Чества се на 04 май
Св. Пелагия живяла в град Тарс (Мала Азия, в дн. Турция) през втората половина на III в., по времето на римския император Диоклетиан (284 – 305). Дъщеря на заможни родители, тя живеела със своята майка, вдовица и била надарена с необикновена красота.
В нейното Житие се разказва, че когато се запознала от местните християни с живота и спасителното дело на Господ Иисус Христос, обикнала Го и пожелала да приеме св. кръщение.
Поради гонението против християните, св. Пелагия трябвало да дири достойния епископ на Тарс, Клинон, извън града, където се били оттеглили много Христови последователи.
Сподобила се, по Божий промисъл, да се срещне със светия старец, св. Пелагия приела св. Кръщение от него в присъствието на Ангели. Осветена от благодатта на светото тайнство, някогашната Пелагия напълно променила своя живот. По този въпрос житиеписецът пише: „…преди тя била горделива и надменна, сега станала смирена и кротка; преди била многословна, а сега – мълчалива; преди обичала изискани ястия, а сега пребивавала в пост и въздържание, вкусвайки съвсем малко храна; преди прекарвала дните си в празност и удоволствие, а през нощта лягала в мека постеля; сега по-голямата част от деня прекарвала в молитва, почивала си на твърдо ложе и през нощта отново ставала за молитва.“
В своя кратък земен живот като Христова невеста св. Пелагия помогнала на своите слуги да открият вярата в Христа и много скоро след това приела мъченически венец по заповед на император Диоклетиан. Тя била изгорена в нажежен до червено меден вол през 390 г.
Останките от светото тяло на мъченицата погребал, като ги положил под голям камък, благочестивият епископ Клинон. На камъка Клинон изписал: “Света девица Пелагия, посветила се Богу и докрай подвизавала се за истината, почива тук с мощите си, а душата ѝ царува на небесата с ангелите в слава Христова.” По-късно на същото място бил издигнат православен храм.
Кондак:
Презряла временните и станала причастница на небесните блага, поради това, че си приела венеца на страданията, всечестна Пелагие, като дар на Владиката Христа си принесла потоци кръв: моли да избави от беди нас, почитащите твоята памет.
