Чудодейни изцеления в деня на Успение Богородично

Успение Богородично, както е църковното наименование на Голяма Богородица (всякога на 15 август) е установен като възпоменание на кончината на Пресветата Божия Майка. Това събитие не е описано в нито едно от Евангелията или в друга книга от Новия Завет. Паметта за него се основата изцяло върху Светото Предание, което е записано в последващи разкази на светите отци въз основа на чути преди това разкази за това събитие и подробности, свързани с него.

Светото Предание свидетелства за много чудеса,  съпровождащи Успението на Пресветата Богородица. Едно от тях, което до днес е емблематичен пример за това, как Бог освобождава от трудности и болести, но оставя белег, за да не забравяме за Него и Вечния живот, е случаят с юдейския духовник Атоний. Според разказа въпросният Антоний бил твърде любопитен, но не вярвал в Христовото учение. Неверието обаче не му  пречело да ходи навсякъде, където се чуло, че се случва чудо, свързано с Иисус Христос, Пресветата Му Майка и Неговите ученици. Когато той научил, че Богородица е на смъртно ложе, побързал да отиде там. Наоколо били учениците Христови. Антоний, като човек далече от християнството, понечил да оскверни ложето й. Щом дръзнал да докосне тялото, ръцете му паднали на пода, като отсечени с невидим меч. Осъзнавайки греха си на неверието, юдейският духовник се покаял на момента.  Веднага след това ръцете му зарастнали и станали подвижни и сръчни, както преди. За случилото се останали завинаги белези по тях, като отсичане с остър предмет.

Това е емблематично изцеление, достигнало до нас от Светото Предание за деня на Успението Богородично. Църквата учи, че останалите белези върху ръцете на неверника са обозначение – напомняне, да не се повтарят грешките, извършени преди моментът – дар на вярата.

Преданието разказва още, че тялото Й било отнесено на небето, като по този начин не било предадено на тление. За този момент свидетелства фактът, че апостол Тома, който не успял да дойде за погребенето, тоест за полагането му в пещера. Той успял да пристигне три дни след това и много тъгувал, че не е успял да се прости с Нея. Тогава апостолите отворили пещерата, за да може да той се поклони. Оказало се обаче, че тялото Й не било там, което означава, че е било взето на небето.

За тези и за още много други чудеса разказва Светото Предание по повод Успение Богородично. Счита се, че началото на празника „Успение на Пресветата Богородица“ е положено от апостолите, а денят на празнуването му е установен от император Маврикий (592-602г.). Празникът се предшества от двуседмичен пост.

Честит празник!

Следвай ме – Вяра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close