Buy now

Св. апли Иасон и Сосипатър

Честват се на 28 април

Свети апостол Иасон по произход бил от град Тарс, той бил първият християнин в този град, а свети апостол Сосипатър бил родом от Ахая. Като се присъединили към светата Христова вяра, те станали ученици на свети апостол Павел, който в посланието до Римляните ги нарича дори сродници. Иасон бил поставен за епископ в своя роден град, а Сосипатър приел върху себе си ръководството на Иконийската църква; двамата доблестно пасели и преумножавали своите стада. Като се отправили на запад, те достигнали остров Керкира и съградили там прекрасна църква на името на свети първомъченик Стефан, извършвали в нея богослужение и присъединили мнозина към Христовата вяра. Наклеветени пред Керкилин, царя на острова, те били затворени в тъмница, където имало седем разбойници: Саторний, Иакисхол, Фаустиан, Януарий, Марсалий, Евфрасий и Мамий. Светите апостоли ги привлекли с боговдъхновените си думи към светата вяра и от вълците направили овци. Тогава царят заповядал да нагорещят в един котел смола, сяра и восък и да хвърлят там тези седем новопросветени затворници. Така те получили мъченическа кончина и венци от Господа. Повярвал в Христа и стражът на тъмницата. Затова му отсекли първо лявата ръка, след това двата крака, и накрая, когато той не престанал да призовава Христовото име, и главата. И той се причислил към лика на светите мъченици. А светите апостоли Иасон и Сосипатър царят извел от тъмницата и ги предал за мъчение на княз Киприан. Той ги вързал здраво и отново ги отпратил в тъмницата.

Като гледала от своите палати това страдание на светите мъченици и като узнала, че те страдат за Христа, дъщерята на царя, на име Керкира, обявила, че и тя е християнка, свалила от себе си скъпоценните украшения и ги раздала на бедните.

Като научил за това, баща ѝ се преизпълнил с дълбока скръб и положил всякакви усилия, за да я отвърне от Христовата вяра. Когато всичко се оказало безуспешно, царят в силната си ярост я затворил в отделна тъмница и заповядал да я предадат за безчестие на един блудник – Мурин. Когато Мурин се приближил към вратите на тъмницата, внезапно дотичала една мечка, хванала го и започнала да го разкъсва. Като чула шума и през прозореца видяла какво става, затворената в тъмницата царска дъщеря прогонила звяра с Христовото име, излекувала раните на Мурин и като му разкрила истините на светата вяра, го направила християнин.

– Велик е християнският Бог! – гръмко възклицавал Мурин и като претърпял заради това страшни мъчения, свършил в страдания и застанал пред Господа в сонма на мъчениците. Тогава царят заповядал на войниците да натрупат около тъмницата дърва и да ги запалят, та заедно с тъмницата да изгори и дъщеря му. Направили каквото било заповядано и тъмницата изгоряла. Но девицата останала жива и невредима. Огънят не я докоснал. Като видели това чудо, мнозина от народа повярвали в Христа.

Накрая светицата била окачена от мъчителите на едно дърво, задушена с отровен дим, прободена със стрели и така предала духа си на Бога. След нейната кончина царят започнал да преследва вярващите в Христа. Те, като се бояли от мъченията, избягали на съседния остров и се укривали там. Като научил за това, царят сам отплувал на този остров, с намерението да ги накаже със страшни мъки. Но когато се намирал в открито море, преследван от Божия гняв, потънал в морските дълбини, както някога фараонът. Християните, избавени от този мъчител, възнесли към Господа благодарствени песнопения. Светите апостоли Иасон и Сосипатър, освободени от тъмницата, необезпокоявани учели народа на Божието слово.

Когато на престола се възкачил друг цар и научил за светите апостоли, ги хванал, заповядал да сварят в железен котел смола, сяра и восък и да хвърлят там светиите. Но апостолите, по Христовата благодат, стоели в котела невредими, а мнозина от неверниците наоколо, били обгорени от огъня. Други, като видели това чудо, повярвали в Христа. Като повярвал и самият цар, с ридание възкликнал:

– Боже Иасонов и Сосипатров, помилвай ме!

Тогава светите апостоли, като събрали всички повярвали, ги научили на Божието слово и, като наставили и царя, го кръстили в името на Отца, Сина и Светия Дух и му дали името Севастиян. След няколко дни синът на царя се разболял и умрял. Тогава светите апостоли, като се помолили на Бога, го възкресили от мъртвите. Те извършили и много други чудеса и построили заедно с царя благолепни църкви. Като извършил своя свят подвиг и преумножили Христовото стадо, апостолите на преклонна възраст починали и заминали радостно при Христа Бога.

Related Articles

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close