Те принадлежат към златния период XVI – XVIII век на двете най-значими школи – фламандската и френската
Националната галерия ще представи за първи път уникалната си колекция от западноевропейски текстилни пана (гоблени). Експозицията ще бъде показана в „Квадрат 500“ от 12 март – 3 август, съобщиха организаторите.
„Постъпили в колекцията през 1960-те от Българската народна банка, като част от фондовете на неосъществената Национална галерия за декоративно и приложно изкуство, те принадлежат към златния период XVI – XVIII в. на двете най-значими школи – фламандската и френската. Експозицията в зала 19 на Квадрат 500 е резултат от няколкогодишното иконографско и атрибуционно проучване на произведенията, извършвано заедно с реставрационни и консервационни процедури“, разказват от екипа.
Оттам отбелязват, че гобленът, изключително скъпото за производство ръчно тъкано на стан пано с цветни изображения, се използва за украса и стенна изолация в дворци и замъци. Със своето великолепие тези пана са собственост на елита, красят частни и обществени пространства и са признаци на власт и престиж. XVI век е златният век на фламандското изкуство, а основен център за производството на гоблени е Брюксел. Изработват се серии фризоподобни монументални сюжетни композиции със сцени от Стария завет и християнската доктрина, както и пейзажи и алегорични образи. Използват се източници от античната митология, като такъв пример в изложбата е серията „Римляните и сабините“.
Към средата на века гобленът се превръща в изтъкана истинска картина.От Националната галерия посочват, че периодът XVII – XVIII век е време на възход на френската традиция. По времето на Анри IV и Луи XIV и благодарение на инициативата на финансовия му министър Жан-Батист Колбер се създават Кралските манифактури на Гоблен, Обюсон и Бове. Тогава се привличат най-добрите представители на всички изкуства и занаяти за прослава на абсолютната монархия и за изпълнение на поръчки за благородници. Използват се модели на художници като Рубенс, Симон Вуе, Шарл Льобрен, Жан-Батист Удри, Франсоа Буше и Шарл-Жозеф Натоар.
Темите са вдъхновени от религията, историята, митологията. Пример за това е гобленът „Надпреварата на Аталанта и Хипомен“ по сюжет от „Метаморфозите“ на Овидий. Тогава модните тенденции формират цели салонни решения с кресла с тъкàни тапицерии с антропоморфни животни по моралистичните басни на Жан дьо Лафонтен. Те предават вечни уроци за човешката природа и обществото. В тъкачното изкуство се проявява и вкусът към ориентализма, който илюстрират два гоблена по Клод-Жозеф Верне.
От екипа отбелязват, че в програмата към изложбата са предвидени лекции, специализирани турове и уъркшопи, посветени на технологията на създаване на гоблените, реставрацията и консервацията на старинен текстил, както и тези, насочени основно към детската и младежка аудитория.
Планира се мобилна дигитализирана версия на експозицията, която ще бъде представена чрез Държавния културен институт към Министъра на външните работи в българските дипломатически мисии, в Българската културна асоциация в Брюксел, както и в Музея на текстилната индустрия в Сливен – филиал на Националния политехнически музей, в историческите музеи в Панагюрище и Стрелча.
Изследването и подготовката на гоблените за експониране продължи повече от година в Лабораторията по консервация и реставрация на Националната галерия, с финансиране от Министерството на културата и в партньорство с Френския институт в България и Националната художествена академия. Куратор на изложбата е Йоана Тавитян. Реставратори са д-р Елица Цветкова, Таня Манева, Светла Соколова, Диана Минкова, Маша Бакалова-Йосифова, Камелия Бачорска-Ценкова, Косара Нинова. Заснемането е дело на Ивайло Левичаров, Ненчо Балкански. Интериорният дизайн е проектиран от Кирил Асс и Надя Корбут, а реализацията е на студио „Ленц и Ко“ и фирма „Илчови“, уточняват от екипа.
