Коренът на джинджифила станапопулярен в България през последните години със своите лечебни свойства ( вижтеТУК). В миналото той беше познат у нас най-вече като подправка. Тази култура емного разпространена в страните с тропически климат – Япония, Виетнам, Бразилияи Аржентина. Близки „роднини“ на джинджифила са кардамонът, куркумата, лалетатаи джинджифиловата лилия. В съвремието той почти не се среща в проридата,отглежда се в градински условия.
Джинджифилът се отнася към цъфтящите растения, но никога не дава плодове. Размножава се от корените, които са целебни. За това, че те са узрели, показват опадащите листа.
За да го отгледаме у дома, трябва да изберем внимателно подходяща почва. Необходимо е да се спазват следните етапи на засаждане:
Дренажна система. За да не остава вода в саксията, е необходимо да се направи дренаж. Подходящи за нареждане на дъното са парченца от керамика, тухла или пенопласт.
Подготовката на почвата. Върху дренажа се насипва почва или се слага мъх с пръстта. Пълнят се 2/3 от саксията. Следва овлажняване, но не с поливане, а чрез пръскане с пулвелизатор.
Засаждането на джинджифила. В почвата се слага посадъчния материал, но с прорастъците нагоре. Засипва се внимателно с почва. Горният слой почва не бива да е по-дебел от 3-5 см.
Почвата отново се навлажнява след засипването, съдът се слага на сухо място при температура на въздуха 18-20 градуса. Джинджифилените прорастъци обикновено се появяват след две седмици.
За да расте растението здраво, трябва да му се създадат бризки до естествените условия.
Температурата на въздуха в помещението. В периода на прорастване температурата трябва да е до 20, но не по-ниска от 15 градуса. По време на активния растеж тя трябва да е 28 – 32 градуса.
Влажността на въздуха. Тъй като растението е тропическо, то обича влажния въздух. Затова трябва да го увлажняваме всекидневно с пулвелизатор. Когато листата му започнат да пожълтяват, пръскането трябва да се прекрати.
Осветлението. Джинджифилът обича светлината, но не понася пряката слънчева. Тя може да изгори листата му. Препоръчва се саксията да бъде близо до източен или западен прозорец.
Поливането. Почвата трябва да бъде постоянно овлажнявана, но не с поливане, а с пръскане. Водата от чинийката под саксийката трябва да се излива редовно. Сухата почва е опасна, най-вече в периода на активния растеж. Ако влагата не е достатъчна, листата се сбръчкват и падат. Ако водата е в повече, те пожълтяват. Пръскането трябва да става с мека вода, която им стайна температура.
Подхранване. След изкарване на прорастъците е необходмо подхранване на почвата с тор на всеки две седмици.
Подрязване. То е нужно, ако растението започне да расте твърде много. Това ще е за мета на корените, заради които се отглежда.
Събиране на реколтата. Когато листата започнат да пожълтяват, значи корените са готови. Тогава насаждението не бива да се полива. Корените се изваждат внимателно от почвата и да бъдат оставени да изсъхнат на слънце.
