Историята на скъпоценния камък е колкото стара, толкова и зловеща
Чарлз Трети и Камила вече са крал и кралица на Великобритания. Една традиция обаче не беше спазена – новата кралица не сложи короната с диаманта Кохинор, пише Deutsche Welle. Каква е историята на този забележителен скъпоценен камък?
Съществува поверие, че диамантът носи нещастие на кралските особи. Въпреки това той винаги е бил носен от кралиците. За пръв път – от кралица Виктория, а после и от кралиците консорт Мери и Александра. Носи го и кралица Елизабет Втора по време на коронацията през 1953 година. Фактът, че Камила отказа да продължи тази традиция, е показателен. Но какво го прави толкова важен?
Историята на Кохинор
105-каратовият диамант, който първоначално е бил 190-каратов, има дълга история. Кохинор е скъпоценен камък със странна форма – някои го оприличават на голямо възвишение или на айсберг. Диамантът е споменат за първи път от персийския историк Мохамед Казим Марви в средата на XVIII век.
Учените не са единодушни относно произхода на скъпоценния камък, но общоприетото вярване е, че е открит в Южна Индия. Диамантът попаднал в ръцете на плячкосващите региона турци в ранното Средновековие, а после е бил предаван от поколение на поколение в няколко мюсюлмански династии в Индия. След още няколко столетия Кохинор попада в ръцете на британската монархия, точно когато тя е в разцвета на колониалното си величие. Днес претенции към диаманта предявяват Индия, Пакистан, Афганистан и дори Иран.
Символ на британския империализъм
Кохинор символизира славата и величието на британските колониални завоевания – това е и основната причина Индия да си го иска обратно. Имало е много и различни искания диамантът да бъде върнат в Индия – от представители на властта, активисти и експерти по културно наследство.
„Този диамант, а и всички други плячкосани културни наследства трябва да бъдат върнати обратно там, откъдето са взети – като жест на историческа справедливост”, казва активистът Анурааг Саксена, който се бори за връщането на индийските културни артефакти обратно в родината им.
Друг индийски активист – Венктеш Шукла, който видял короната с диаманта Кохинор по време на церемонията по погребението на кралица Елизабет Втора, също настоява диамантът да бъде върнат в Индия. “Трябва да се срамуват от това, което са направили, а вместо това се хвалят с него”, казва активистът, според когото е признак на арогантност от Великобритания изобщо да излага диаманта на показ.
Петицията, която стартира Шукла, събра над 9600 подписа, но предстои да се види дали неговата инициатива и тази на индийското правителство действително ще дадат резултат.
Традициите на империята
Решението на Бъкингамския дворец да не използва короната с прословутия диамант при коронацията на Камила е белег, че се спазват традициите, но и се обръща внимание на тази чувствителна тема, казва пред британския “Дейли Мейл” представител на кралското семейство, пожелал да остане анонимен.
Но компромисите, които дворецът е склонен да направи, явно се ограничават само до този диамант. Вместо короната с Кохинор, кралица Камила носеше друга корона с диаманти от Южна Африка – друг символ на британския колониализъм. Това не дава големи надежди, че ще настъпи някаква кардинална промяна. Британските политици също неколкократно са били категорични, че нямат намерение да връщат културните артефакти, които са били ограбени по време на колониализма.
Имперски институции като музеите “Виктория и Албърт” и Британският музей също притежават в колекциите си хиляди ценни предмети, откраднати от колонизирани държави. Те също се противопоставят на връщането на културното наследство.
“Да върнат артефактите ще бъде едно много просто действие, с което британците биха могли да покажат, че се разкайват за греховете си от ужасяващото колониално минало”, казва активистът Саксена. САЩ, Германия, Франция, Канада и Австралия вече предприемат подобни стъпки. “Не е ли време”, пита той, “Великобритания да навакса?”
