От: Свещеник Йоан Петров
Без съмнение, Франция преминава през един от най-трудните периоди, в своята собствена история. Въпреки това, те бързо ще се изправят. Не влизам в ролята на пророк. Напротив. Далеч съм от това велико и благодатно служение. Просто, ако погледнем през призмата на историята, ще осъзнаем, че когато един народ е обединен в доброто, безрезервно обича страната си, готов е по всяко време, да дари живота си за нея, ако това е необходимо, него нищо не може да го съкруши. Когато един такъв народ благоговее пред националния си флаг, пази ревностно историята си, той не може да бъде победен от злото. Може би в такива моменти, е добре да насочим поглед към себе си. Ако го направим, първото нещо, което ще ни направи голямо впечатление е, че всички сме разединени. И то, както никога до сега. Всеки живее сам за себе си. На мнозина не им пука за света, от външната страна на собствените им жилища. Всеки смята, че от него нищо не зависи. За сметка на това, решава да направи по-лесното. Да си купи билет за някъде си. Билет, който ще го отведе в рая, без да си дава сметка, че всъщност този билет, който стиска в ръцете си с надежда, го отвежда в робство. В чужбина парите не се берат по дърветата и мляко не се лее по улиците. Но ние сме свикнали да бъдем роби. Крещим ,,СВОБОДА” и ,,ДЕМОКРАЦИЯ”, а сякаш ни е по-лесно да вървим на колене и да свеждаме глава пред всеки психопат облечен, в каквато и да е власт, отколкото да се изправим и мъжествено да се борим за своето бъдеще. Ако не за своето, то поне да се борим за светлото бъдеще на децата ни, или на своите внуци. Непрестанно повтаряме, че нямаме пленено знаме във война, а националния си флаг с лупа не можем да открием. Ако ни спуснат с парашут в собствената ни страна, може би дни наред няма да успеем да разберем къде всъщност се намираме. В коя страна сме. За собствената ни историята, какво да кажем? Вече всеки има своя версия за всичко. БАН не е в София, там при учените. БАН е на женския пазар. Там, където всеки разбира от всичко. Всъщност……ако разсъдим още малко, някъде вътре в себе си…ще си кажем…. няма такъв народ!
_____________
*Заглавието е на редакцията
