28.2 C
София
четвъртък, юли 18, 2024
spot_img

Нелекуваните разширени вени влошават качеството на живот

Наследствеността играе роля, но факторите на средата са не по-малко важни, твърди д-р Николай Вълчев

Визитка: Д-р Николай Вълчев придобива образователно-квалификационна степен „Магистър по медицина“ към Медицински университет София през 2015 година. От 2016 г. с конкурс е зачислен като специализант по съдова хирургия към Клиника по съдова хирургия на болница „Токуда“, София. Д-р Вълчев има професионален интерес в областта на съвременните методи за диагностиката и оперативното лечение на венозни съдови заболявания.

– Д-р Вълчев, колко сериозен проблем са т. нар. разширени вени?

– Мнението, че разширените вени и капиляри са само естетически проблем, е широко разпространено. А в действителност става дума за съдово заболяване, при това хронично – хронична венозна болест (ХВБ), а в основата ѝ стои прогресивен възпалителен процес. Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. И понеже венозните стени притежават слабо развит гладкомускулен слой, еднопосочното движение на кръвта в тях се осъществява от съкращението на околните мускули, както и от наличието на венозни клапи по хода на вената. Когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените. Когато обаче стоим прави продължително, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото. С течение на времето повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които насочват кръвта към сърцето, не работят правилно. Така венозните клапи се увреждат и част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници. В резултат на този процес се развива венозна хипертония и се стига до разширяването на вените.

– Какво е съотношението между наследствените фактори за заболяването и рисковете, свързани с начина на живот?

– Наследствеността играе роля, но факторите на средата са не по-малко важни и затова разширените вени вече засягат повече хора в активна възраст. Последните скрининг данни от България показват,  че все по-голям процент от новодиагностицираните пациенти с ХВБ са хора между 30-50 години, което говори за „подмладяване“ на заболяването. Тенденцията се дължи на масовото обездвижване, наднорменото тегло, продължителното стоене в право или седнало положение. Друг фактор е отлагането на посещение при лекар-специалист, въпреки че първите симптоми и признаци на болестта са налице.  И тук е много важно да подчертаем, че при ненавременно и неадекватно лечение идва и рискът от усложнения – венозни язви,  дълбоки венозни тромбози и белодробна тромбемболия, които могат да бъдат животозастрашаващи. Затова всяка година с кампанията „Вземи краката си в ръце“ активно информираме широката общественост за сериозността на ХВБ или т.нар. разширени вени, към които не трябва да се подхожда само като към козметичен проблем, а като към хронично заболяване, което трябва да се лекува.

– Как прогресира заболяването?

– Най-ранните симптоми са тежест, болка, подуване в краката и нарушения, свързани с усещане за тежест и поява на малки паякообразни вени, оток и други промени по кожата. Болката в долните крайници в първите стадии на хроничната венозна болест е много специфична и се дължи на локална възпалителна реакция, която започва още преди вената да е видимо разширена. Най-добрият метод на диагностика е еходоплеровата сонография, която може да покаже състоянието на венозната стена, кръвния ток и дали всичко е нормално. Това означава преглед при лекар-специалист – съдов хирург или ангиолог. Важното е да се установи дали има венозен рефлукс, увеличение на размерите на вените и т.н. Прегледът при специалист е важното условие за правилната диагноза.

– През какви стадии преминава развитието на заболяването?

– В зависимост от клиничната изява разглеждаме 7 стадия на хроничната венозна болест – от С0 до С6, като варикозните вени са стадий С2. Най-често в кабинета на съдовия специалист пациентите идват при поява на първите видими признаци – т.нар. паякообразни вени, характерни за стадий C1, или при наличие на вече добре оформени разширени вени – стадий С2. Не са изключени и случаи, в които варикозните вени дълго време остават безсимптомни и само външният вид на крайниците води пациента на преглед. С напредване на заболяването се появява оток (стадий С3), а в следващите стадии се наблюдават промени в кожата на крайниците (стадий С4) до оформяне на варикозни рани (стадии С5 и C6), които са най-тежките проявления на хроничната венозна болест.

– До какви усложнения водят разширените вени и какво е влиянието им върху общото здравословно състояние?

– Разширените вени са предпоставка за т.нар. повърхностни и дълбоки венозни тромбози. Това е най-сериозното усложнение, което би могло да доведе до прогресиране на тромбозата, откъсване на тромби, които стигат до сърцето и белия дроб и се получават много тежки, сериозни, а понякога и фатални последствия. Негативното влияние на хроничната венозна болест е най-отчетливо при нашите пациенти, които са в последните стадии на заболяването, а именно с наличие на активни, трудно заздравяващи венозни рани. Тези пациенти имат нужда от ежедневни превръзки и грижи за раната, както и носене денонощно на ластичен чорап с много висока степен на компресия. Нерядко се налага да се приемат системно антибиотици и да се прилагат скъпоструващи системи за вакуум терапия, които да ускорят оздравителния процес. В няколко проучвания е доказано, че качеството на живот на тези пациенти е сравнимо с това при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност. За съжаление при бактериално инфектиране на активна венозна язва е възможно да настъпи системен възпалителен процес, който да засегне синтетични материали, поставени в тялото, като сърдечни клапи, катетри за диализа, протезни байпаси и много други, което от своя страна води до дълго антибиотично лечение, а понякога и до много сложни операции за премахване на засегнатите изкуствени тъкани. Именно с такива сложни казуси сме се сблъсквали през годините, затова постоянно апелираме към ранна диагностика и лечение, за да не се стига до това да лекуваме пациенти в последните стадии на венозното заболяване.

– Какви мерки за профилактика на заболяването бихте препоръчали?

– Като и при другите хронични заболявания и ХВБ изисква да се полагат системни грижи за здравето на вените – активен двигателен режим, хигиенно-диетичен режим и намаляване на теглото.   Препоръчително е приложението на венотонични медикаменти, включително и при хората с начални симптоми. Излагането на слънце и спа процедурите трябва да се избягват. Редовните прегледи при специалист съдов хирург са важна част от профилактиката на ХВБ и начин да избегнем усложненията.

– Какви терапии се прилагат най-често при лечението на ХВБ днес? В кои случаи се налага инвазивно лечение и какви са най-новите терапевтични методи?

– Медикаментозната терапия подпомага всички симптоми и оплаквания на пациентите. Ползите от лечението на пациенти във всички стадии на хроничната венозна болест с венотоничен медикамент са доказани чрез редица международни клинични изпитания. Терапията с венотоник е препоръчителна и за пациентите в по-ранните стадии, които нямат признаци на болестта, но проявяват симптоми като тежест, умора, болка и дискомфорт в кракатa. Целта на лечението е да се лимитира венозното възпаление, за да не се стига до прогресия на заболяването и последващи усложнения. Инвазивните методи на лечение на венозна недостатъчност включват различни методики – от склеротерапия на малки ретикуларни и паякообразни вени, през по-минимално инвазивните оперативни методики – радиофреквентна, лазерна или механохимична аблация и минифлебектомии до стандартните оперативни техники – стрипинг на големи варикозни вени. Преценка за вида и обема на интервенцията се извършва в зависимост от вида и анатомията на варикозата, увредата на венозните клапи, функционирането на повърхностната и дълбока венозна система. При всеки пациент се прилага индивидуален подход и план за лечение.  Както в целия свят, така и в България се прилагат основно така наречените „безкръвни операции“. Всички те имат обща концепция – да се увреди и запуши неработещата основна повърхностна вена на бедрото или подбедрицата. Според начина на обработване на вената методите на лечение се делят на термални и нетермални. При термалните методи на лечение вената се „изгаря“ отвътре. Това води до нейното увреждане и в крайна сметка липса на кръвоток, което на свой ред води до намаляване на венозното налягане и подобрение в оплакванията от страна на пациента. Термалните методи на аблация изискват поставянето на специална упойка по хода на вената, която да обезболи третираните участъци и да предпази околните тъкани от увреда. От друга страна, нетермалните методи предлагат сходна успеваемост, но не изискват поставяне на упойка, тъй като увреждането на вената се осъществява с помощта на комбинация от механично и химично увреждане на вената при метода механохимична аблация или слепване на вената при използване на цианоакрилатно лепило. И двата метода на лечение са безопасни и ефективни и могат да се използват при пациенти с ХВБ след щателен преглед и оценка на анатомичните особености.

В моята практика използвам най-често механохимичната аблация като метод на избор особено при пациенти, които са с умерено разширени стволови вени, тъй като успеваемостта на метода е много добра и липсата на упойка прави процедурата много желана от страна на пациента. Възстановяването е минимално и хората са работоспособни буквално на следващия ден.

Related Articles

- Advertisement -spot_img

Latest Articles