е 2 лева, цената на „синята зона“ не се променя. Новото правило е, че има право да се паркира 4 часа, защото синята зона е удобство на места, които са трудно за паркиране, да можеш да паркираш, да си свършиш някаква работа и след това да тръгнеш. Когато се установи, че автомобилът е паркирал повече от 4 часа, ще му се сложи скоба.

С новите моменти очакваме хората да слезат от колите и да почнат да ползват градския транспорт. Има 3-4 големи общински паркинги в град Пловдив“, заяви Ерол Садъков, зам.-кмет по транспорта в Община Пловдив.

На три паркинга в центъра на града ще се вдигне таксата с 1 лев. Това се „Тримонциум“, „Иван Вазов“ и паркинг на „Съборна“.

Те ще са в необозначени автомобили, съобщи министър Даниел Митов

Нова мярка срещу агресивните шофьори замислят управляващите. „ Ще закупим и пуснем необозначени полицейски автомобили, за да контролират в движение тези, които нарушават Закона за движение по пътищата“, каза министърът на вътрешните работи Даниел Митов на брифинг в Добрич.

По думите му системата на налагане на наказания следва да бъде заменена с възможност полицията да налага глобите на място. „Трябва да стане с ПОС терминали. Ако няма възможност шофьорът да заплати глобата, трябва да се измисли система за извеждане на автомобила от движение до момента, в който тя се плати. Така някои хора ще се научат да си носят карти”, коментира министър Митов.

Той предложи, също така, колчета да бъдат монтирани по вече идентифицираните опасни участъци, а служителите на МВР да правят описи в тези зони, като подават непрекъснато предписания към другите институции. „Голямата тема е качеството на пътната настилка и пътищата. Последните четири години нищо не се направи, една автомагистрала “Хемус”, която за Добричка област е важна, щеше да е готова или щеше да остане на някакъв последен етап”, посочи вътрешният министър.

Митов допълни, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) най-вероятно използва други параметри за оценяването на пътя. „Полицията е наясно къде са опасните участъци, къде се случват най-често пътнотранспортните произшествия, особено с ранени и жертви – тези предписания са дадени на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и на АПИ, коментира той. Тяхната интерактивна карта не ми е позната, но бих препоръчал да работят по нашата. Те може би си отчитат по други параметри, когато става въпрос за качеството на самия път“, заяви вътрешният министър. Според него трябва да се постигне такова ниво на координация, така че да няма разминавания, да се свържат камерите на ТОЛ системата и на общинските наблюдателни системи със системата на МВР.

По думите му, е необходимо да се създаде такова ниво на координация, което да създава условия за по-бързо вършене на работата. „Виждате какво е – четири години безумие, смяна на правителства през три или девет месеца, загубила се е всякаква координация, никой с никого не си е говорил, никой на никого не е давал посока и в един момент цялата система не знае какво да прави и за съжаление се случи нещастието“, коментира той.