Отдаваме почит на света Олимпиада

Кои са дяконисите, каквато е била тя, къде е регламентирано съществуването им, имали ли са съпрузи, има ли нужда от тях сега, в кои поместни църкви ги има днес и какви са задълженията им

Наташа Войкина, Враца

Наименованието Олимпиада е особено актуално сега, когато се провеждат олимпийските игри в Токио. И макар повечето от нас да знаят, че те са част от еладската култура, по-малко са хората, на които е известно, че има и жена от първите векове на християнството, носеща същото име. Това света Олимпиада – дякониса. Така са се наричали жените, които попомагат дейността на Църквата, най-вече в социалната дейност.

                                              Кои са дяконисите

Институтът на дяконисите възникнал през апостолския период от църковната история и бил свързан със задължения, подобни на тези на дяконите. В известен смисъл бил допълнение към този на дяконите. Включвал една единствена степен – дякониса без възможност за по-висша. Думата е с гръцки произход (,,διακονια“) и в превод означава „служение“. Тя се употребява и са Спасителя (Мат.8:15, Марк 1:31, Лука 4:39, Йоан 12:2).

Сред известните на църковната история дякониси, освен света Олимпиада, са известни още света Домника и света Теосевия.

За дякониса на име Фива споменава св. апостол Павел в Рим. 16:1-2. В 96-то си писмо до император Траян, Плиний Младши докладва, че е разпитвал две робини наричащи се „прислужнички“, т.е. дякониси. В „Пътеписа“ си испанската монахиня Егерия (Силвия) споменава за дякониса Мартана, която не взимала участие в богослужението, а по-скоро изпълнявала задълженията на игуменка в един манастир в Селевкия-Ктесифон.

Според шеста глава на „Апостолски постановления“ дякониса мог ла да бъде неомъжена жена или вдовица омъжена само един път. Т.е. дяконисата можела да има деца. В редки случаи тя можела да стане и съпругата на епископа, което е урегулирано в 48-то правило на Шестия вселенски събор. С 15-то си правило Четвъртият Вселенски събор определил дяконисата да не е по-млада от 40 години. Същото било потвърдено и в 14-то и 40-то правило на Шестия вселенски събор. Дяконисите подготвяли жени, желаещи да приемат кръщение, подпомагали свещенослужителя при извършване на кръщението, посещавали домовете на християните в нужда, стоели при вратите на храма, следели за поведението на жените в него, удостоверявали непорочността на девици и други. Били длъжни още да посещават и обгрижват християнки, които живеели в домове на езичници. По времето на Константинополския патриарх Фотий (†893) дякониси носели причастие на пленените във война със сарацините византийски войници.

                                           Минало и съвремие

От първите християнски векове до нас са достигнали имената на някои дякониси, като св. Олимпиада, сътрудничка на св.Йоан Златоуст, св. Макрина – сестра на св. Василий Велики, св. Домника от Александрия, св. Теосевия от Ниса, св. Татяна Римска, св. Ксения от остров Кос, св. Платонида от Назианз. На територията на страната ни институтът на дяконисите също бил популярен. В село Елешница (Разложко) е намерен гроб на дякониса, от надписа на който става ясно, че се е казвала Евгения и е починала през 538 г. „Тук почива благоразумнопаметната Евгения, която бе дякониса и която построи дома (църквата) на славния апостол Андрей, и която завърши живота си  в благочестие на 12 юни, индикт първи, по време на царстването на най-божествения и най-благочестивия наш господар Флавий Юстиниан, вечен август и автократор, година двадесет и девета, по време на консулството на най-блестящия Флавий Йоан“ (Литургика, т.2, архимандрит проф.д- р Авксентий Делипапазов).

На празника на св. великомъченик Теодор Тирон, 17 февруари 2017 г., след тържествена литургия в църквата „Св. Николай Мирликийски“ в Колвези, Конго, на която на Александрийския патриарх Теодор съслужиха митрополитът на Киншаса Никифор, Инокентий – митрополит на Бурунди и Руанда и местния митрополит Мелетий, който е на област Катанга, предстоятелят на Александрийската църква.

Тогава за първи път ръкоположи жени в чина   дяконисите, като прочете молитва за въвеждане в „църковно служение“.

Жените са удостоени да помагат на свещениците особено в тайнствата, които се отслужват над възрастни, като кръщението или венчанието.

Тяхната работа е  и вероучителна, като помагат на новопостъпилите във вярата.

Къде действат днес

Ръкоположението на първите дякониси в Александрийската църква от най-ново време, идва след решение на Светия Синод на Александрийската църква от 16 ноември 2016 г. за връщане на този древен чин.  Като тогава в този чин се свързва и с живота на един от най-видните светци на решението се подчерта, връщането на XIX и XX в. св. Нектарий Егински, който ръкополага няколко дякониси в основания от него манастир на остров Егина. В България статутът на дяконисите все още не е възстановен. Във всички исторически периоди  хиляди православни  християнки са служили вярно, безкористно и саможертвено на Църквата и със своя живот морално са заслужили титула „дякониса“. Почти всяка съпруга на български свещеник е била и е достойна да бъде удостоена с тази почетна титла. Знайни и незнайни, с висок образователен ценз или с по-скромен статус, те са  били и са героините на вярата, споделяйки трудностите, лишенията, предизвикателствата и радостите на своите съпрузи – свещеници, раздавайки се заедно с тях в името на вярата.

                           Една съвремена християнка

Много други жени- християнки скромно и с цялото си сърце отдават сили, време и таланти в помощ на храмове и манастири, събират средства и сами дават пример със своята щедрост за строеж, реставрация и благоукрасяване ,помощ на страдащи, болни и нищи,богоугодни дела и инициативи.

Отлични стоки, на изгодни цени

Сред тях е и хаджи Татяна Попова – собственик на веригата магазини „АВАНТИ”. Между многото добри дела тя е споменавана с благодарност в два града с дарените икони на св. великомъченик Мина. В единия, Видин, това се случи в навечерието на празника на светеца. С благословението на Негово Високопреосвещенство Видински Митрополит Даниил тя бе посрещната и въведена в катедралния храм „Св. Димитър“ с литийно шествие.

В изображението са вградени мощи на великомъченика и е изписана и изработена  от зографите Димчо и Антония Димчовски.

В другия, Кюстендил, на 17 юли, където с  благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и  Български патриарх Неофит    бяха донесени мощи на св. великомъченик Мина  от  Негово Високопреосвещенство Доростолския митрополит Яков, като дар от Доростолска епархия. Благоукрасената икона на св. Мина, дар от  хаджи Татяна Попова,  изработена също в студио „Димчовски“.

Литията бе предвождана от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архимандрит Исаак, архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, духовници , йеродяконите Вартоломей и Поликарп.

                             Житието на света Олимпиада

Денят на света Олимпиада – дякониса винаги е на 25 юли. Ето какво разказва разказва житието й.

През ІV в. живяла в Цариград благочестивата дякониса Олимпиада. Родителите й принадлежали към едно от най-знатните семейства в столицата. Олимпиада била едничка  дъщеря и била възпитавана в разкош и богаство. В ранна младост тя била сгодена за един знатен момък, който  починал. И тогава тя решила да не се омъжва за никого.

След смъртта на родителите си тя станала наследница на несметно богатство. Олимпиада била тогава млада и красива. Тя обаче не се прелъстила  от светски блясък , удоволствия и разкош. Отказала се от всичко, пазела строг пост, носела проста, дори бедна дреха, но с щедра ръка помагала на бедни и болни, строила църкви, издържала болници, откупувала пленници от робство, пращала помощи и в отдалечени страни.

В това време царувал Теодосий Велики. Един от сродниците му пожелал да се ожени за Олимпиада и поискал неговото покровителство. Царят започнал да убеждава Олимпиада да встъпи в брак със сродника му. Богатата девойка не се съгласила. Тогава донесли на царя, че тя разпилява своето имение. Обиден от нейния отказ, Теодосий Велики заповядал на градския управител да й отнеме имението и да го управлява, докато тя навърши 30 години. Управителят мислел чрез строги мерки да склони Олимпиада да се омъжи. Той не само я лишил от всякаква възможност да разполага със своето имущество, но ограничил и нейната лична свобода.

Дълго Олимпиада понасяла с търпение всички притеснения на управителя, като смятала, че това е Божие изпитание. Тя и не се оплаквала от лични обиди и оскърбления. Огорчена била само от това, че бедните са лишени от нейната помощ. Затова най-после тя решила да напише до царя писмо, в което между другото казвала: „Господарю, ти ми стори милост, като ме освободи от големите грижи да управлявам своето имущество. Но аз те моля, заповядай на тогова, комуто си поверил това имущество, да го раздава на бедните. Ти чрез това ще избавиш и мене от суетна слава.“

Царят заповядал да върнат на Олимпиада нейното имение и тя отново почнала да употребява всички свои доходи за милосърдни дела. Нейният добродетелен живот й спечелил всеобщо уважение. Патриарх Нектарий я поставил дякониса и тя с най-голямо усърдие изпълнявала своите задължения. За свои близки считала великите светители Григорий Богослов, Григорий Нисийски, Петър Севастийски, Епифаний Кипърски и особено св. Йоан Златоуст.

Когато св. Йоан Златоуст, обвинен от враговете си, бил осъден на изгнание, всички негови приятели дълбоко скърбели за това. Той повикал Олимпиада и другите дякониси, за да се прости с тях. Молил ги да не оставят трудовете си и да се покоряват на оня епископ, който бъде поставен на вместо него. През нощта след заминаването на св. Йоан ненадейно в катедралата избухнал пожар, който се разпространил в града.

Враговете на Златоуст обвинили в това неговите привърженици. Заедно с другите и Олимпиада била повикана на съд. Тя с твърдост заявила, че нейният безукорен живот и щедрите милостини на църквите я закрилят от подобно обвинение. Нейната правота била очевидна, обаче й наложили парична глоба.

Скоро Олимпиада напуснала Цариград и отишла в Кизик. Но и там враговете не я оставили на мира. Те я изпратили на заточение в Никодимия. Св. Йоан Златоуст, който сам бил в изгнание, не преставал в писмата си да я утешава да не губи бодростта на духа, да не се предава на извънмерна скръб и търпеливо да понася временните бедствия.

От писмата на св. Йоан Златоуст се вижда, че Олимпиада понасяла бедствията и гоненията със спокойствието на истинска християнка и със своя пример ободрявала и другите. Тя починала в Никодимия на 25 юли 409 година. Нейните нетленни мощи били пренесени по-късно в Цариград и поставени в девическия манастир, построен от самата нея. На днешния ден, на света Олимпиада – дякониса, се приема, че празнуват всички християнки – помощници на Цъквата. „Следвай ме” им пожелава духовно и физическо здраве и много вдъхновение за благородни дела!

Следвай ме – Вяра

Total Page Visits: 351 - Today Page Visits: 3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close