От: Д-р Стойчо Кацаров,

Център за защита правата
в здравеопазването и бивш
здравен министър
Мислех, че работниците от столичния градски транспорт стачкуват и за това транспортът не работи. Оказва се, че не е стачка, а протест. Само, че това са две съвсем различни неща:
При протест, ти си работиш, а в извънработно време, ако протестираш срещу кмета, отиваш пред кметството и скандираш.
Ако искаш да спреш работиш, трябва да обявиш стачка. При стачка, работниците не ходят на работа, не получават заплата и не могат да бъдат уволнени.
Излиза, че работниците от столичния градски транспорт, въпреки не ходят на работа, понеже не са обявили стачка, ще си получат заплата. Ако наистина е така, това е незаконно и нечестно.
Поставянето на неизпълними искания, отказа от преговори и използването на незаконни форми на протест, създава подозрение, че зад синдикалните искания се крият други цели. Горещата подкрепа и прякото участие в организацията на протестите от представители на три партии, очертават какви могат да са тези цели.
Не мога да преценя, дали исканията на работниците за увеличение заплатите са основателни, но ще спечелят симпатията ми, ако се отърват от политическата опека и действат законно.