Св. Йоан Дамаскин – господарят на Дамаск, който избрал да стане монах

Абат Фариа от „Граф Монте Кристо” е прототип на неговия учител

От: Наташа Войкина, Враца

Християнският свят почита паметта на свети Йоан Дамаскин на 4 декември – арабски християнин, автор на погребалните песнопения, множество канони и молитви, песните на октоиха и осмогласника. Той е написал житията на много светци, опровергал е лъжливите учения, изяснявал е истините на вярата и е съставил почти всички празнични тропари. Ние му дължим пасхалните ( Великденските) песни, които са пълни с пламенно вдъхновение.

Свети Йоан Дамаскин е първият от всички християнски учители, изложил догмите на вярата в научен ред. На негово име е наречена средновековната и възрожденската балканска енциклопедия от научни знания, църковни песнопения, молитви, жития, проповеди, рецепти и текстове, които монаси и свещеници раздават, четат и продават по тържища, градове и села за просвещаване на народа във времената без училища.

Защо точно на неговото име?

Защото той е имал енциклопедични знания, които му е преподал неизвестен по име монах, чиито прототип  емблематичнитя абат Фариа, направил от обикновения моряк Едмон Дантес ерудиран и интелигентен човек с харизматично излъчване и перфектни обноски.

Животът на преподобния е бил изпълнен с превратности. Роден е в Дамаск в  богато и просветено християнско семейство през осми век. Когато арабите – сарацини завзели Йерусалим и източните предели на Византия, християнските храмове и светини в Дамаск също били унищожени или поругани, а християните  убивани или продавани в робство.Имало и пощадени  и оставени да изповядват свободно вярата си заради тяхната ученост или дарби за строителство, владеене на езици, военна тактика или изяви в литературата, науките или други изкуства, между които било и семейството на Йоан. Баща  му Сергий получил важна длъжност в халифата.Той много искал да намери опитен и просветен  учител за сина си и осиновеното от семейството момче Козма. На робския пазар веднъж бил впечатлен от знанията и осанката на един монах, купил го, подарил му свободата и му възложил обучението и възпитанието на синовете си, които наистина получили енциклопедични знания във всички области на науката, усвоили езици и християнските добродетели. След смъртта на Сергий Йоан бил назначен от халифа за управител на Дамаск и така християните в областта се радвали на свободно изповядване на вярата и възстановяване на енорийския си живот, храмовете и манастирите. Йоан управлявал с вещина и християнско отношение към всички поверения му град, и всички го обичали. Но византийският императо  Лъв Исаврянин го наклеветил пред халифа, че подбужда християните към бунт поради писмата и наставленията към тях да се противопоставят на иконоборческата политика на василевса. (Иконоборческият период от близо два века е една скръбна страница в историята,свързана с отричането на иконите и смятането им за идолопоклонство, което започнало от някои висши византийски клирици, аристократи и императори и било съпроводено с унищожаването на ценни образци на ранновизантийското изкуство и архитектура,тъй като били съборени и храмове и манастири. Монасите пък били разпопвани, женени насила и пращани в армията. Монахините също били принудени насила да се омъжват). Разгневеният халиф, който повярвал на доноса, заповядал да бъде отсечена дясната ръка на Йоан и да  бъде лишен от длъжност. Но по чудодеен начин Света Богородица излекувала ръката на праведника, а халифът съжалил за гнева и грешката си и върнал сана на обичания си мъдър приятел. След време той му поверил цялата огромна област, което било съчетано с много власт, почести и богатства, голяма част от които Йоан  употребявал за християнски цели и благотворителност. Не след дълго обаче той  се отказал от всичко това, което му се струвало вече суета и измолил от халифа да бъде освободен и да стане послушник в близкия манастир. В него той отишъл заедно с осиновения  си брат Козма. В него пребивавал в послушание към духовния си наставник, който веднъж, за да го изпита, го изпратил на дамаското тържище да продава изплетените от монасите върбови  кошници. В цялата оживена пъстрота на големия градски пазар никой не познал в дрипавия смирен  монах бившия всемогъщ управител. Йоан стоял кротко и с безразличие гледал блясъка на огромния град, който някога бил в краката му. След тази случка той дълго не излязъл от манастира, в който се отдал на творчески трудове, с които станал един от значимите книжовници на Православието. На иконата “Богородица Труеручица”, изписана след смъртта му, третата й ръка е излекуваната от нея десница на светителя, за да сътвори благодатното си творчество. Копия на тази икона, смятана за чудотворна, са разпространени в целия Православен свят, а у нас такава се намира в Троянския манастир.

Новите гонения против почитателите на светите икони  заставили  праведника да отиде в Цариград, където смело изобличавал заблужденията на иконоборците. Свети Йоан Дамаскин починал през 790 г. в лаврата „Св. Сава“ на преклонна възраст.

Следвай ме – Вяра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close