По аскезата ще ги познаете

Не по-лимузините, скъпите раса, добре гледаният маникюр и телефоните ще ги познаете. Ще ги познаете по аскезата. Защото тя, аскезата – пълното отричане от светското чрез обета за нестяжение,т.е. за непритежаване на нищо свое, е това, което отличава монахът от нас, светските хора.

Така е било от древността, така е и в наши дни там, където все още има стабилна монашеска институция.

Братята от Руенската света обител до село Скрино се отказаха от мобилните си телефони, ще ползват само аналогов, за да не се разсейват по мирското. Ето нещо, което доказва, че все още има здраво място в Българската православна църква. А пределно ясно е, че един здрав филиз може да спаси позагнилото дърво, да го обнови, като си проправи път и използва вехтото и непотребното за естествена тор, за да расте и дава плодове.

Новината за отказът на калугерите от манастира „Свети Иван Рилски“ идва съвсем навреме. И идва да подскаже на мнозина, че и те могат да направят подобна жертва – и от средата на клириците, и от средата на нас, миряните.

Ако искаш да бъдеш съвършен иди и продай имота си, раздай парите на бедните и после тръгни след Мене!“ (Матей 19:16—26: Лука 18:18—25: Марко 10:17—25). Това отговаря Иисус Христос на богатия момък, който Го пита какво трябва да направи, за да се спаси. Върху тази своеобразна житейска формула, развита през вековете чрез обетите пред Църквата, се е изградило и се изгражда монашеството. Впрочем, отричането от света, от някои негови придобивки и възможностите за кариера съвсем не са в резултат на умопомраченост или нещастна любов, както смятат някои. Напротив, това е осъзнатото отричане от света в полза на нас, хората в света. Вярващите и практикуващите своята вяра християни са наясно, че монасите в своите молитви не се молят само за спасяването на своите души, но и на всеки един, приел Светото Кръщение. Общуването с чист по сърце духовник е в състояние за обърне в покаяние и промени живота към по-добро дори на закоравелия циник и безбожник. Спомнете си само думите на руския аскет от ХVІІІ век свети Серафим Саровски: „Радост моя, моля те, придобий мирен дух, и тогава хиляди души ще се спасят около тебе!“

Аскезата е опитът от покаянието, а покаянието се изразява в аскезата и чрез аскезата. В това взаимно проникване между покаяние и аскеза, правилото на покаянието е да придобием съзнание за греха и усещане за нашата немощ, което ни подготвя и води до търсенето на благодатта на Бога и Неговия отговор.“ Това пък казва изтъкнатият гръцки теолог Михаил Кардамакис.

Пределно ясно е, че във всекидневието на живота ние, светските хора, не можем да постигнем аскеза. Но можем да преосмислим поведението, постъпките си, отношението към другите. А защо не и да се откажем от нещо, към което сме пристрастени в името на собственото си спасение. Моментът е твърде подходящ, началото на Светата Четиридесетница – периодът, в който чрез вътрешен и външен пост се стараем да се изкачим поне една стъпка над собствените си пристрастия и слабости.

 

Следвай ме – Вяра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close