Растения лоши съседи. Кои са те?

Сред градинските растения се срещат по-често отношения на взаимопомощ, отколкото на вражда. Въпреки това, между някои има лоша съвместимост. Тя се обяснява с тяхната коренова и листна система, която може да притеснява съседните култури. Например, градинският чай не се обживява с лука, ряпата страда от съседството с дивата ряпа и японската фалопия (пиперичета). Невенът  е несъвместим с бобовите култури, пелинът с граха и фасула, вратигата със зелето, а киноата с картофите. Има растения, изпускащи вещества, които се понасят лошо от повечето други видове. Например, орехът отделя веществото въглен, който тормози много от овошките, азалията, рододендрона, божурите, ябълките и къпината. Сред растенията има такива сърдитковци, които с право някои растениевъди определят като асоциални. Те действат лошо на много култури. Такъв е копърът. Той уврежда доматите, зеленият боб, кимионът, бобът и спанакът. Някои плевели сред полските култури не само се конкурират с тях за вода и храна от почвата, но и ги подтискат. Пшеницата е притеснявана особено много от мака и маргаритките, рапицата от дивата ряпа и полската горчица. При ръжта се получава точно обраното, самата тя тормози плевелите. Ако тя бъде засаждана две поредни години на едно и също място, пирът ще изчезне. Други културни растения също способстват за забаване на растежа на плевелите. Те извличат от тях вещества, с които се хранят. По този начин тези култури се явяват екологично безвредни хербициди. Ярък пример за това може да послужи отрицателното въздействие меду детелината и всички растения от семейство лютикови. В корените им се образува веществото ранункулин, което дори в изключително ниски концентрации потиска растежа на полезните бактерии в почвата и я прави непригодна за детелината. Ако на полето с многогодишни треви се появи лютиче, и там има е детелина, тя скоро съвсем ще изчезне. Американският биолог Р. Б. Грег в своята книга за тревите дава следната унищожителна характеристика на семейство лютикови: «Ралицата, божурите, омайничето и други градински цветя принадлежат към семейство лютикови. Те са много силно  жизнеспособно, ино живеят само за себе си.  Неговите представители се нуждаят от по-големи количества органични съединения, а след себе си оставят безжизнен хумус. Съседните им растения пък, не биха могли да растат без голямо количество богата почва». Като имате предвид тези факти, премислете добре, какво, как и на какво безопасно разстояние да засадите в своята градина.

 

Следвай ме – У дома

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close