Да си спомним за Константин Кисимов

Константин Кисимов се ражда, жени и умира на 16-то число

Големият актьор е роден на 16 април 1897 г. във Велико Търново и е потомък на патриотичен търновски род. 

Неговият прадядо Георги Кисимов е бил участник във Велчовата завера през 1835 г., дядо му Пантелей – член на Букурещкия революционен комитет, а баба му Евгения Кисимова – модерна и образована за времето си жена,  основава първото женско дружество у нас. Бащата на актьора завършва прочутия Роберт колеж в Истанбул и Международно право в Кеймбридж. Самият Константин Кисимов се дипломира право в Софийския университет и специализира в Сорбоната в Париж.

Веднага след това, през  1923 г. яркият му талант го отвежда в Школата на Народния театър, където се явява на изпит, по съвет на приятели. И отново го изпращат на специализация в Париж. Може би от престоя му във френската столица, от съприкосновението с френската култура и образование идват и тези негови филигранност, галантност, финес и изискано чувство за хумор.

Датата 16-и е наистина съдбовна за Кисимов. На 16 август 1935 г. се жени за своята Лиляна, която е била едва 18-годишна, с двадесет години по-млада от него. Среща бъдещата си съпруга на площад „Славейков“ и остава с нея завинаги.

Докрая на живота си той е неизменно част от сцената на Народния театър – до 16 август 1965 г., когато загива при автомобилна катастрофа, след гастрол в Балчик, където изнася рецитал в тамошното военно поделение. Има паметна плоча с барелеф.

Константин Кисимов е сред родоначалниците на българския театър и кино и едно от най-ярките дарования на Народния театър. Едновременно силен комедиен и драматичен артист, той често разплаквал публиката по време на представления.

Филмография:

  • 1967    Привързаният балон                                  
  • 1961    Вятърната мелница                        
  • 1960    Хитър Петър                        
  • 1960    Стубленските липи                         
  • 1957    Хайдушка клетва                            
  • 1956    Точка първа                         
  • 1955    Героите на Шипка – (Герои Шипки)                      
  • 1952    Под игото                             
  • 1950    Калин Орелът                                  
  • 1947    Изкупление – (незавършен)                                   
  • 1936    Грамада                                
  • 1931    Безкръстни гробове                        
  • 1929    След пожара над Русия

Незабравими ще останат театралните му образи в постановки като „Големанов“, „Боян Магьосникът“, „Тартюф“, „Свекърва“, „Боряна“, „Когато вятърът си играе“ и др.

Участва „на живо“ в постановки на прохождащия телевизионен театър и прави великолепни роли в Камък в блатото“ (1959), „Юнгфрау“ (1961) и „Българи от старо време“ (1963).

Патосът на характерния му глас, примесен с топлота и целеустременост му дават възможност да направи радиозаписи с изключителни по художественото си въздействие стихове на Ботев, Вазов, Лермонтов, Пушкин, Байрон, Гьоте, Есхил и др. Константин Кисимов изнася стотици рецитали из цялата страна.

Константин Кисимов е имал изключително задълбочени познания по философия, история, астрономия. Градските легенди разказват, че той стоял с часове нощем заедно със своя добър приятел, поета Теодор Траянов, който също се увличал по астрономия и заедно наблюдавали небето и звездите.

Музикално-драматичният театър във Велико Търново носи неговото име.

Днес си спомняме за Константин Кисимов и отдаваме почит пред големия артист. 

Exit mobile version