-0.2 C
Sofia
Tuesday, January 18, 2022
spot_img

Шокиращите коледни традиции по света

В Алпите живе Крампус – злият двойник на Дядо Коледа, децата в Каталония чакат лакомства от магическия дънер Кага Тио

На Рождество Христово децата чакат Дядо Коледа да им донесе подаръци. Най-лошото на малчуганите в алпийските страни, Унгария, Бавария и Словения, което може да се случи е при тях да дойде неговият зъл двойник. Там го наричат Крампус. Ако някое непослушно хлапе е попаднало в неговия списък не само, че няма да получи подарък, но и ще бъде наказано. Всъщност, деца, не се бойте. В тази роля се превъплъщават татковците на децата в онези страни. На 6 декември австрийските мъже обличат страшните дяволски костюми и обикалят из градовете, всявайки ужас у малките калпазани. На всичкото отгоре на сутринта може да откриете, че коледния ви чорап до камината е пълен не с подаръци, а с въглени.

Caganerакащото човече

Традиционен коледен обичай в някои части на Испания, Португалия и Италия е изнасянето на макет на библейския град Витлеем.

Работата е там обаче, че освен Мария, Йосиф и Иисус, в сцената присъства и така наречения “caganer”. Той представлява малка фигурка, запечатана в доста деликатна поза, докато се изхожда по голяма нужда. Обикновено се спотайва в ъгъла, най-вероятно от срам, понеже е на показ в този иначе интимен момент. Не е ясно кога се е появила тази шега, но със сигурност тя битува от XVIII век. В съвремието хората са измислили интересен начин да отмъщават на политиците и на известни техни съвременници, като правят Caganer с физиономията на някое ненавистно им лице.

Пънът Caga Tio

В Каталония на Коледа си имат една доста странна традиция, наречена “Caga Tio”. Кага Тио е наречен издълбаният дънер, който се поставя на четири дървени крака и му се рисува усмихнато лице от едната страна.

От  8 декември хората го “хранят” с лакомства и го завиват с одеяло, за да не настине. На Рождество Христово дънерът се хвърля в огъня. Домашните го удрят с пръчки и му крещят да „ака”, т.е. да пуска лакомства. Докато семейството налага кой с каквото намери изрисувания път, се пеят традиционни песни. Досега никой не е виждал Кага Тио да изаква садкиши и бонбони. Децата обикновено обаче намират куп сладки неща пред входната врата, за които родителите твърдят, че ги е „изакал” пънът преди да бъде изгорен. В България също има подобен обичай с пън, наречен бъдник. Някога по селата у нас той бил издълбаван от едната страна. В кухинята му слагали тамян, мед и вино, и го запечатвали с восък. На Бъдни вечер го изгаряли в огнището. Нашенският бъдник обаче нито е налаган някога с пръчки, нито са очаквали от него да пусне сладкиши.

Коледен козел в огъня

Корените на тази традиция могат да бъдат проследени до времето преди християнството да навлезе в Северна Европа.

В скандинавските страни козелът е символ на бога Тор, чиято колесница била теглена от два козела. През онези времена боговете очевидно нямало с какво друго да се забавляват и Тор често убивал животните и след това ги съживявал с легендарния си чук, за да развеселява приятелите си. Така в Швеция, Норвегия и някои други северни страни всяка година по Коледа могат да се видят не елените на Дядо Коледа, а предимно декорации и фигури на митичните козли. В центъра на шведското градче Галве всяка година се издига 13-метров сламен козел, който вандалите всеки път успяват да запалят и превърнат в зрелищно шоу от 1966 г. насам. Традиционна коледна шега пък е да прекараш коледния козел в двора на съседа си без да те забележи.

Коледна краставичка

Ако сте в Германия и вашите домакини ви поканят да украсявате елхата, ще забележите в кутията с играчки и една краставичка. Тя може да е от оцветено дърво, от стъкло или пластмаса, но винаги присъства в празничната наредба на коледното дърво.

Краставичката се слага на скришно място в елхата, а децата я търсят на Бъдни вечер и на Рождество Хистово. Което от тях я намери, получава допълнителен подарък. Германците твърдят, че това е тяхна традиция, но корените й не са ясни. Затова пък, американците, които са взаимствали този обичай имат своето обяснение. Те разказват за войник от Гражданската война, който бил пленен в Андерсънвил, Джордия. Умирайки от глад, той се помолил на пазача за една краставичка. Благодарение на нея успял да събере сили и да се измъкне жив. Когато се завърнал при семейството си, започнал всяка Коледа да слага по една краставичка в елхата, за да носи здраве и късмет на този, който я открие на сутринта. В Бериен Спрингс, Мичиган дори всяка година организират фестивал на коледната краставичка и твърдят, че обичаят идва от две испански момчета, който се връщали от училище за празниците, но били посрещнати от хулиган, който ги затворил в бидон с кисели краставички. Тогава свети Николай ги съжалил и ги освободил.

Черен Петър в Холандия

Ако не сте играли, то сигурно сте чували за детската игра на карти Черен Петър.

При нея, който изтегли Черния Петър, изгаря. Оказва се, че в Холандия този тъмен образ с етиопски произход, испанско облекло и лош нрав е не кой да е, а помощника на Дядо Коледа. Всяка година на Бъдни вечер белобрадият старец пристига с шейната си и своя роб – Черният Петър. По традиция от 1850 г. родителите плашат децата си, че ако не слушат през годината, Черният Петър ще дойде и ще ги отведе в Испания. Днес историята се разказва с една идея по-малко расизъм и Черния Петър е описван не като роб, а като коминочистач, откъдето идва и черният му цвят.

Сивата кобила

Още преди в Уелс да започнало празнуването на Коледа, там имало много интересен езически обичай – шествието на сивата кобила.

За целта се взимал череп от кобила или магарица, закачвали го в края на дървена пръчка и опъвали бял плат, под който се покривал човека. За уши се пришивал два черни парцала, а за очи слагали нещо зелено. Дружина от пет-шест човека, заедно със сивата кобила, обикаля по къщите и пее традиционни песни. Пред всеки дом се провежда надпяване, при което домакините и гостите си разменят остроумни рими докато някой не се откаже. Уелските „коледари” почти винаги побеждават и тогава им се разрешава да влязат в къщата, за късмет и благополучие. Ако все пак се случи да загубят, те започват да пеят песен, с която се молят да ги пуснат. Макар и предимно в южните части на Уелс, традицията продължава да съществува и до днес.

Related Articles

Stay Connected

0FansLike
3,116FollowersFollow
19,000SubscribersSubscribe

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close