Германците мечтаят да излязат в заслужен отдих на 67 години, французите ги побиват тръпки при тази мисъл и протестират
Българиът, по неписано правило, се оплаква за всичко. И, ако за някои неща това да е от каприз или по навик, то по отношение на пенсиите е напълно основателно.
Пенсионните системи в Европа са различни. Затова и в различните страни не само в Европейския съюз, но и на континента, като цяло, хората получават различни пенсии и се пенсионират на различна възраст. Нещо повече, докато за едни дадени условия са мечта, то за други са истински кошмар.
Германците мечтаят да се пенсионират на 67-годишна възраст, но това не е никак желано от французите, пише „Дойче Веле”. Правителството във Франция заяви намерение да повиши възрастта за това от 62 на 64 години и ето, че веднага започнаха протести.
Но някои неща си приличат в повечето държави – спадането на раждаемостта, очакваната продължителност на живота се увеличава. Затова и трябва да се прецени как да бъде разпределена допълнителната тежест, така че да не бъдат натоварвани само най-младите. Всичко това трябва да се финансира.
Сравненията на европейските пенсии крият някои подводни камъни. Три критерия обаче са особено важни: публични разходи, т.е. колко струва съответната пенсионна система, какъв е действителният размер на пенсията, която човек получава, и на каква възраст може да се излезе в пенсия.
Най-дълго работят нидерландците. За пенсия от системата на общественото осигуряване е необходимо кандидатът да е навършил 66 години. Но повечето хора спират да работят по-рано и се пенсионират още на 63. И в Германия много хора се пенсионират на 63, макар че официалната пенсионна възраст за момента възлиза на 63 години и 8 месеца. При това възрастта за излизане в пенсия се вдига постоянно в зависимост от годината на раждане с по няколко месеца.
Сравненията на европейските пенсии крият някои подводни камъни. Три критерия обаче са особено важни: публични разходи, т.е. колко струва съответната пенсионна система, какъв е действителният размер на пенсията, която човек получава, и на каква възраст може да се излезе в пенсия.
На каква възраст се пенсионират в различните европейски държави? А в България?
Най-дълго работят нидерландците. За пенсия от системата на общественото осигуряване е необходимо кандидатът да е навършил 66 години. Но повечето хора спират да работят по-рано и се пенсионират още на 63. И в Германия много хора се пенсионират на 63, макар че официалната пенсионна възраст за момента възлиза на 63 години и 8 месеца. При това възрастта за излизане в пенсия се вдига постоянно в зависимост от годината на раждане с по няколко месеца.
Болшинството италианци се пенсионират на около 62-годишна възраст, макар че би трябвало да работят до 64, гърците излизат в пенсия на около 60, а французите – на около 61.
В България право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 година се е придобивало при навършени 61 години и 10 месеца и наличие на осигурителен стаж от 36 години и 2 месеца за жените. За мъжете са се изисквали навършени 64 години и 5 месеца и осигурителен стаж от 39 години и 2 месеца. И в България пенсионната възраст постепенно се повишава. Данните за изискванията през 2023 година, можете да видите тук:
В редица държави отделните браншови и колективни споразумения предвиждат различни изключения. Действителната и обичайната възраст за пенсиониране обаче не се различават толкова много. Редица държави ще увеличат пенсионната възраст през следващите години. Във Франция тя все още е сравнително ниска, но дори и там трябва да сте плащали почти 42 години вноски, за да можете да се пенсионирате на 62 години без никакви удръжки, обяснява Куайсер.
Нидерландците получават средно 89% от последната си нетна заплата
Колко всъщност получават пенсионерите в Европа? От ОИСР сравняват така наречения “нетен коефициент на заместване”, т.е. каква част от последния нетен доход получават хората след пенсиониране. Пенсиите на нидерландците се равняват на 89% от последната им нетна заплата. Тези на гърците – отговарят на 84% от последната заплата, при италианците този процент е 82 на сто, при французите – 74%. Германските пенсионери получават малко повече от половината (53%). Литовците получават още по-малко (31%). По данни на ОИСР
към 2020 година българите са получавали 74% от нетната си заплата. Според НОИ обаче към 2021 година нетният коефициент на заместване в България е бил едва 59.2%.
Къде получават “най-добрите” пенсии?
Моника Куайсер казва: “Ако се вземе за основа критерият „най-добра пенсия“, то със сигурност има някои южноевропейски страни, които все още гарантират сравнително висок коефициент на заместване”. Но точно тези страни отделят и значително по-голям дял от брутния си вътрешен продукт за пенсии. Пари, които липсват в други сфери.
Италия и Гърция изразходват почти 16% от БВП за пенсии, Франция – 13,4%, а Германия – 10,4%. За разлика от тях Нидерландия изразходва едва 5%, а Ирландия – само 3%. Въпреки това всеки, който е живял или работил в Нидерландия от 15-тата си година нататък, получава минимална пенсия в размер на 1218 евро. Много отрасли са задължени да предлагат и фирмени пенсии. В Нидерландия обаче възрастта за пенсиониране също се повишава.
Смесени системи с няколко различни стълба на финансиране, каквито има в Нидерландия, съществуват също така в Дания и Швеция и функционират добре, смята Куайсер. Германската система също не е лоша, “но Германия е изправена пред сериозно застаряване на обществото”, което създава проблеми.
