„Родителите да ги заведат своевременно на специалист, казва проф. Диана Попова – началник на Клиниката по Уши, нос, гърло в университетската многопрофилна болница „Царица Йонна – ИСУЛ“ в София
– Проф. Попова, знае ли се колко са хората със слухово – говорни проблеми в България?
– Трудно е да се каже, защото няма регистър. Няма такъв дори за новородените със слухови увреждания. Още през 2014 г. правихме скрининг, говорихме за неонатален регистър, но нещата останаха в точката на замръзването. Не е ясно колко хора имат намаление на слуха. Най-напред трябва да се направи регистър поне за децата. Така ще знаем колко са те, за да може да им се помогне своевременно. Хубавото е, че в много родилни домове вече се прави пренатален скрининг за слухови увреждания. Колегите са точни и открият ли такива, ги насочват към специалист. Когато те бъдат установени отрано, може да им се помогне своевременно. Има обаче една група деца с частично намаление на слуха. Ние чуваме 16 000 до 20 000 Hz. Има обаче деца, които са с намаление на слуха за 6 000, 7 000, 8 000, 2 000 Hz. Те проговарят малко по-трудно, имат говорен дефект. Обикновено тези случаи се установяват в училищна възраст, когато те започнат да правят систематично едни и същи грешки, но не защото имат някаква вина. Проблемът е, че те не чуват точно звуците в този диапазон.
– Какво може да подскаже на родителите, че има проблем?
– Когато децата не реагират на определени звуци, проговарят по-трудно, не успяват да изговорят определени думи. Майките и бащите не бива да си мислят, че малчуганите се инатят или упорствот, те просто не чуват добре какво им се казва и нарежда. Логопедите вече са наясно и в такива случаи насочват към едно изследване, за да се установи дали детето има слухов проблем. В нашето общество напоследък се прехвърлят отговорностите, включително и за децата. Трябва обаче да се знае, че родителите са отговорни за тях, останалите хора и специалисти са им само в помощ. Те са хората, които трябва да ги наблюдават, а ние, лекарите да помагаме с постиженията на медицинската наука.
– До месец – два помощните средства, включително слуховите апарати, трябва да преминат към Националната здравноосигурителна каса, досега те се осигуряваха от Министерството на труда и социалната политика. Какво следва да се направи, за да няма проблеми?
– Трябва да се определи пътят на пациента така, че преди да отиде за помощно средство да бъде прегледан от лекар УНГ. Касата има съответни контролни механизми, редно е те да действат и при отпускането на апаратите, когато минат за нейна сметка. Един слухов апарат се ползва дълъг период от време. Той трябва да се поддържа. Това също трябва да бъде осигурено на пациента при това с добро качество. Преди да се премине към новата система е редно да се прецизира всяка стъпка, за да не стават грешки, защото те ще са за сметка на хората. Трябва да се помисли и за тези, които живеят в отдалечените населени места. За тях стъпките от дома до преглед при лекаря, а не навсякъде има специалисти УНГ и едва тогава да отиде във фирмата, не са много ясни. Освен това, на възрастните пациенти и на пълнолетните, дори и да работят, се полага един апарат само за едното ухо, което не е правилно. Нима носим очила само с едно стъкло след определена възраст?! По два се отпускат само на учащите – ученици и студенти. Редно е това също да се промени, като всички нуждаещи да поучават апарати и за двете уши. Човек с апарат само на едното ухо елементарно не може да разбере дори от коя посока го викат. Той не различава посоката на звука, нарушава се говорната разбираемост в шумова среда, не може да елиминира фоновия шум. Това категорично трябва да бъде променено. Природата ни е създала с две уши, а не с едно. Каквото и да говорим обаче, стигаме до въпроса за парите, а за тях все казват, че не са достатъчни.
