От: Наташа Войкина*, Враца
Свети Григорий Палама е един от колосите на Православието. Първият от плеядата от ученици и последователи на Св.Григорий Синаит- основател на най-съвършената проява на православното Битие- исихазма. През бурния XIV век в началото на Балканския Ренесанс (преди европейския!), прекъснат варварски от анадолската инвазия, различни учения и философско – богословски търсения покълват върху основата на предишни. Някои са направо шокиращи за тогавашното византийско общество и на Балканите въобще. С част от тях, които заблудили дори патриарси и императори, се наложило да се полемизира лично или чрез свикани Църковни събори, включително и в Българското царство. Личностите, които се преборили с новите ереси, дело на изключително образовани за времето си духовници, били преди всичко исихасти. Точно Григорий Палама, виден за епохата представител на исихазма, успял да обори погрешността на тръгналата в началото на XIV в. в опасна траектория богословска мисъл.
Роден е в Константинопол през 1296 г. Баща му е бил високопоставен сановник в двореца, но умира малко след раждането на Григорий, поради което с възпитанието и образованието му се заема самият император. Вместо да постъпи на служба в двореца, през 1316 г. двадесетгодишният Григорий заминава за Света Гора и постъпва като послушник във Ватопедския манастир, а след време приема монашеска схима под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майката и деветте сестри на св. Григорий също приемат монашество. Подвизавал се е в обителта „Глосия“ и там е въведен в учението на исихазма. През 1326 г. турските орди нападат областта и монасите се прибират в Солун. Там Григорий е ръкоположен в свещенически сан. Прочува се с богословските си умения и е поканен от атонските монаси да обори еретичното учение на монаха Варлаам Калабрийски, с когото в миналото двамата били дори приятели.
В разразилата се полемика Григорий успява да осъди учението на Варлаам с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява осъдително слово в три части срещу опонента си.
Тъй като Константинополският патриарх Йоан Калека бил привърженик на варлаамитството, посяло кълнове и в българската столица Търново, както и в други православни държави и феодални имения, през 1344 Григорий е отлъчен от църквата и е хвърлен в тъмница. През 1347 г., след смъртта на патриарх Йоан еретика, Григорий е освободен и възведен в сан Архиепископ Солунски. Ръководи Солунската архиепископия тринадесет години, до 1359 г. През 1354 г. Григорий Палама е извикан в Константинопол за решаването на спора между императорите Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Галерата, с която плавал Григорий, е пленена от турците, а самият той и свитата му са продадени като роби в различни градове из Азия. След една година, прекарана в плен, той е откупен от сърби и благополучно се завръща в Солун, където умира на 14 ноември 1359 г. През 1368 г. е канонизиран за светец от Константинополския патриарх Филотей. Мощите на св. Григорий се намират в Солун – в църква, носеща неговото име. Прославил се е като подвижник, като богослов и йерарх, и като чудотворец. В житията на светеца се твърди, че приживе му се явявали Света Богородица, св. Йоан Богослов, св. Димитър, св. Антоний Велики, св. Йоан Златоуст и Божиите ангели.
“В днешната неделя на Великия пост, посветена на св. Григорий Палама, Православнат а църква ни призовава да се вгледаме дълбоко в собствената си душа и живот ,и да решим какво трябва да променим, и за какво да се покаем.Тази желана от всички промяна не може да настъпи автоматично, магически, с махване на пръчката на фокусника, а само с решението на нашата воля и с помощта на Божествената благодат. Прекрасни примери за това какво може да извърши благодатта с хората, дават житията на светците. Благодарение на на авторитета на Св. Григорий Палама мистичното и аскетично учение на исихазма е възприето от Източната църква. Мощите на св. Григорий след смъртта му са останали напълно нетленни и аз имах щастието да се поклоня пред тях. Докато редица други мощи са втвърдени, потъмнели или представляват само кости, неговото тяло е запазено в такъв вид, сякаш той е починал преди минути. Впечатлението е поразяващо.
Исихазмът се основава на Свещеното Писание и Свещеното Предание и учи, че същността на Бога е неизразима и непознаваема. Бог създава и промислява за света чрез Своите благодатни енергии. Благодатта не е някакъв тварен (материален) дар, който Бог споделя с нас, като същевременно Той остава чужд и друг по отношение на този дар. Св. Григорий учи, че благодатта е самият Бог, Който чрез енергиите ни свързва със Своята божествена природа.
„Който се съединява с Господа, един дух е с Него“ (1Кор. 6:17).
Според разбирането на исихастите, целта на християнина не е само победата над съблазните, за да може той да застане чист на Страшния Съд пред всевишния Съдия и да получи за това заслужена отплата. Той не трябва да се стреми само към морално самоусъвършенстване, към нравствено уподобяване на Христос. Те са само степени към висшата цел – преображението, обожението на цялото човешко естество, на душата и плътта. Това трябва да стане не метафорично, а действително; не в задгробния живот, а още на този свят; не по пътя на пантеистично разтваряне в Божеството като йогите и суфиите, а чрез запазването на човешката личност с нейната същност и самостоятелна воля.
В учението и практиката на исихастите може би за първи път в цялата история на човешката мисъл е преодолян мъчителният разкол между духа и материята.
Те разглеждат душата и тялото като един общ психосоматичен организъм. Исихастите по най-смел начин поставят въпроса за Божественото преображение не само на душата, но и на тялото. Характерно е, че аскетичният метод на исихастите не поставя човека в крайни условия. Св.Григорий Синаит, основателят на исихазма, благославя своя ученик и бъдещ патриарх Исидор да живее по монашески, но да остане в света.
Св. Григорий Палама на свой ред осъжда онези, които в стремежа си да се прославят се уединяват и се мъчат да извършат необикновени подвизи.
„Би трябвало да се стремим – пише той – към промяна на начина на живот според благодатта Христова, а не към смяна на одеждите“. Промяната на начина на живот, за която говори св. Григорий Палама, започва с отказ от злите дела, а след това с нравствен катарзис, с прогонването от ума на греховните мисли и травматичните спомени.
Когато през Великия пост пред нас преминават образите на великите светци от миналото, трябва да помним, че те са не само хора, които са озарени и очистени от Бога, а хора, които са приели Бога в себе си. Те могат да се сравнят с нажеженото желязо в огнището на ковача, което възприема огъня, без да променя същността си. Светците са предобраз на призванието на цялото човечество, на цялата земя, на всички твари, когато по думите на ап. Павел Бог ще стане всичко във всички (1Кор. 15:28). Както Бог, Който е любов, обича всички без разлика, така и сърцата на истинските боголюбци са отворени за вселената. “ (текстът е от покойния +Проф. д- р .Архимандрит Павел Стефанов).
Видни исихасти, свързани с българската история са св.Теодосий Търновски и великият му ученик Св. Патриарх Евтимий Търновски, най- величавият и чист български йерарх, създал феномена “България след България”, т. е. пренасянето на образците на книжовността и културата на Второто българско царство в съседни държави и общности. Исихасти са всички последователи на Св. Евтимий Търновски, който се е оформил като идеал за епохата си за целия православен свят под въздействието на трудовете на св. Григорий Палама. Исихасти са били и св. Киприян Цамблак, станал митрополит на цяла Русия, Григорий Цамблак, избран за Литовски митрополит и още редица български духовници, книжовници, дейци на изкуството и културата. Исихазмът се изповядва не само от най- образованите, но и от най-нравствените личности на Балканите и в православния свят през XIV – XVI ве. Това е най-висшата духовност на Източната църква, идеал за вечни времена.
* Авторът е историк
