Обвиненият за смъртта на жената иска пак да убива

43-годишният мъж е пуснат от затвора преди месец, има данни за убийство и през 2005 година

Заловеният и обвинен за убийството на 77-годишната жена в столичния квартал „Младост 1“ искал да убива отново. Той е бил пуснат от затвора пред месец (виж ТУК). Има данни, че е бил осъден на 19 години за убийство, което извършил през 2005-та.  Убийството на жената в София е извършено чрез нанасяне на удари с ръце, които са довели до травми, несъвместими с живота. Това съобщиха от СДВР и прокуратурата.

„Има отнети вещи на жертвата, но не може да се говори за грабеж. Тепърва ще се разследват мотивите и версиите за убийството, но очевидно се касае за психопат, който напада беззащитни жени. Такива са и данните от съдебното му минало“, заяви заместник- градският прокурор Иво Илиев. Той допълни, че е назначена съдебно-медицинска експертиза, която ще покаже дали убийството е извършено с особена жестокост.

От прокуратурата уточниха, че обвиняемият има множество осъждания, сред които кражба, грабежи, изнасилване и убийство.

„Извършителят и жертвата не са се познавали. Жертвата се е прибирала от работа в СИК. Престъплението е станало между спирката и входът, в който е живеела. Към момента извършителят е обвинен по най-тежкия състав на убийство, за което се предвижда лишаване от свобода за 15-20 г., доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна“, каза още Илиев.

Шефът на СДВР главен комисар Любомир Николов обясни относно мотивите, че извършителят заявил, че ще продължава да извършва убийства, докато не го заловят, защото искал да влезе отново в затвора.

„Лицето е на 43 години“, допълни той. Очаква се обвинението да поиска постоянен арест за обвиняемия. Тялото на жертвата беше открито в понеделник сутринта в близост до оживен булевард в квартал „Младост“ в столицата. Жената е била гола, по тялото има следи от насилие.

Разследващите смятат, че жертвата е била влачена, с разкъсани дрехи и разпилени вещи. Заподозреният беше арестуван в непосредствена близост до мястото, на което беше открито тялото на убитата жена. По тялото ѝ са открити следи от насилие. Мотивът за убийството според полицията вероятно е грабеж.

 Фестивал на графитите в София

0

Върху 1400 кв. метра ще бъдат изрисувани легенди на българския сопрт, като Гунди, Котков и Ивет Горанова

Фестивал на легалните графити ще се състои на 9 и 10 ноември на бул. „Ботевградско шосе“, съобщиха от Столичната община. Чрез уличното изкуство ще бъде преобразен железопътният прелез. Очаква се събитието да събере на едно място някои от най-талантливите графити и стрийт арт артисти, които ще вдъхнат нов живот на градската среда в София.

На фестивала ще открием нови 1400 кв.м., посветени на стрийт арт и графити, където творците ще могат свободно да изразят своето изкуство. 26 уникални артисти ще рисуват на живо и ще се състезават в графити конкурс, където жури от четирима известни артисти също ще се включи, като изрисува четири специални мюръла на тема „Спортни легенди“, казаха от общината.

Посетителите ще могат да се насладят на портрети на известни български спортисти като Георги Аспарухов – Гунди, Никола Котков, Ивет Горанова, Карлос Насар и Боряна Калейн, които ще оживеят върху стените.

Пиле с праз и моркови

0

Леко и много вкусно ястие, което няма да остави нито един на масата безразличен

Със сигурност ми е омръзнало да мислите всеки ден какво да сготвите за вечеря. Въображението ви се е изчерпило, но домашните ще се приберат гладни от работа.

В сезона на праза ви препоръчваме една вкусна манджа с пилешко, която със сигурност ще се хареса. С нея можете да поднесе чаша червено вино или бира. Всичко необходимо за Вашата трапеза в магазини АВАНТИ (виж ТУК).

Продукти: пилешки бутчета – 4-5 или едно цяло пиле, праз лук – 2 малки връзки или една голяма с големи стръкове, моркови – 5 големи, сол на вкус, розмарин или друга подправка – на вкус, олио – 1 кафена чашка.

Приготвяне: Пилешкотомесо се изпича с малко олио и вода. Обезкостява се. Отделно се задушават в олио нарязаните на лентички моркови за около 10 минути. Прибавя се нарязания на кръгчета праз. Когато се задуши, се добавят солта и подправките. Нарязаните парченца пилешко месо се прибавят към зеленчуковата смес и се разбърква. Поднесете топло.

Шофьорка с каскада, едва не се заби в заведение (ГАЛЕРИЯ)

Шофьорка направи каскада в центъра на Плевен и едва не се заби в заведение с посетители.

Тя се е движила с превишена скорост и се е превъртяла три пъти през таван и едва не се е приземила в баничарница с хора на централната улица „Сан Стефано“ пред ВиК.

По думите на очевидци спряла кола е тръгнала, като и е отнела предимство, предаде агенция „Булфото“.

За щастие, няма жертви и водачката видимо е добре. На място е пристигнала и линейка.

Грабеж и убийство в столичния квартал „Младост“ (ОБНОВЕНО)

Има задържан, в момента го разпитват, жертвата е на 77 години, била е гола, тялото й е влачено, казват от МВР

Има задържан за убийството на жената, чието тяло бе открито в столичния квартал „Младост“ тази сутрин, съобщиха от МВР тази вечер. За момента той е разпитван, но няма повдигнато обвинение. Няма яснота и какви са мотивите за тежкото престъпление. Самоличността на убитата се уточнява, тя е на 77-години. Тя е била гола, по тялото има следи от насилие. По неофициална информация първоначалният оглед сочи, че жертвата е била влачена, с разкъсани дрехи и разпилени вещи. Една от версиите е, че жената е убита с цел грабеж.

Ето каква бе информацията по-рано днес. Полицията в София разследва предполагаемо убийство. Тази сутрин тяло на жена беше открито в столичния квартал „Младост 1“.  Районът е отцепен.

Сигналът за трупа е подаден около 7.40 часа на телефон 112 и в полицията. На място са били изпратени екипи на СДВР.

Пристигналите медици са установили, че жената е починала. Първоначалната версия, по която работят полицията и прокуратурата, е грабеж, придружен с убийство, според източници на БНР, близки до разследването.

Районът продължава да бъде отцепен от екипи на полицията. Иззети са записите от камерите на основните офиси, които е намират в района. Разпитани са и свидетели. Към момента обаче няма яснота дали престъплението е извършено късно през нощта, или в ранните часове на днешния ден.

Повечето от хората, които живеят и работят в района са разбрали за случилото се с пристигането на полицейските екипи. Очаква се по-късно днес от полицията да дадат повече информация по случая.

Хелоуин парти с експерименти за деца в „Музейко“

Щури духове, вещерска свещ, безсмъртният балон и експлодиращата тиква ще са част от Хелоуин партито в „Музейко“ на 31 октомври, съобщават организаторите.

Екипът е подготвил множество забавни дейности и научни факти, страховити експерименти, посочват те. „Включете се в нашите творчески предизвикателства с есенна тематика. Научете повече за двуизмерното и триизмерното пространство чрез рисуване с 3D химикалки. Заедно ще създадем страховити приятели и фигури“, казват от детския „Музей“.

Промяна на движението за изборите

То е заради транспротирането на и предаването на изборните книжа, съобщиха от Столичната община

Временна нова организация на движението се налага в центъра на София заради провеждането на избори за Народно събрание на 27 октомври. Това съобщиха от Столичната община.

 От 07.00 часа на 27 октомври до приключване на транспортирането и предаването на изборните книжа и материали от районните избирателни комисии, се забранява престоят и паркирането на пътни превозни средства на пл. „Д-р Желю Желев“.

От 19.00 часа на 27 октомври до приключване на транспортирането и предаването на изборните книжа и материали от районните избирателни комисии поетапно се ограничава движението по бул. „Цар Освободител” в участъка между ул. „Г. С. Раковски” и бул. „Княз Ал. Дондуков”.

Столична дирекция на вътрешните работи  осигурява  охрана на мероприятието, постове за контрол и регулиране на движението на възловите кръстовища за горепосочените време и места.

Лисици шетат из София

Лисици, погнати от глада, слязоха от Витоша в София, информираха очевидци. От седмица представител на този вид се навърта около магазин „Кауфланд“ в комплекс „Младост 3“.

Животното се прехранва от контейнерите за смет, но нощем ловува и беззащитни улични котета. Нещо повече, лисицата до такава степен е гладна, че дори напада дребни домашни кученца, без да се страхува от стопаните им.

За изгубилите чувство на страх в резултат на глада хищници съобщиха наши читатели още преди две години, когато лисица открадна пред погледа на семейството две от трите им котета пред вратата на вилата им в Герман. Животното не се уплаши нито от котката – майка, нито от стопаните на дома.

Те са се появили и обитават без страх и други градове. Семейство лисици са се заселили трайно в един от кварталите на Велико Търново. Нещо повече, една от тях дори влезе в сградата на тамошния КАТ без никакво притеснение от хората преди няколко месеца (Вижте ТУК).

Макар и хищници, те толкова са прегладнели, че биха могли да бъдат опасни и за човека. Затова, ако ги видите, не се залъгвайте, че са дребни животни и ще се справите. Дръжте ги на дистанция, а при разходка с домашния любимец непременно носете тояга.

Бестселърът „Конклав“ на български дни преди филма (ОТКЪС)

Екранизацията е на 8 ноември, режисьорът Едуард Бергер е носител на Оскар, в прогнозната класация за култовата статуетка са и актьорите Рейф Файнси и Станли Тучи

Кардиналите от цял свят се събират спешно във Ватикана, за да изберат наследник на внезапно починалия папа. А това, което става там, ще промени всичко. Напрежението, неочакваните ситуации и обрати са водещи в бестселъта на Робърт Харис „Конклав“, който от 24 октомври вече е факт и на български език. Издава го „Обсидиан“ дни преди пускането у нас на едноименната филмова екранизация на 8 ноември.

Филмът е със звездното участието на Рейф Файнс, Станли Тучи, Джон Литгоу и Изабела Роселини. Режисьорът Едуард Бергер („На Западния фронт нищо ново“) е носител на Оскал. Филмът, режисьорът, както и играта на Рейф Файнси и Станли Тучи са в прогнозите за номинациите за златната статуетка през 2025 година.

Преводът на книгата е на Любомир Николов, а художественото оформление е на Николай Пекарев.

Авторът Робърт Харис (роден е през 1957 г) е британски писател, известен най-вече с историческите си романи. Завършва литература в Кеймбридж, а след това работи като журналист в различни медии, сред които Би Би Си, „Обзървър“ и „Сънди Tаймс“. Започва да пише документална проза в началото на 80-те години, но става популярен с първата си художествена творба – „Фатерланд“ (1992). Филми са правени по общо 7 от книгите на Робърт Харис – „Фатерланд“, „Енигма“, „Архангел“, „Сянката“, „Мюнхен“, „Офицер и шпионин“. Най-новата филмова адаптация е на „Конклав“. Романите му са преведени на 40 езика.

Откъс от романа „Конклав“

Кардинал Ломели напусна жилището си в Двореца на Свещената конгрегация малко преди два сутринта и забързано пое през притъмнелите ватикански галерии към апартамента на папата.

Молеше се: Господи, той все още има толкова много за вършене, а моите полезни дела в Твое име приключиха. Той е обичан, аз съм забравен. Пощади го, Господи. Пощади го. Вземи мен вместо него.

Ломели подтичваше нагоре по павираната улица към площад „Санта Марта“. Римският въздух беше топъл и влажен, но вече се долавяше първият лек хлад на есента. Ръмеше. Префектът на папския дом бе говорил по телефона с толкова неприкрита паника, че Ломели очакваше да го посрещне всеобща суматоха. Всъщност площадът се оказа необичайно спокоен, само една-единствена линейка, спряла на дискретно разстояние, се очертаваше пред осветената от прожектори южна страна на базиликата „Свети Петър“. Вътре светеше, чистачките на предното стъкло шареха наляво-надясно, а когато се приближи, Ломели видя ясно лицата на шофьора и неговия помощник. Шофьорът говореше по телефона и Ломели си помисли с ужас, че не са дошли да откарат болен човек, а да приберат труп.

Швейцарският гвардеец пред стъклената врата на дома за гости „Санта Марта“ му отдаде чест – ръка в бяла ръкавица пред шлема с червени пера.

– Ваше Високопреосвещенство.

Ломели кимна към колата.

– Ако обичате, проверете дали този човек не се обажда на медиите.

Атмосферата в „Санта Марта“ бе неприветлива, миришеше на дезинфектант като в частна клиника. Във фоайето от бял мрамор стояха десетина слисани духовници, трима от тях в одежди за богослужение – сякаш стреснати от пожарна тревога и чудещи се какво точно да предприемат. Ломели поспря на прага, усети нещо в лявата си ръка и видя, че стиска червената си кардиналска шапчица. Не помнеше кога я е взел. Разгъна я и си я сложи. Косата му беше влажна. Един чернокож епископ се опита да го заговори, докато той вървеше към асансьора, но Ломели само му кимна и отмина.

Кабината сякаш се бавеше цяла вечност. Би трябвало да се изкачи по стълбището, но бе твърде задъхан. Усещаше с гърба си погледите на хората наоколо. Редно беше да каже нещо. Асансьорът пристигна. Вратите се плъзнаха встрани. Ломели се обърна и вдигна ръка за благословия.

– Молете се – каза той.

Натисна бутона за втория етаж; вратите се затвориха и кабината потегли нагоре.

Ако е Твоя воля да го призовеш при себе си, а мен да оставиш, то дай ми сили да бъда опора за другите.

На жълтата светлина лицето му изглеждаше мъртвешко в огледалото – сиво и на петна. Копнееше за някакъв знак, за прилив на сила. Асансьорът се люшна и рязко спря, но стомахът му сякаш продължи нагоре и той трябваше да се вкопчи в металната релса, за да запази равновесие. Спомни си как се изкачваше в същия този асансьор заедно със Светия отец малко след неговото избиране и в кабината се качиха двама престарели епископи. Зашеметени, че са се озовали лице в лице с наместника на Христос на Земята, те мигом паднаха на колене, при което папата се засмя и каза: „Не се притеснявайте, станете, аз съм просто един стар грешник, не по-добър от вас“.

Кардиналът вирна глава. Неговата публична маска. Вратите се отвориха. Плътната стена от тъмни костюми се разцепи, за да може той да мине. Чу как някой прошепна:

– Деканът дойде.

Диагонално на него, в другия край на площадката пред папския апартамент, три монахини от Ордена на милосърдните дъщери на свети Викентий плачеха, хванати за ръце. Архиепископ Возняк, префект на папския дом, пристъпи напред да го посрещне. Воднистите му сиви очи бяха подпухнали зад очилата с метални рамки. Той вдигна ръце и промълви безпомощно:

– Ваше Високопреосвещенство…

Ломели обхвана с длани лицето на архиепископа и усети наболата брада на по-младия мъж.

– Януш, ти толкова го радваше с присъствието си.

После някакъв човек от охраната или може би погребален агент – и едните, и другите се обличаха еднакво, – във всеки случай, поредната фигура в черно, отвори вратата на апартамента.

Малката дневна и още по-малката спалня отвъд нея бяха претъпкани с хора. По-късно Ломели направи списък на присъстващите – бяха повече от дузина, без да се брои охраната – двама лекари, двама лични секретари, завеждащият папските литургични богослужения, чието име беше архиепископ Мандорф, поне четирима свещеници от Апостолическата камера, Возняк и, разбира се, четиримата висши кардинали на Католическата църква: държавният секретар Алдо Белини; кардинал-камерлингът – или шамбеланът – на Светия престол Жозеф Трамбле; ръководителят на Апостолическата пенитенциария, тоест главният изповедник, кардинал Джошуа Адиеми; и самият той като декан на Кардиналската колегия. В своята суета бе предполагал, че ще е първият призован, но в действителност, както виждаше, се беше оказал последен.

Той последва Возняк в спалнята. За пръв път влизаше вътре. Досега голямата двойна врата винаги беше затворена. Ренесансовото папско легло с разпятие над него гледаше към дневната и заемаше почти цялото пространство – масивно, от полиран дъб, твърде голямо за стаята. То бе единствената скъпа мебел. Белини и Трамбле бяха коленичили до него с приведени глави. Ломели трябваше да ги прекрачи, за да се добере до възглавниците, върху които папата лежеше, леко повдигнат и покрит с бяла завивка, скръстил ръце на гърдите си върху обикновен железен кръст.

Не беше свикнал да вижда Светия отец без очила. Те стояха сгънати върху нощното шкафче до издраскания малък будилник. Рамките бяха оставили червени следи от двете страни на носа му. Ломели знаеше от опит, че обикновено лицата на мъртвите са отпуснати и глуповати. Но това тук изглеждаше заинтригувано, почти развеселено, сякаш покойникът бе замлъкнал по средата на изречението. Докато се навеждаше да целуне челото му, той забеляза бяло петънце от паста за зъби в левия ъгъл на устните му и долови дъх на мента, смесен със слабия цветен аромат на някакъв шампоан.

– Защо Господ те призова, когато все още имаше желание да направиш толкова много? – прошепна Ломели.

– Subvenite, Sancti Dei… – подхвана с напевен глас Адиеми.

Ломели осъзна, че са чакали него. Внимателно коленичи върху полирания паркет, събра ръце за молитва и ги отпусна на ръба на леглото. После зарови лице в дланите си.

– Елате му на помощ, светци Божии; притечете му се насреща, ангели Господни…

Дълбокият бас на нигерийския кардинал кънтеше из стаичката.

– … Suscipientes animam eius. Offerentes eam in conspectu Altissimi…

Приемете душата му и я представете на Всевишния…

Думите отекваха безсмислени в главата на Ломели. Това му се случваше все по-често. Викам към Тебе, Господи, но не ми отговаряш. Някакво безсъние на духа, някакво шумно вмешателство неусетно бе проникнало в него през изминалата година и го лишаваше от онова общение със Светия дух, което някога съумяваше да постига без усилие. И също като със съня, колкото повече желаеше смислената молитва, толкова по-неуловима ставаше тя. При последната си среща с папата бе признал за тази криза – помоли за разрешение да напусне Рим, да се откаже от задълженията си на декан и да се оттегли в манастир. Беше на седемдесет и пет, възраст за пенсия. Но Светият отец прояви неочаквана строгост към него. „Някои са избрани да бъдат пастири, други са нужни за управление на фермата. Твоята роля не е на пастир, а на управител. Мислиш ли, че на мен ми е лесно? Необходим си ми тук. Не се тревожи, Бог ще се върне при теб. Винаги го прави.“ Ломели се почувства засегнат – управител, така ли ме вижда? – и когато се разделиха, между тях се усещаше студенина. Така го видя за последен път.

-… Requiem aeternam dona ei, Domine. Еt lux perpetua luceat ei…

Дарувай му вечен покой, Господи. И нека вечна светлина грее над него…

Когато литургията приключи, четиримата кардинали останаха край смъртното ложе в безмълвна молитва. След две-три минути Ломели леко извърна глава и надникна през мигли. В дневната зад тях всички бяха на колене, с наведени глави. Той отново отпусна лице в шепите си.

Натъжаваше го мисълта, че отдавнашната им близост е приключила в такъв дух. Опита се да си припомни кога бе станало. Преди две седмици? Не, преди месец – по-точно, на 17 септември, след литургията в чест на божествените рани на свети Франциск. Това бе най-дългият му период без лична аудиенция, откакто папата бе избран. Може би тогава Светият отец вече бе започвал да усеща, че смъртта е близо и че мисията му няма да бъде завършена; може би това обясняваше непривичното за него раздразнение.

В стаята цареше пълна тишина. Ломели се запита кой пръв ще се изтръгне от размислите. Навярно Трамбле. Френският канадец винаги бързаше, като типичен северноамериканец. И наистина, след още малко Трамбле въздъхна – дълго и театрално, почти като в екстаз.

– Сега е при Бог – обяви той и протегна ръце.

Ломели си помисли, че това ще е началото на благословия, но жестът се оказа знак за двама помощници на Трамбле от Апостолическата камера, които влязоха в спалнята и му помогнаха да се изправи. Единият носеше сребърна кутия.

– Архиепископ Возняк – каза Трамбле, докато и другите ставаха на крака, – ще бъдете ли така любезен да ми дадете пръстена на Светия отец?

Ломели се надигна с пукане в коленете – нямаше как да не издават такива звуци след седем десетилетия постоянно коленичене. Притисна се към стената, за да направи път на префекта на папския дом. Пръстенът не се изхлузи веднага. Облян в пот от притеснение, горкият Возняк трябваше да го раздвижва напред-назад през кокалчето. Но в крайна сметка успя да го свали и го поднесе върху разперената си длан на Трамбле, който извади от сребърната кутия ножица – един градинар би използвал подобен инструмент, за да подрязва рози, помисли си Ломели – и вмъкна печата на пръстена между остриетата. Стисна здраво, кривейки лице от усилието. Внезапно отекна пукот и металният диск, изобразяващ как свети Петър тегли рибарска мрежа, се пречупи на две.

  • Sede vacante – възвести Трамбле. – Папският престол е свободен.

Жена ще връща 57 000 лв.-пенсията на починалия си съпруг

Тя е от Бобов дол, получавала я е в продължение на години, докато той се е водил за изчезнал, а после обявен за умрял

Близо 57 000 лева, главница и лихви, ще трябва да връща жена от Бобов дол, която в продължение на години е получавала пенсията на изчезналия си съпруг, а след това обявен за починал. В края на месец ноември 2021 година мъжът, поучаващ лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е обявен за издирване и от Националния осигурителен институт прекратяват изплащането на пенсията му. Почти две години по-късно съдът в Дупница излиза с решение, с което обявява издирвания мъж за починал, а за година на смъртта се посочва 2017 год.

В края на 2023 година ТП на НОИ излиза с разпореждане съпругата на починалия да възстанови недобросъвестно получената пенсия в размер на 56 745.55 лв., от която главница в размер на 38 764.18 лв. и лихви в размер на 17 981.37 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето което ги е получило, или солидарно от наследниците. В този смисъл е и разпоредбата на чл.85, ал.7 от НПОС, съгласно която неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците заедно с лихвата по чл.113 от КСО.

Следва оспорване от страна на съпругата пред ТП на НОИ, а след това и пред Административния съд в Кюстендил, които са категорични, че тя трябва да възстанови взетите парични средства. В решението си съдът сочи, че не е спорно между страните, че като настойник и попечител на починалото лице е била определена неговата съпруга. Не се спори и че ежемесечно пенсията за осигурителен стаж и възраст на починалия е превеждана по банков път, като средствата са постъпвали по сметката му и с тях са извършвани транзакции по договор за кредит. „Смъртта на Г. Г. е обявена с решение на ДРС по гр.д.№796/2023г., като за дата е определена 07.06.2017г. Следователно по силата на чл.96, ал.1, т.1 от КСО пенсията следва да бъде прекратена и всички получени суми след тази дата се считат за неоснователно получени и подлежат на връщане.

Правото на пенсия е лично, ненаследимо и не преминава в наследствената маса, поради което лицето, което я е получило дължи връщане на разходваните от фонд ДОО суми без правно основание. В разглеждания казус съдът приема, че е налице хипотезата на чл.114, ал.4 от КСО, както правилно е приел административния орган, в която се дължат суми за неоснователно изплатени пенсии за периоди след смъртта на правоимащото лице“, се сочи още в решението на съда“.

Според съда, жалбоподателката е била задължена по силата на чл.14, ал.1 от НПОС да съобщи на пенсионния орган факти и обстоятелства, имащи значение за спиране на пенсията, а именно обстоятелството, че мъжът й е безследно изчезнал и е обявен за издирване. Оспорващата не е сторила това, поради което съгласно чл.14, ал.2 от НПОС при липса на съобщаване в едномесечен срок за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване или върху размера на пенсията, и тя продължава да се получава, задължените лица връщат неправилно получената пенсия с лихвата по чл.113 от Кодекса за социално осигуряване, именно защото са били недобросъвестни. Съдебното решение може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.