Храните върху гроба са остатък от стари езически вярвания, достигнали до наши дни. В древен Египет фараоните били погребвани с необходимите за всекидневието предмети, включително и с храни. Продукти са поставяни и в гробовете на бедните египтяни. Тази практика е съществувала и при траките. Вярвало си, че така се осигурява храна за душите на умрелите. Още в края на ІV век блажени Августин пише в своите „Изповеди“, че майка му Моника вече е приела християнството, приема Тялото и Кръвта Христова по време на агапе, но все още не се е отказала от езическия обичай да носи всеки ден храна на гроба на мъжа си.
Независимо от усилията на Църквата през вековете този обичай е останал както на Изток, така и на Запад. В Италия, най-вече в Сицилия и южните части на „ботуша“ той все още се практикува. В България някои си правят истински „пикници“ на Задушница, която се отбелязва на 3 ноември, а за „сбогом“ оставят храна върху гроба. В Молдова пък, има практика да се правят дори барбекюта. В бившия Съветски съюз, че и сега съществува практиката на гробищата да се пие водка и да се замезва с черен хляб.
Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите. Те са три в православието и всякога са в събота – денят, приет за споменаване на мъртвите. Наричат се: Месопустна задушница, Архангеловска задушница и Черешова задушница.
Католическата Църква има един ден в годната – 1 ноември, Денят на Вси светии, когато с ритуал и молитви се почита паметта на покойниците на гробищата. Това съвсем не означава, че католиците не се молят за заминалите си в своите лични молитви, както и в литургиите за покойници.
