1. Ясно следва да се каже, че големият проблем на Истанбулската конвенция не е нейният превод на български език, а нейният смисъл. Според чл. 81, параграф последен от Конвенцията, автентични са само английският и френският текст. Следователно, при тълкуването и прилагането на Конвенцията, българският превод (добър или лош) не е  меродавен – аргумент за това се съдържа и в чл. 33 от Виенската конвенция за правото на договорите. Мониторингът над България ще се осъществява в съответствие с автентичния текст. Следва да се припомни, че българският текст на международен договор се обнародва в Държавен вестник по правилата на чл. 25 от Закона за международните договори в Република България.

2. В чл. 3 „Определения“ в б. „в“ се дефинира понятието „пол“ ”(gender) за целите на Конвенцията „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“.
   • Азбучна истина е, че определенията в международен договор или в закон относно употребените в тях понятия са ключ за тълкуването на съдържанието им. Очевидно е че определението се отнася до пол, различен от биологичния, защото последният няма потребност от легална дефиниция.
   • Не се нуждае от коментар честотата на употребата на термините „джендър”(gender) и „пол” (sex) в Конвенцията, факт показателен сам по себе си, за да внуши какъв е истинският смисъл на Конвенцията и какво преследва, извън благородните цели за защита на жените от насилие и домашно насилие. Тази именно честота на употреба на термина „джендър”(gender) обуславя необходимостта от определение в чл. 3, б. „в“ на понятието „пол“, т.е.„джендър”(gender) в автентичния текст, което статистически се изразява в следното:

• Общо в Конвенцията терминът „джендър“(gender), и производните му е употребен 25 пъти (от които 4 пъти в преамбюла), а терминът „пол”(sex) и производните му е употребен 19 пъти, т.е. значително по-малко от дефинираното понятие „джендър”(gender), а в българската версия се употребява само „пол“;
• Съвместна употреба на двете понятия се съдържа в чл. 3, б. „в“ и чл. 4, §.3; в преамбюла е записано „sexual violence and the potential for increased gender-based violence“, т.е. ”сексуално насилие” и „насилие, основано на gender – ориентация“.
• В „Обяснителния доклад” към Конвенцията: терминът „джендър”(gender) и производните му е употребен 126 пъти, а терминът „пол”(sex) и производните му е употребен 89 пъти.

3. Съществуването на определение за „пол“ или ”(gender) в автентичния текст в дефинитивна норма в международен договор или в националното законодателство, дори без да се обсъжда съдържанието му, само по себе си е проблем и буди категорично възражение, защото полът е биологично детерминиран – мъж и жена, а не е въпрос на самоопределяне.  

4. При систематическото, логическото и телеологично тълкуване на Конвенцията, а и от нейното заглавие, става пределно ясно, че субект на защита са жените и момичетата, т.е. единият от установените два пола. В този смисъл наличието на това определение за „пол“ или (gender) в автентичния текст е в противоречие със заглавието на Конвенцията и е извън контекста, освен ако не цели да се разшири обхватът на защита, какъвто е настоящия случай. Или най общо, в предметния обхват на защита чрез понятието (gender) попадат и лицата, които се определят със социален пол, различен от биологичния, а не само жените и момичетата.
5. Определение за”(gender) не се съдържа в нито един от изброените в преамбюла на Истанбулската конвенция международни договори и актове. В националното ни законодателство не се дава определение за „пол“, нито се дефинират понятията „мъж“ и „жена“.

6. Будят безпокойство използваните изрази за вземане на мерки за изкореняване на обичаите и традициите, свързани със „стереотипните роли за мъжете и жените” (чл. 12, ал. 1 от Конвенцията).
7. Чл. 4. §. 3 от Конвенцията гласи: „Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.“

8. Ето защо, чл. 6 от Конвенцията не задължава държавите да прилагат “политики, основани (на пола),  както гласи българският превод, а да прилагат джендърна политика (genderpolicy), както гласи автентичният текст.

9. В т. 53 от „Обяснителния доклад” на Конвенцията става ясно кои група хора са включени в обхвата на защита – „Определени групи индивиди може също да търпят дискриминация на базата на половата си идентичност, което с прости думи означава, че социалният пол, с който те се идентифицират, не е в съответствие с биологичния пол, който им е бил приписан при раждането. Това включва категории индивиди, като например трансджендър и транссексуални хора, кросдресъри[1], травестити и други групи хора, които не отговарят на това, което обществото е установило като принадлежащо към категориите „мъжки“ и „женски.“
10. В Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109– 2016/0062(NLE) се казва:

• т. „И“ –   като има предвид, че трябва да се предприемат мерки за справяне с нововъзникващото явление онлайн насилие, основано на пола, включително оскърбително отношение, тормоз и заплахи, особено на млади жени и момичета и ЛГБТИ лица;
• т. „С“  като има предвид, че някои групи жени, като например жените мигранти, жените бежанци и кандидати за убежище, жените и момичетата с увреждания, жените ЛБТИ и жените от ромски произход, са застрашени от множествена дискриминация, поради което са още по-уязвими към насилие, поради мотиви, подхранвани от сексизъм, заедно с расизъм, ксенофобия, хомофобия, трансфобия или интерсексфобия, както и дискриминация, основана на възраст, увреждане, етнически произход или религия.

11. Обезпокоени сме от съдържанието на чл. 12 от Конвенцията, в който държавите-страни по Конвенцията трябва да предприемат мерки за включване в учебното съдържание „на учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола”, както и от философията, вложена в чл. 14 от Конвенцията „за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“
12. Пределно ясно е, че чл. 78 „Резерви“ на Конвенцията в предметния си обхват не включва коментираните спорни текстове, освен да се направи резерва срещу самия чл. 78, което по същество е невъзможно.
13. По отношение на предложенията да се приеме тълкувателна декларация от българския парламент, следва да се посочи, че такива са направени от Полша Литва и Латвия при подписване на Конвенцията и от Полша при ратификацията й. По ратификацията на Полша  има възражения от други държави –  Швейцария, Австрия, Холандия, Швеция, Норвегия, Финландия, че тълкувателната декларация на Полша представлява по същество резерва към Конвенцията, което е недопустимо според чл. 78, т.е.  тази декларация не се признава. В международното право на договорите тълкувателните декларации нямат правна сила и не могат да се  противопоставят на съответния международен договор, ако това не e изрично предвидено.
14. Самата Конвенция дава принципна възможност същата да бъде изменена на основание чл.72, но това е практически трудно осъществимо.

Позиция

Относно: Решение на Националния съвет за цени и реимбурсиране (НСЦР) за лишаване на пациенти от иновативни лекарства – заобикаляне на отменения Мораториум за нови терапии

Пациентски организации „Заедно с теб“ изразяваме несъгласие, остро осъждаме и очакваме спешна отмяна на решението на НСЦР за лишаване на пациентите с тежки, животозастрашаващи заболявания от достъп до новорегистрирани в страната ни лекарства. В екип с Център за защита правата в здравеопазването и други подготвяме обжалване в съда.

В края на 2017 година, по предложение на НЗОК, след одобрението на министерството на здравеопазването, Министерският съвет внесе в Народното събрание проект на Закон за бюджета на НЗОК. В параграф 6 от преходните разпоредби на закона се въвеждаше мораториум – забрана за заплащане на лекарства, които до този момент не са били включени в листите на НЗОК.

На 28 декември 2017 г. Националният съвет за цени и реимбурсиране (НСЦР) тихомълком прие решение, с което на практика остави в сила мораториума за новите лекарства и то не само за 2018, а до края на 2020 година.

Облягайки се на поправка в наредба 10, издадена през януари 2017 година от тогавашния министър Москов, НСРЦ определи, че всяко едно от новите лекарства ще се заплаща за около 20 пациенти годишно и само в университетски болници в София, Пловдив и Варна. Отлагането е оправдано с необходимост да се направи „оценка на терапевтичната ефективност”, въпреки, че всеки от медикаментите имат извършена оценка на здравните технологии и повечето от тях са отдавна регистрирани и прилагани в други държави.

Ето списък на всички лекарства с вторичен мораториум (подготвен от Център за защита правата в здравеопазването):

1. ……. – предназначен за лечение на болни с идиопатична пулмонална фиброза и за втора линия терапия на някои видове недребноклетъче рак на белите дробове. Първоначална регистрация – 2015 година.

2. ……….  – предназначен за лечение на болни с идиопатична пулмонална фиброза. Първоначална регистрация – 2011 година.

3. ………. – предназначен за лечение на болни с астма и болни с грануломатозен васкулит с полиангиит. Първоначална регистрация – 2015 година.

4. ………. – предназначен за лечение на болни с хроничен улцерозен колит(ХУХК) и болни с болест на Крон. Първоначална регистрация – 2013 година.

5. ………. – предназначен за лечение на болни с хронична лимфоцитна левкемия и втора линия на болни с фоликуларен лимфом. Първоначална регистрация – 2013 година.

6. ………… – предназначен за лечение на болни с хронична миелоидна левкемия с позитивна филаделфийска хромозома и болни с остра лимфобластна левкемия. Първоначална регистрация – 2012 година

7. ………… – предназначен за лечение на болни с метастатичен колоректален карцином и болни с неоперабилни стромални тумори на стомашно-чревния тракт. Първоначална регистрация – 2015 година.

8. ………… – предназначен за лечение на болни с неоперабилни мекотъканни саркоми. Първоначална регистрация – 2016 година.

9. …………. – предназначен за лечение втора линия на болни с хронична миелоидна левкемия отрицателна Филаделфийска хромозома и болни с остра лимфобластна левкемия. Първоначална регистрация – 2014 година

10. ………… – предназначен за лечение на болни с меланома в това число и с метастази, болни с бъбречно-клетъчен карцином и болни със сквамозен недребноклетъчен рак на белия дроб. Първоначална регистрация – 2005 година.

11. ………….. – предназначен за лечение на болни с Естроген позитивен, ХЕР-2 негативен рак на гърдата. Първоначална регистрация – 2015 година.

12. ………….. – предназначен за лечение на болни с хронична лимфоидна левкемия. Първоначална регистрация – 2015 година.

С Решението на НСРЦ голяма част от болните се лишават от достъп до животоспасяващи лекарства, но дори и малцината, които ще получават ще трябва всеки път да ходят до няколко болници в София, Пловдив или Варна. Лекарите в останалите болници, в това число университетски болници и всички Комплексни окнологични центрове КОЦ са лишени от правото да изписват и проследяват лечението на своите пациенти до края на 2020 година.

Националния съвет по цени и реимбурсиране не е публикувал тези решения, а само списъка със забранени за изписване лекарства. От сайтът на съвета, разбираме, че за всяко от тях се допуска предварително изпълнение, тоест дори и някой да обжалва решенията, то жалбата няма да спре изпълнението.

С уважение: Пенка Георгиева

Пациентски организации „Заедно с теб”

Асоциация за репродуктивно здраве, бременност и грижи за децата „Усмихни се”

Алианс на трансплантираните и оперираните АТО „Бъдеще за всички”

Асоциация на пациентите със сърдечно-съдови заболявания

Следвай ме – Здраве

В София грипна епидемия ще бъде обявена до една – две седмици. Заболелите към момента само в рамките на една седмица досдтигнаха 48 000 човека, съобщи проф. Тодор Кантарджиев. Той е национален консултант по микробиология и директор на Националния център за заразни и паразитни болести.

Нивата на заболеваемост показват, че скоро епидемия ще бъде обявена още в София – област, Пазарджик, Смолян и Сливен.

Епидемия вече беше обявена от събота в Пернишка област, където учениците са във ваканция до сряда включително. Планонвите операции са спрени, не се извършват детски и женски консултации и имунизации. Това е мярка за спиране на разпространението на заразата.

Преобладаващият щам е пандемичният, популярен повече като свински.

За разлика от острите респираторни заболявания, грипът поваля за часове, от тях се отличава с болки в ставите и мускулите.

Проф. Кантарджиев призова хората да не се самолектуват, а да отидат на лекар, за да си спестят усложнения.

Държавният здравен инспектор д-р Ангел Кънчев обяви, че епидемия в цялата страна се очаква в края на януари и началото на февруар

Следвай ме – Здраве