Обездвижване и наднормено тегло за опасната комбинация, която може да провокира образуването й
Обездвижване и наднормено тегло. Тази „опасна комбинация“ е причина №1 за образуването на хернии. Лечението им е само оперативно – напук на обещанията за „магическо изцеление“ с колани или мехлеми, агресивно рекламирани в Интернет. Какви са реалните възможности на съвременната миниинвазивна хирургия? И защо не бива да отлагаме щадящата операция? На тези въпроси пред сп. BETTY отговаря д-р Георги Коташев, един от най-опитните хирурзи, специалисти в областта на херниологията, който е част от екипа на Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на Воевнномедицинска академия.
Какво представлява хернията?
„Излизане (пролабиране) на тъкан, орган и част от орган през дефект на мускулната или съединителна тъкан“, обяснява накратко д-р Георги Коташев. И уточнява, че най-честите хернии са абдоминални. „Най-общо се разделят на две групи – придобити и вродени. Вторият тип са характерни дори за кърмачетата – обикновено са пъпни или ингвинални (слабинни). Придобитите хернии пък могат да се наблюдават както в ранна детска възраст, така и в късна – до края на живота на човека“, допълва хирургът от ВМА.
Причините – от напълняване, през кашлица, до запек
Напълняването – това е рисков фактор №1 за появата на хернии, категоричен е д-р Коташев. Разбира се, неизбежните дегенеративни промени, настъпващи с времето, не са за пренебрегване. „С възрастта, мускулатурата и съединителната тъкан отслабват и това води до поява на хернии. Най-сериозният предразполагащ фактор обаче е увеличаването на налягането в коремната кухина. А то се провокира основно от напълняване, запек, хронична кашлица“, отбелязва специалистът от клиниката по Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология.
Мъже vs. жени
Херниите са проблем както за жените, така и за мъжете. Но, все пак, някои видове са по-характерни за един от двата пола. Такъв е случаят с феморалните (бедрени) хернии, от които по-често страдат дамите. „Причините се коренят в анатомичните особености на малкия таз при жените“, отбелязва д-р Коташев. При мъжете пък по-типичен проблем са слабинните.
Болката „изпреварва“ подутината
Херниите не са проблем, който може да остане „скрит“ задълго. „Развиват се много типично. Започва се с болка – в зоната, където се образуват. Например, при слабинните, хората усещат болезнен дискомфорт в ингвиналния канал. След това идва ред на подуването и болката изчезва“, споделя опита си хирургът. За става така? „Хернията има три части – херниален пръстен, херниален сак и херниално съдържимо. Когато пръстенът се разшири, се появява подутината и вече няма болка“, обяснява д-р Коташев.
Колкото по-малка е, по-лесно се лекува
С изчезването на болката обаче не бива да идва успокоението. „Не трябва да се чака. А да се потърси консултация с хирург, да се постави диагноза и да се оперира“, подчертава специалистът от ВМА. „Всяко отлагане увеличава процента на следоперативни усложнения и рецидиви. Колкото по-малка е хернията, толкова по-лесно се лекува. Колкото по-голяма е, толкова по-голям е и процентът на усложненията“, категоричен е опитният хирург.
99% от операциите са щадящи
Мисълта за скалпела обаче не бива да плаши пациентите. „99% от операциите специално в нашата клиника са лапароскопски. Такава е тенденцията и в най-големите и модерни световни болници“, изтъква д-р Коташев. „При лапароскопските операции възстановителният период се скъсява с около 2/3“, допълва хирургът. И дава пример с хирургичното лечение на ингвиналните хернии. „Ако след класическа операция пациентът се възстановява за около 6 месеца – като през това време има болки, носи колан, взема болнични, то при лапароскопските си отива у дома на следващия ден. А след втория месец може да живее съвсем нормално, да работи, да спортува дори“, успокоява д-р Коташев.
Търсете клиники с опит
Мнозина от нас са чували, че хернията често се „завръща“. Така ли е? „При всяка една оперативна интервенция има процент на рецидиви, от които „не може да се избяга“. Но тук много важни са подготовката и опитът на хирурга. Всеки случай е индивидуален. Затова е ключово специалистът да подбере най-добрата техника, пластика, протеза – тогава се намаляват до минимум усложненията и рецидивите. Затова препоръчвам на пациентите да се доверяват на опитни хирурзи и клиники, в които извършват голям обем от подобни операции“, съветва специалистът от ВМА.
Коланите не лекуват
„Колан“ и „платно“ – това са вероятно първите две асоциации, които ни идват наум, щом помислим за хернии. Какво всъщност е приложението им в модерното лечение? „Коланът не решава проблема, не лекува“, подчертава д-р Коташев. И обяснява, че обикновено носенето му се препоръчва при вентрални хернии (на предната коремна стена), които често се образуват в областта на белега от различни предходни операции. „Коланът може да предотврати уголемяването им – в случай, че е нужно да изчака преди да се отстрани самата херния“, разяснява хирургът. Т.нар. платна пък имат масово приложение в оперативното лечение – в над 90 на сто от случаите. „Протеза не се поставя единствено, когато има противопоказания – най-често възпаление. В този случай първо трябва да се овладее то, а на следващ етап да се премине към протезиране“, допълва специалистът от ВМА.
Не вярвайте на „чудеса“
Д-р Коташев е оптимист, защото практиката му сочи, че пациентите стават все по-информирани и отговорни към здравето си. „Особено младите – четат, търсят своевременна консултация, питат за всичко – каква пластика ще ми направите, какво платно ще поставите…“, доволен е хирургът. За жалост, не липсват и хора, които се предоверяват на обещанията за „чудодейно излекуване“, най-вече в Интернет. „Все още масово в Мрежата се рекламират и продават колани за ингвинални хернии, например, които особено по-възрастните – но и част от младите, носят дълго време преди да потърсят помощ при нас. Пациентите си мислят, че с тях си помагат, но всъщност те предизвикват сраствания. Така операцията става по-сложна, рискът от рецидиви расте. Подобни колани създават проблеми както за нас, хирурзите, така и за пациентите след това“, предупреждава д-р Георги Коташев.