Митрополитът на Александруполи Антим призова вярващите в поверената му епархия да останат по домовете си и да се съобразяват с мерките на държавата, съобщава сайтът ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО. Храмовете в епархията ще са отворени само в неделя. Ето и текста на обръщението:
Обични мои отци, братя и сестри,
От древни времена гърците сме искали да открием Бога. Гръцката митология, литература и философия недвусмислено разкриват това. В крайна сметка Платон стига до заключението: „Не е възможно Бог да се съедини с човека“.
Спасението дойде от Църквата, когато тя изповяда: „Бог се яви в плът!“. Така православната християнска вяра свързва всеки от нас със Светата Троица, тъй като се причастяваме с Тялото и Кръвта на второто лице на Троицата – Богочовека Иисус Христос.
Ние, християните гърци, опитно преживяваме това чудо като първото и единствено тайнство на нашата Църква. Когато християните живеем постоянно присъствието на Христос между нас, тогава хлябът и виното, които вие, християните, принасяте в храмовете, на св. Трапеза стават Тяло и Кръв. Това изключително благодеяние на Бога към всички нас става видимо в Неговата Църква.
При всяко едно положение обаче Бог има и други начини да развие връзка и общение със Своите избрани. Така Пречистата Дева беше първият човек, който стана причастен на Христос, когато Го прие изцяло в себе си. Благоразумният разбойник се причасти с Христос, когато в Разпнатия до себе си разпозна Бога. Преп. Мария Египетска се причастяваше всекидневно с Христос в пустинята, тъй като там укрепваше неимоверно силата на нейното покаяние. Стълпниците и отшелниците са се причастявали непрестанно с Христос в усилния си подвиг.
Тези примери показват, че за Църквата няма безизходици в нейното пастирско дело и духовността ѝ не е еднопосочен път. В епохата на катакомбите тя е предавала божественото Причастие в издълбани ябълки, а по-късно, във времената на опустошителни пандемии – в отделни съдове. Не начинът на причастяването е важният, а какво място от своя живот отдаваме на Христос. Нашето физическо присъствие в храма е важно, но по-важна е духовната ни връзка с Христос и служението Нему.
Обични мои,
случаите на коронавирус в нашата страна нарастват епидемично. Несъмнено е, че много наши ближни са носители на вируса. Затова като ваш епископ ви моля да останем по домовете си – всички ние и особено малките деца, учениците и ученичките в нашите училища. Да спазваме точно онова, което нашето правителство и общината в нашата епархия са постановили. Нужно е да спазваме всички предписания, които ни дават държавните служители и учените. Нека не излизаме на улицата без важна причина.
Останете по домовете си и възстановете връзките с членовете на семейството си, играйте с децата си, говорете помежду си. Коленичете, молете се и четете. Които проявят безразличие към спазването на тези заповеди, безотговорно обикалят по улиците и се срещат с различни хора, те ще причинят страдания и ще убият уязвими наши ближни, което е огромна тежест за душата им.
Също така ви моля да ограничите посещенията си в храмовете. Звучи странно аз да искам от вас нещо подобно, но това е Божия воля за доброто на всички ни. Не се чувствайте виновни за вашето отсъствие. Проявете любовта си към Бога и ближните си с гореща молитва пред личния си иконостас. Тайнството на благочестието няма граници. Божията благодат не се ограничава на определено място и географски граници.
Внимавайте да не казвате „аз ще отида и Бог ще ме пази“. Бог не бива да бъде „изкушаван“, нито е позволено на християните, с нашата немощна вяра, да се хвалим със силата на Божиите тайнства. А ако благият Бог е решил да изпита нашата вяра, както е изпитал Йов? Ние, които всекидневно приемаме Неговите благодеяния, сега да отхвърлим ли изпитанията, болестите и смъртта? Нека се поверим на творческите Му ръце, дори когато ни причиняват болка. Когато любовта на Бога боли, това е понеже ни предпазва от нещо по-лошо, което обикновено не се вижда поради отстъплението ни, греха ни и липсата на покаяние.
И така, нашите храмове ще работят само всяка неделя сутрин, за да се отслужи божествената Литургия от 9 до 10 ч. с един свещеник и един певец. Останалите богослужения и последованието на акатиста на Пречистата Божия майка ви съветвам и моля да извършвате в домовете си. Превърнете домовете си в църкви и така никак няма да се преустанови общението ни с Христос. Божиите ангели ще пренесат Христос в домовете ни, за да ни срещне в стаите ни, в леглата, ако сме болни, а още по-добре – коленичили пред Неговата света икона.
Тази загриженост няма нищо общо с егоистичното желание да запазим себе си, не! Прилага се извънредно, така че да не станем причина за разпространението на вируса или повод да се измъчват възрастните наши ближни, бременните жени, тежкоболните и оперирани наши ближни или които имат латентни болести, които още не са се проявили.
Някой ще попита: „Защо, не може ли Бог да ни спаси?“ Разбира се, че може, но Той има правото да изпита вярата ни. Затова Го молим постоянно да ни предпази от всяко зло, да укрепи вярата ни и накрая да стане наш живот и да бъде не нашата воля, а Неговата.
Затова нека не се смушават сърцата ви, нека не се тревожат мислите ви. Било в храма или затворени в домовете си, нека останем свързани с нашия Христос. Нека в ума и сърцето ни изобилства Христовото присъствие, на св. Богородица и на нашите светци. Молитвата ни да бъде гореща и жива за всички наши ближни. Нека пожертваме привичния си комфорт заради тях. Нека останем в молитва в домовете си. Нека се лишим дори от богослужение, за да помогнем да мине по-бързо това Божие изпитание. След това имаме време да запълним празнотите, да поправим липсите. След това ще компенсираме това лишение, като не излизаме от храмовете денем и нощем.
Сега обаче любовта ни към Христос нека се прояви в грижа за нашите ближни и подвижническо послушание към Църквата, в полза на нашето общество.
Чуйте вашия епископ, който изпитва болка заради това, което ви казва, но така трябва, така иска Бог, нека го извършим=
Александруполски митрополит Антим
