Свети княз Боян – Енравота е първият български мъченик за Христовата вяра

От: Наташа Войкина*, Враца

Свети княз Боян – Енравота е първият български мъченик за Христовата вяра. Българската православна църква почита паметта му на 28 март.

Той е син на хан Омуртаг  и внук на хан Крум, посечен е с меч по заповед  на брат си хан Маламир през 833 година.

Първородният му син бил възпитан с цялата церемониалност и традиции на българските ханове. Източник за живота му е житието, съставено през XI в.от Охридския архиепископ Теофилакт  .Според него  Енравота  попадал под влиянието на пленения византийски епископ Кинам, който го покръстил с името Боян.Хан Омуртаг го лишил от престолонаследие, без публично да дава обяснения за акта си. В онези времена християнстияни били много поданици на българското ханство – завареното население и много от славянските племена. Но самата религия била символ на Византия – големия враг на младата българска държава  и изповядването й от видни членове на българските родове и ханското семейство се считало  за  държавна измяна.

След смъртта на Омуртаг на българския престол се възкачва третият му син – непълнолетният Маламир (за съдбата на втория – Звиница няма други исторически  сведения, освен името и реда на наследявянето на трона).

Според разказа на Теофилакт Охридски Енравота моли брат си да му даде пленника Кинам, който е бил затворен в тъмница по заповед на Омуртаг. Новите придворни на възкачилия се на престола  хан  и той самият не знаели причината за това искане. Молбата му била удовлетворена и Кинам привидно станал роб на ханския син. Когато обаче Маламир научил, че Енравота е станал християнин под неговото внушение, владетелят призовал брат си да се откаже от новата вяра или ще бъде умъртвен, както пише в хрониките „извън, но недалеч от крепостните стени“ през 832 ( 823) година.  След категоричния му отказ Енравота бил посечен с меч.

Три десетилетия по-късно се сбъдват неговите думи изречени преди смъртта: „  …Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат Божии храмове и чистите свещеници ще служат на чистия Бог, и жертвоготовно ще въздадат възхвала на жизнедаряващата Троица. Идолите, заедно със жреците и техните небогоугодни капища, ще се срутят и потънат в небитието, сякаш никога не са съществували. А единствен ти (Маламире), след много лета, ще погубиш безбожната си душа, не получавайки нищо заради жестокостта ти.  “ 

Скоро след смъртта му Константинополската църква го канонизира за светец-мъченик. Той става първият в историята  светец-мъченик от български произход. Провъзгласеният в сонма на светиите хан Тервел/Тривелий Теоктист, който се споменава за пръв път като светец едва през XVIII век, няма статуса на мъченик.

Хан Маламир умира твърде млад и  бива наследен на трона от  син на Звиница – хан Пресиян. Той управлява 26 години, през което време увеличава значително територията на българската държава, а християнската вяра добива все по-голямо влияние. Негов наследник е княз Борис I Покръстител, при когото през 864/865 година Българската държава приема християнството.

Луксозно погребение в гроб, иззидан от тухли, е открито при разкопките на Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска през 2015 г. от екипа на  проф. Павел Георгиев. Мястото се намира непосредствено под купола на кладенеца.

Археологът предполага, че това е мартириумът на първия български мъченик за християнската вяра – княз Боян – Енравота.

Хан  Пресиян към 845 г. изградил малка църква-мартириум над Свещения кладенец – мястото на екзекуцията. Това не е случайно. Голямата базилика е била издигната точно тук, когато християнството било прието от цар Борис I. Този огромен храм е трябвало да символизира победата на християнството над езичеството. Гробът на Свети Боян – Енравота пък символично трябвало да крепи основите й, разказаха от Националния исторически музей.”

По време на реставрацията на Голямата базилика мощите на светеца не са били открити в гроба. Хипотезата, че това е гробът на св.мъченик Боян- Енравота, все още не е потвърдена.

Ледникът „Енравота“ при крайбрежито на архипелага Норденшелда в Грейама, Антарктида, е наименуван в чест на първия български мъченик.

Имен ден днес празнуват Боян, Бояна, Албена, Бойка, Бойко (от старобългарски Боян – боен, от когото се страхуват).

*Авторът е историк

Следвай ме – Вяра

Total Page Visits: 321 - Today Page Visits: 2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close