Фабрики – кухни хранели съветските хора

Сталин праща Микоян в САЩ да види какво ядат там

Технологията за сладолед била донесена  от  Америка

 

Фабрики – кухни са хранели съветските хора. Първата се появила през 1925 година.

Цената на храната в тях била много ниска. Така например, салатата струвала 3 копейки, свинската пържола – 1 рубла  50 копейки, пирожките – по 35 копейки парчето. В залите свирели оркестри. Музиката обаче не била единствената екстра към обеда или вечерята. В специално отделени помещения в тези заведения хората можели да четат книги, вестници и списания, да играят на шах или просто да си побъбрят с приятели. Излиза, че фабриките – кухни, освен основната си функция да хранят, изпълнявали и ролята на своеобразни клубове.  Бригади от комсомолци проверявали дали готвачите не си спестяват по някой и друг продукт, предназначен за общия казан. готвачки в кухня СССР

На хората вече не се налагало да си готвят сами. Газовите котлони и примусите трябвало да угаснат. Ножовете, вилиците, лъжиците, месомелачките, чайниците и каните за кафе следвало да станат ненужни атрибути. Фабрики – кухни са хранели съветските хора. Първата се появила през 1925 година. Цената на храната в тях била много ниска. Така например, салатата струвала 3 копейки, свинската пържола – 1 рубла 50 копейки, пирожките – по 35 копейки парчето. В залите свирели оркестри. Музиката обаче не била единствената екстра към обеда или вечерята. В специално отделени помещения в тези заведения хората можели да четат книги, вестници и списания, да играят на шах или просто да си побъбрят с приятели. Излиза, че фабриките – кухни, освен основната си функция да хранят, изпълнявали и ролята на своеобразни клубове. Бригади от комсомолци проверявали дали готвачите не си спестяват по някой и друг продукт, предназначен за общия казан. На хората вече не се налагало да си готвят сами. Газовите котлони и примусите трябвало да угаснат. Ножовете, вилиците, лъжиците, месомелачките, чайниците и каните за кафе следвало да станат ненужни атрибути. Появили се и плакати, като този: „Долу кухненското робство!”. Те били адресирани към жените. Назрявала поредната революция – революцията на бита, нравите, семейните устои. За нея призовавали болшевишките вождове Владимир Ленин и Лев Троцки. Пригласял им наркомът (народен комисар, б. ред.) Анатолий Луначарски. Намерението било жените да бъдат освободени от рутината на домашната работа, но не за тяхно облекчение, за да се грижат за себе си, да бъдат красиви и добре изглеждащи. Това се смятало за буржоазен упадък. Жените, демобилизирани от семейния фронт, трябвало да бъдат изпратени на друг фронт – трудовия, да са заети повече в заводите и колхозите. По онова време никой не се стараел да отслабва, всички ядели на воля. В кухните – фабрики храната не била вкусна, но засищала. Вкусното ядене и изисканите блюдата също се считали за буржоазен упадък. В средата на 30-е години ситуацията в СССР (абревиатура на Съветския съюз, б. ред.) се променила. Сталин казал: „Животът започна да се подобрява, другари. Да се живее вече е весело”. По това време отпада купонната система за продукти, магазините започват да се пълнят със стоки. Съветският народ започва да яде не само да се насити, но и да получи удоволствие, както впрочем и руския народ преди революцията.Съветски съюз хранене ядене кухн фабрика „Вкусът трябва да се развива, – настоявал наркомът на хранителната промишленост Анастас Микоян. – Нашите хора още не са свикнали с вкусната храна, те не знаят какво е аспержи, не умеят да ядат правилно сиренето”, казвал той. Наркомът допълвал думите си с разказа за един колхоз, в който докарали мандарини, а хората започнали да ги ядат с корите. Асортиментът на колбасите се разнообразил. До Втората световна война в СССР имало 125 вида. В средата на 30-е години в Москва, Ленинград и други големи градове се продавали дори по 19 вида жива риба, живи раци и скариди. Как се получило всичко това? Много просто – Сталин заповядал да се подобри състоянието на търговията. Жените вече не ходели във фабриките – кухни, а купували пирожки, кифли, пелмени и котлети от магазините. Микоян пък, казвал: „Трудещите се трябва да имат на разположение фабрични продукти или полуфабрикати, за чието приготвяне не е необходимо много време”. Съветските ръководители се обърнали към опита на други страни. През 1936 г. Микоян заминал на двумесечна командировка в САЩ, за да види как там е организирано общественото хранене. Видяното – производствени комбинати, магазини с огромен асортимент от стоки, заведения за обществено хранене буквално поразили наркома. Много неща искал да внедри той в СССР, но не всичко му се отдало. Например, той убеждавал Сталин да започне производството на хладилници за населението. Вождът обаче се съпротивявал: „Моля, моля, зимата ни е продължителна, хората са свикнали да си държат продуктите в лед на двора и в студените мазета”. Така, масовото производство на „хладилни шкафове” започнало с СССР едва в началото на 50-е години в столичния завод „Й. В. Сталин”. Не малко неща от видяното в САЩ от Микоян, намерило приложение в Съветския съюз. Започнало производството на замразени продукти и разхладителни напитки. Започнало производството и на различни консерви, които били необходими на строителите, военните, геолозите, полярниците. Микоян донесъл от САЩ технологията за производството на сладолед. Сталин се шегувал с него: „Ти, Анастас Иванович, си такъв човек, за когото комунизмът не е толкова важен, колкото разрешаването на проблемите за приготвянето на вкусен сладолед”. „В Америка има добра храна за масово потребленние, както у нас са кренвиршите, – спомнил си Микоя. – Това са т. нар. хамбургери, топли кюфтета …” Наркомът решил да ги внедри в съветския бит. В края на 30-е години уличните продавачи на закуски започнали да предлагат топли кюфтета с питки. Но после те някъде изчезнали. Те били предшествениците на известните на всички хамбургери. “ alt=“ Фабрики – кухни са хранели съветските хора. Първата се появила през 1925 година. Цената на храната в тях била много ниска. Така например, салатата струвала 3 копейки, свинската пържола – 1 рубла 50 копейки, пирожките – по 35 копейки парчето. В залите свирели оркестри. Музиката обаче не била единствената екстра към обеда или вечерята. В специално отделени помещения в тези заведения хората можели да четат книги, вестници и списания, да играят на шах или просто да си побъбрят с приятели. Излиза, че фабриките – кухни, освен основната си функция да хранят, изпълнявали и ролята на своеобразни клубове. Бригади от комсомолци проверявали дали готвачите не си спестяват по някой и друг продукт, предназначен за общия казан. На хората вече не се налагало да си готвят сами. Газовите котлони и примусите трябвало да угаснат. Ножовете, вилиците, лъжиците, месомелачките, чайниците и каните за кафе следвало да станат ненужни атрибути. Появили се и плакати, като този: „Долу кухненското робство!”. Те били адресирани към жените. Назрявала поредната революция – революцията на бита, нравите, семейните устои. За нея призовавали болшевишките вождове Владимир Ленин и Лев Троцки. Пригласял им наркомът (народен комисар, б. ред.) Анатолий Луначарски. Намерението било жените да бъдат освободени от рутината на домашната работа, но не за тяхно облекчение, за да се грижат за себе си, да бъдат красиви и добре изглеждащи. Това се смятало за буржоазен упадък. Жените, демобилизирани от семейния фронт, трябвало да бъдат изпратени на друг фронт – трудовия, да са заети повече в заводите и колхозите. По онова време никой не се стараел да отслабва, всички ядели на воля. В кухните – фабрики храната не била вкусна, но засищала. Вкусното ядене и изисканите блюдата също се считали за буржоазен упадък. В средата на 30-е години ситуацията в СССР (абревиатура на Съветския съюз, б. ред.) се променила. Сталин казал: „Животът започна да се подобрява, другари. Да се живее вече е весело”.

По това време отпада купонната система за продукти, магазините започват да се пълнят със стоки. Съветският народ започва да яде не само да се насити, но и да получи удоволствие, както впрочем и руския народ преди революцията. „Вкусът трябва да се развива, – настоявал наркомът на хранителната промишленост Анастас Микоян. – Нашите хора още не са свикнали с вкусната храна, те не знаят какво е аспержи, не умеят да ядат правилно сиренето”, казвал той. Наркомът допълвал думите си с разказа за един колхоз, в който докарали мандарини, а хората започнали да ги ядат с корите. Асортиментът на колбасите се разнообразил. До Втората световна война в СССР имало 125 вида. В средата на 30-е години в Москва, Ленинград и други големи градове се продавали дори по 19 вида жива риба, живи раци и скариди. Как се получило всичко това? Много просто – Сталин заповядал да се подобри състоянието на търговията. Жените вече не ходели във фабриките – кухни, а купували пирожки, кифли, пелмени и котлети от магазините. Микоян пък, казвал: „Трудещите се трябва да имат на разположение фабрични продукти или полуфабрикати, за чието приготвяне не е необходимо много време”.фабрика кухня Съветски съюз евтино храна Сталин Микоян Съветските ръководители се обърнали към опита на други страни. През 1936 г. Микоян заминал на двумесечна командировка в САЩ, за да види как там е организирано общественото хранене. Видяното – производствени комбинати, магазини с огромен асортимент от стоки, заведения за обществено хранене буквално поразили наркома. Много неща искал да внедри той в СССР, но не всичко му се отдало. Например, той убеждавал Сталин да започне производството на хладилници за населението. Вождът обаче се съпротивявал: „Моля, моля, зимата ни е продължителна, хората са свикнали да си държат продуктите в лед на двора и в студените мазета”. Така, масовото производство на „хладилни шкафове” започнало с СССР едва в началото на 50-е години в столичния завод „Й. В. Сталин”. Не малко неща от видяното в САЩ от Микоян, намерило приложение в Съветския съюз. Започнало производството на замразени продукти и разхладителни напитки. Започнало производството и на различни консерви, които били необходими на строителите, военните, геолозите, полярниците. Микоян донесъл от САЩ технологията за производството на сладолед. Сталин се шегувал с него: „Ти, Анастас Иванович, си такъв човек, за когото комунизмът не е толкова важен, колкото разрешаването на проблемите за приготвянето на вкусен сладолед”. „В Америка има добра храна за масово потребленние, както у нас са кренвиршите, – спомнил си Микоя. – Това са т. нар. хамбургери, топли кюфтета …” Наркомът решил да ги внедри в съветския бит. В края на 30-е години уличните продавачи на закуски започнали да предлагат топли кюфтета с питки. Но после те някъде изчезнали. Те били предшествениците на известните на всички хамбургери. “ />
фабрика кухня Съветски съюз колбаси сладолед Сталин Микоян
Появили се и плакати, като този: „Долу кухненското робство!”. Те били адресирани към жените. Назрявала поредната революция – революцията на бита, нравите, семейните устои. За нея призовавали болшевишките вождове Владимир Ленин и Лев Троцки. Пригласял им наркомът (народен комисар, б. ред.) Анатолий Луначарски. Намерението било жените да бъдат освободени от рутината на домашната работа, но не за тяхно облекчение, за да се грижат за себе си, да бъдат красиви и добре изглеждащи. Това се смятало за буржоазен упадък. Жените, демобилизирани от семейния фронт, трябвало да бъдат изпратени на друг фронт – трудовия, да са заети повече в заводите и колхозите.

По онова време никой не се стараел да отслабва, всички ядели на воля.

В кухните – фабрики храната не била вкусна, но засищала. Вкусното ядене и изисканите блюдата също се считали за буржоазен упадък.

В средата на 30-е години ситуацията в СССР (абревиатура на Съветския съюз, б. ред.) се променила.

Сталин казал: „Животът започна да се подобрява, другари. Да се живее вече е весело”.  По това време отпада купонната система за продукти, магазините започват да се пълнят със стоки. Съветският народ започва да яде не само да се насити, но и да получи удоволствие, както впрочем и руския народ преди революцията.

„Вкусът трябва да се развива, – настоявал наркомът на хранителната промишленост Анастас Микоян. – Нашите хора още не са свикнали с вкусната храна, те не знаят какво е аспержи, не умеят да ядат правилно сиренето”, казвал той. Наркомът допълвал думите си с разказа за един колхоз, в който докарали мандарини, а хората започнали да ги ядат с корите.

Асортиментът на колбасите се разнообразил. До Втората световна война в СССР имало 125 вида. В средата на 30-е години в Москва, Ленинград и други големи градове се продавали дори по 19 вида жива риба, живи раци и скариди.

Как се получило всичко това? Много просто – Сталин заповядал да се подобри състоянието на търговията. Жените вече не ходели във фабриките – кухни, а купували пирожки, кифли, пелмени и котлети от магазините.

Микоян пък, казвал: „Трудещите се трябва да имат на разположение фабрични продукти или полуфабрикати, за чието приготвяне не е необходимо много време”.

Съветските ръководители се обърнали към опита на други страни. През 1936 г. Микоян заминал на двумесечна командировка в САЩ, за да види как там е организирано общественото хранене.  Видяното – производствени комбинати, магазини с огромен асортимент от стоки, заведения за обществено хранене буквално поразили наркома. Много неща искал да внедри той в СССР, но не всичко му се отдало. Например, той убеждавал Сталин да започне производството на хладилници за населението. Вождът обаче се съпротивявал: „Моля, моля, зимата ни е продължителна, хората са свикнали да си държат продуктите в лед на двора и в студените мазета”.

Така, масовото производство на „хладилни шкафове” започнало с СССР едва в началото на 50-е години в столичния завод „Й. В. Сталин”.
фабрика кухня Съветски съюз Сталин американци поляци САЩ Следвай ме
Не малко неща от видяното в САЩ от Микоян, намерило приложение в Съветския съюз. Започнало производството на замразени продукти и разхладителни напитки. Започнало производството и на различни консерви, които били необходими на строителите, военните, геолозите, полярниците.

Микоян донесъл от САЩ технологията за производството на сладолед. Сталин се шегувал с него: „Ти, Анастас Иванович, си такъв човек, за когото комунизмът не е толкова важен, колкото разрешаването на проблемите за приготвянето на вкусен сладолед”.

„В Америка има добра храна за масово потребленние, както у нас са кренвиршите, – спомнил си Микоя. – Това са т. нар. хамбургери, топли кюфтета …” Наркомът решил да ги внедри в съветския бит. В края на 30-е години уличните продавачи на закуски започнали да предлагат топли кюфтета с питки. Но после те някъде изчезнали. Те били предшествениците на известните на всички хамбургери.

 

 

Следвай ме – Гурме

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close