В „Световна война C-19“ любимият на цяла Америка д-р Санджай Гупта е събрал информация от политически кръгове и експерти за пандемията
Книгата „Световна война C-19” на здравния кореспондент на CNN д-р Санджай Гупта вече е и на българския книжен пазар. Това съобщи за Вида Делчева от издателство „Обсидиан”, чието дело е тя.
В САЩ и редица страни по света само за седмици тя се превърна в бестселър.
В „Световна война C-19“ лекарят-журналист обяснява началото и развитието на пандемията, както и ефектите ѝ върху обществото. Той разкрива историята в дълбочина чрез интервюта със специалисти, прогнозира дългосрочните ѝ последствия и дава съвети как да се подготвим и да подсилим телата си, така че да се предпазим от тежко боледуване.
Интересното е и това, че д-р Санджай Гупта предава от импровизираното студио в дома си от самото начало на пандемията. Включванията с него са едни от най-гледаните на CNN. И това е напълно обяснимо. Той черпи информация от най-вътрешни политически и научни кръгове, провежда ексклузивни интервюта с утвърдени експерти по обществено здраве от цял свят и разговаря с учени, които се надпреварват с времето в търсене на лечение. Голяма част от тях са включени и в изданието. В книгата си той не само отговаря на безброй въпроси, които си задава всеки един от нас, но и посочва как ще се промени светът ни през следващите години. „Човечеството трябва да се подготви за нова епоха, през която пандемиите ще бъдат по-често, а вероятно и по-опасно явление.“, казва д-р Гупта.
Критиците в САЩ определят „Световна война C–19“ като книга, изпълнена с надежда и оптимизъм. „Световна война C–19“ е трилър, чийто край няма да научим още известно време. Но тази книга ще ни помогне да разберем как сме се озовали в това положение и да отправим поглед напред, за да предотвратим следващата криза.“ , пише епидемиологът Лари Брилиънт.
„Това е книга, която се чете на един дъх както от специалисти, така и от хора без медицинско образование. Макар, че Санджай Гупта е лекар, изкусен от журналистиката говори за пандемията увлекателно, на достъпен език. Затова и той стана най-обичаният телевизионер, разказващ за коронавируса в Америка”, обобщава за българския читател Вида Делчева. С любезното съдействие на издателство „Обсидиан” „Следвай ме” ви представя откъс от „Световна война C-19“.
ИЗГРАДЕТЕ ПСИХИЧЕСКА ИЗДРЪЖЛИВОСТ
(Откъс )
Не е учудващо, че всички мерки – и обективните, и необоснованите – демонстрират задълбочаване на предизвикателствата пред психичното здраве след началото на пандемията. Един от ранните признаци е нарасналият брой телефонни обаждания на горещите телефони за битово насилие и насилие над деца. Според ЦКПЗ от август 2020 г. до февруари 2021 г. процентът на възрастните хора със скорошни симптоми на тревожност и депресия се е увеличил от 36,4 на 41,5 процента. Емоционалната цена, която плащат хората, варира, някои откриват свои силни страни, други откриват границата на способността си да се справят. Различни фактори определят как бива засегнат даден човек, а сред тях са възрастта и жизненият етап, на който се намира, неблагоприятни обстоятелства от детството, расовата принадлежност, полът, генетичните особености, историята на психичното здраве, преживяна дискриминация и обстоятелства от личния живот, финансово здраве, достъп до здравни грижи, а също трудностите и загубите, преживени по време на пандемията. Някой на предна линия в здравеопазването например преживява това събитие различно от един счетоводител, който си работи безопасно у дома и контактува по Зуум с клиентите си.
Добрата новина е, че според научните изследвания повечето хора, преживели периоди на силен стрес като войни, природни бедствия и катастрофи, се възстановяват без дълготрайни психологични проблеми. Може да сме по-стресирани, депресирани и тревожни от всякога, пък и всеки специалист, с когото съм разговарял, е на мнение, че COVID ще промени обществото завинаги, но изследванията на човешката устойчивост сочат, че хората се възстановяват от пандемията по-бързо, отколкото предполагате. Изобилие от данни сочи бързо възстановяване след грипната епидемия през 1918 г. Изследванията показват също, че повечето от нас – около 90 процента от американците – са преживели травмиращо събитие, но само 6,8 процента от хората страдат от посттравматично стресово разстройство. А последващо проучване на хората с посттравматичен стресов синдром показва, че симптомите намаляват драстично три месеца след преживяната травма и почти две трети от тях в крайна сметка се възстановяват. Важно и вероятно утешително е да се знае, че травмата не причинява автоматично и непременно дълготрайно психично заболяване. Да, със сигурност има психологично страдание, тъга и тревожност, но това са нормални и временни реакции, които в по-голямата си част са контролируеми. Може дори да подсилят психическата ви издръжливост. Ние преживяхме пандемията, което сега може да ни помогне да изградим нужната „мускулатура“ за психическото си възстановяване.
Намалете приема на медийни калории. Преценете кои медийни източници ползвате и колко често. Вместо да преглеждате безкрайните заглавия или да гледате до захлас сериали, потърсете приятел, излезте на разходка с любимо същество. Природата ще попие тревогите ви. Прекомерната медийна консумация създава усещането, че губим контрол над живота си. Изследванията сочат, че когато отместим фокуса към нещата, които можем да контролираме, ставаме свидетели на смислени и трайни разлики в нашето благоденствие, здраве и постижения.
Поддържайте живо общуване. Една от най-смазващите последици от пандемията е самотата. От началото на пандемията 67 процента от американците твърдят, че се чувстват по-самотни от преди, а много признават, че плачат за пръв път от години. Мъчно ми е за тях и се чувствам длъжен да подчертая по-настойчиво от всякога колко важно е да се обаждаме по телефона, да провеждаме видеоразговори, да пишем имейли или писма на хората, които са ни близки. Нуждаем се от тези задълбочени разговори. Подкрепата на социалната среда доказано ни прави по-издръжливи, защото засилва усещането ни за контрол и самоуважение. Общуването има и положителен ефект върху невроните: то деактивира вериги в мозъка, които предизвикват страх и тревожност. Казано иначе: когато се свързваме с другите, ние активираме успокоителните центрове в мозъка си и обуздаваме емоционалните му рефлекси.
Структурирайте. Предсказуемостта, реда и рутината ще ви дадат възможност да се адаптирате бързо към неочакваните промени и предизвикателства. Пишете си списъци със задачи, поставяйте си цели, организирайте пространството около себе си, включително работното си място, придържайте се към редовен режим на хранене, физическа активност и сън дори през почивните дни и си създайте ритуал в края на деня, който ви успокоява, например четене, топла вана или разходка из квартала, докато слушате любимата си музика.
Използвайте храната като източник на добро настроение. Учените отдавна са насочили вниманието си към влиянието на храната върху физическото ни здраве, особено върху метаболизма и здравето на сърцето. Сега обаче вниманието се обръща към учудващата връзка на храната с психичното здраве, а все повече научни изследвания показват как ежедневният ви хранителен режим влияе върху настроенията и биологията на мозъка. Колкото и успокояващ да ни изглежда нашият богат на захари и на мазнини хранителен режим, когато сме стресирани или потиснати, изследвания на големи групи от населението показват, че хората, които приемат много храни, богати на нутриенти – повече зеленчуци и плодове, ядки и семена, бобови, риба, яйца и ферментирали продукти като кисело мляко, – изпитват по-слаба тревожност и депресия и твърдят, че се чувстват по-щастливи и като цяло по-доволни от живота.
Връзката между храната и настроението може да изглежда несъвсем научна, но най-сетне разполагаме с добре структурирани изследвания, които демонстрират влиянието на храната върху нашите настроения и психическа издръжливост. Това не означава, че салатата от къдраво зеле и сардини лекува психични заболявания, но изборът на храна вероятно е най-подценяваният компонент от умственото здраве. Здравословният режим на хранене няма да ви струва скъпо. Едно от най-новите проучвания показва, че участниците в него, които са преминали от богати на захар зърнени закуски към овесена каша, от пица към зеленчуци на скара и от колбаси към морски дарове всъщност са намалили седмичните си разходи за храна.
