Свети Антоний Велики, почитан от Църквата на 17 януари, е емблематичен случай за разумен монах и аскет, подвизавал се в манастир в пустинята. Макар и да съблюдавал изискванията за въздържание, той не е парадирал.
От житието му особено популярен е неговият разговор с ловеца, който го заварил да се шегува и смее с другите монаси край огъня. Пришълецът погледнал възмутено монаха, в погледа му имало разочарование – той очаквал да завари умълчани аскети.
Свети Антоний забелязал недоумението му и го накара да изпъне тетивата на лъка до крайност. Когато ловецът изпълнил неговото желание му, старецът поискал той да ги опъне още повече.
„Не може повече, отче, ще се счупи“, казал ловецът.
„Нека се счупи“, наредил аскетът.
Когато опънатият до крайност лък наистина се скършил в ръцете на мъжа, св. Антоний му казал: „Ето, че като опъна лъкът прекомерно, той се счупи. Така става и с човешката душа. Тя се прекършва, ако човек я насилва твърде много“.
По този начин светият старец нагледно обяснил на присъстващите вредата от прекалената аскеза, както и от всичко, което се прави без мярка.
В друг случай, когато му поискали съвет за благочестив живот, той отвърнал: „Където и да ходите, всякога имайте със себе си Бога, мислете за Него, молете се и Той всякога ще бъде до вас“.
Смята се, че свети Антоний Велики е роден около 251 г. близо до египетския град Хераклеопол Магна. Получи е много добро за времето си образование, приема монашество, впоследствие е избран за епископ на Александрия. Виден представител е на Александрийската богословска школа, която се нарича така не само заради местонахождението си, но и заради характерно философско и теологично развитие. Приема се, че св. Антоний Велики е починал на 105 – годишна възраст. Той е почитан от всички църкви, включително от лутеранството. Денят му е на 17 януари за всички християни с изключение на коптите, които го почитат на 30 януари.
