Съпричастността на българите към бягащите от войната в Украйна показва, че сме се съхранили като хора, казва игуменът отец Спиридон
От: Силвия Николова
- Отец Спиридон, Вие сте първият манастир в България, който посреща бежанци от Украйна. Кога ги очаквате, как влязохте във връзка с тях?
- За посрещането им имаме благословията на Врачанската митрополия. Засега са 19 човека – жени и деца. Има и двама възрастни мъже в пенсионна възраст, които не подлежат на мобилизация. Разбрахме чрез познати, че тези хора имат нужда, свързахме се с тях и ги очакваме тази вечер, през нощта или утре в зависимост от това, кога ще успеят да се придвижат до границата. Те са в две различни групи. Преди часове днес ни се обадиха други трима човека, за които не е сигурно дали ще дойдат и въобще ще успеят ли да излязат от Украйна, ще ги поемем и тях.
- Как ще се придвижат тези хора до манастира, вероятно са бесарабски българи, които познават България?
- Не, не са българи, украинци са. Хората са от Киев. Приятели на манастира и познати, с които сега работим заедно за каузата, ще ги чакат на украино-румънската граница и ще ги докарат с автомобили
- Имате ли достатъчно провизии за прехраната им?
- Откакто в селото и наоколо се разчу, че в манастира чакаме бежанци, непрекъснато посрещаме дарения. Вече имаме един тон брашно, храни за деца, всякакви продукти. Даряват и фирми, и отделни хора. носят, освен продукти, дрехи, санитарни препарати.
- От какво има нужда?
- Със сигурност ще знаем, след като посрещнем хората. Още не е ясно колко са жените, колко са децата и на каква възраст са. Необходими са ни обаче лекарства от първа необходимост – при настинки за децата и възрастните, ентероколитни заболявания, витамини, памперси, санитарни материали за жените. Това е на първо време, с което хората могат да помогнат.
- Храни имате, но започват постите. С каква храна ще храните бежанците?
- Ще разговаряме с тях и ще се съобразим с желанията им. Децата до 7-годишна възраст са освободени от пости. За по-големите деца ще решават майките им. Ако хората не желаят да постят, продукти имаме, ще готвим обичайната непостна храна. Ако някой иска да пости, ще се храни с постно. Ние, братството на манастира, естествено, ще се храним с постно, но гостите ни ще решат за себе си.
- Какви са условията за настаняване?
- Манастирът разполага с всичко необходимо. Приготвили сме стаите. Всяка една има собствен санитарен възел. Имаме отопление, интернет. Така хората ще могат да поддържат връзка със своите близки и приятели в Украйна, докато там има Интернет. Имаме обща столова, която ще се ползва от тях. Ще предоставим кухнята изцяло за техните нужди. Имаме хубав двор, чист въздух, децата ще има къде да играят. Освен това, идват много хора от селото, а и от други селища наоколо и питат с какъв доброволчески труд да помогнат. Осъществили сме контакти с лекари, които ще поемат случаи, ако се наложи. Още веднъж моля, ако някой иска да помогне, може да бъде с лекарства от първа необходимост и санитарни материали за децата и жените.
- Християнинът е призван да е миротворец, още повече духовникът, но все пак, как бихте коментирали ситуацията в Украйна?
- Не е това начинът определен човек да си показва силата, да се отнемат невинни животи само, за да се изтъкненякой, че е по-велик и по-силен. Никоя война не е започнала от любов към човека.
- В навечерието на постите сме. Как да пости човек в това толкова драматично време?
- Хората да постят, но не само с ограничаване на храната от животински произход, а да се стараем да имаме покайно настроение, да творим добро, да сме състрадателни и да не забравяме, че с нашето благополучие не се изчерпва светът. Напротив, в него живеят хора, които се нуждаят от нашата подкрепа, а ние, като християни, следва да им я дадем. Тя може да бъде не само материална, но и с утеха, съпричастност и любов. И да не забравяме да се молим за скорошния край на кръвопролитията в Украйна, да бъде прекратено напрежението там. Макар и да е ясно, че къща, която е напукана в основите, трудно се ремонтира. Да се молим Бог да е милостив и към нас, и към хората в Украйна, на нас да дава сили, за да им помагаме, а на тях сили да преодолеят стреса и напрежението. Нека постите бъдат за спасението на душите.
- Ние, българите все се хулим. Как ще коментираха вълната на съпричастност към украинските бежанци?
- Откликът и на фирми, на институции, на гражданите показаха само едно, че нищо не е загубено. Съхранили сме се.
Историята на Градешкия манастир „Св. Йоан Предчета“
Намира се на километър и половина северозападно от село Градешница. Предполага се, че манастирът е възникнал покрай късноримската и раннобългарската крепост в местността „Калето“ (съществувала до началото на ХІ в. преди поробването на България от Византия) и със средновековното селище „Селището“ (съществувало и по времето на Втората българска държава ХІІ – ХІV в.). Предполага се, че манастирът е изграден върху основите на стар средновековен храм, за което говорят вградените каменни късове.
Днешният манастирски комплекс се състои от две части – вътрешен манастирски двор и стопански двор. Комплексът е изцяло заградени от високи до 2 метра каменни зидове в които има 4 големи и 2 малки порти. Жилищните постройки се намират в югозападната част (към реката) и югоизточната (към пътя), и свързани в ъгъла на втория етаж с малък параклис.
Манастирската църква е построена 1861 година и е еднокорабна, масивно застроена с дялан камък сграда с абсида, прилепена към корпуса.
До олтара се намира дърворезбован иконостас с икони на Иисус Христос, Св. Богородица с младенеца, Св. Пророк предтеча и кръстител Господен Йоан, Св. Първомъченик и архидякон Стефан. В основата на иконостаса има дърворезби с животински и растителни мотиви.
