Честит 24 май!

Горица Ангелова
-
0
Честит 24 май!

Навършват се 155 години от първото документирано гражданско честване на равноапостолите св.св. Кирил и Методий в Хасково

От: Милен Вълчев, историк

Главен уредник – отдел „Нова история“

в Регионален Исторически Музей – Хасково

На 24 май се навършват 155 години от първото документирано гражданско честване на равноапостолите св. св. Кирил и Методий в Хасково. Делото на Солунските братя е почитано и преди 1870 г., но сведенията са откъслечни.

Почитането на св. св. Кирил и Методий в Хасково може би е привнесено от Пловдив, където началото е поставено през 1851 г. в училището, носещо името на солунските просветители. Хасковската община поддържа тесни връзки с  неговия основател Найден Геров, който е сред инициаторите за гражданското честване на създателите на българската писменост.

Завършилият естествена история във Фрайбург Станчо Кадиев, който в края на ХIX век учителства в Хасково, описва как се е празнувало по време на османското владичество. Той се опитва чрез спомените на свои близки да възстанови картината на честванията на св. св. Кирил и Методий в края на османското владичество. Те минавали при закрити врати, защото „гъркоманите са именували тоя ден нехристиянски, еретически, дори безбожен“ и дори настоявали пред османските власти празникът да се забрани. Искането им не било удовлетворено, но все пак на българите било наредено да го отбележат само в училището.

С възобновяването на Българската екзархия през 1870 г. българите вече могат по-свободно да празнуват делото на светите равноапостоли. От същата година са първите писмени свидетелства за чествания на славянските просветители в Хасково. Към 1870 г. честването в града вече е нещо обичайно. Ето как народният летописец описва събитието, състояло се преди 155 години: „Както за миналата година, така и тая година тържествено се празнува празника на Св. Кирила и Методия. В неделя вечер вечернята стана тържествено. Всички свещеници заедно с архимандрита, светло облечени със свещенически одежди, правеха водосвет великий, народът събран в храма и приготвен за тоя църковен обред“.  На следващия ден има нова църковна служба в прослава на  светите братя, след което миряните се отправят към двора на училището. Главният учител „каза слово относително просвещението и образованието. След ръсиенето народът се разотиде и цял ден се веселеше“.

Освобождението на България през 1878 г. дава нов тласък в отбелязването на делото на светите равноапостоли. В годината на Съединението на Източна Румелия и Княжество България в Хасково отваря врати Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“, което 140 години по-късно продължава да посреща жадните за знания деца. При строежа му са допуснати груби грешки, защото е градено набързо и без необходимия строг контрол.  Въпреки това  през следващите 45 години училищният двор се превръща в център на тържествата, посветени на делото на светите братя, както и на българската писменост и образование. Десетилетия наред празникът се отбелязва без значителни промени. По-радикалната промяна е свързана с датата на гражданското честване на св. св. Кирил и Методий. През 1916 г. в България е извършена календарна реформа и се преминава към Григорианския календар. Така вместо на 11 май честването е изместено на 24-ти. Всъщност вярната дата трябва да е 23 май. Тъй като празникът на светите равноапостоли започва да се чества през ХIX век, според календарната реформа към датите от това столетие следва да се прибавят 12 дни.

Чрез хасковските вестници гражданите били предварително информирани как ще протече празника. В броя си от 23 май 1926 г. в. „Нова борба“ публикува на първа страница „Програма за отпразнуването на св. Кирил и Методи“. Всичко започва рано сутринта със служба в църквата „Св. Богородица“. След края й гражданството и учащата се младеж се отправят към двора на училище „Св. св. Кирил и Методий“. На площада пред школото се извършва водосвет, а учениците са строени на него по предварителен план. „Западната част се заема от първоначалните училища, източната от прогимназиите и гимназията. Южната от гражданството, войската, юнаците, скаутите и други организации“.  Най-напред се държат речи, следват „декламации, песни от гимназиалния хор, военният оркестър ще свири народни хора“. С това се изчерпва сутрешната програма на празника, но следобяд също има насрочени събития. Хасковският вестник уведомява, че в 15 часа учениците от всички училища и войниците се събират отново на площада пред училище „Св. Св. Кирил и Методий“. От там „начело с военната музика се образува манифестация, която минава из главната улица, чаршията покрай Окръжното управление, Кметството и отива на игрището при черквата Св. Спас“. Накрая вестникът информира, че на игрището на Ямача ще има веселие и „хоро до вечерта“. Футболът, който се превръща в най-популярното спортно занимание сред младежите, също намира място в празничната програма, посветена на 24 май.

Илюстрация: Икона от ХІХ век на св. св. Кирил и Методий, част от експозицията на РИМ-Хасково

Коментар: За нестинарството * (ВИДЕО)

Горица Ангелова
-
0

От: Веселина Седларска, Бургас

издател, писател,журналист, ИК“Знаци“

За нестинарството и сливенските църковни служители. Няма спор, че ходенето по жарава е езически ритуал.

Чела съм етнографски записки и от тях знам, че иконата, която носят, не е декоративен реквизит. Нестинари разказваха, че състоянието, което ги обзема преди да влязат в жаравата, идва точно от иконата. Те я държат с протегнати напред ръце, защото тя ги води. Чудила съм се защо точно иконата на Константин и Елена. А то е съвсем просто – император Константин и майка му Елена са границата между езичеството и християнството в Римската империя. За Римската империя св. Константин е това, което е за българите цар Борис I. Затова съм възприемала нестинарството като ритуал на прехода от езичество към християнство и не съм виждала в това никакво демонично присъствие, в което сега нестинарите са обвинени. Както знаем в зараждането си християнството е усвоило много от езичеството и то така е трябвало. Дори рожденият ден на Иисус е заимстван от езическите Календи. Червеното яйце, което напролет се заравяло в първата бразда. И т.н. Защо нестинарството, мартениците, кукерите не са били вградени – не знам, мисля, че подборът не е бил много осмислен, иначе какво против мартениците би имало християнството. А защо на т.н. ледено хоро, което е един видимо алкохолно-бабаитски ритуал от ново време, отива свещеник и хвърля кръст – това пък е съвсем необяснимо. И защо никой нищо не каза против червените конци на китките на нашите управници?

Арсений стана митрополит в Сливен след един благ и духовен водач, дядо Иоаникий. Хората тук правят сравнение, неизбежно е. За безобразията в сградата и двора на сливенската митрополия, направени с размах тя да бъде разкрасена, тук няма да говоря. Само ще кажа, че тази сграда, проектирана от един от основателите на архитектурната школа Баухаус – Захари Илиев, не заслужаваше такова отношение. За изсечените дървета в двора нямам думи. За Великден Арсений направи заря в Бургас. Фойерверките не ми е ясно как станаха православни. Сега е против нестинарството. Арсений тества граници – кое ще мине, колко ще понесе обществото.

Познавам всички свещеници в Сливен. Повечето от тях са възрастни хора, добри и уморени, защото всеки от тях служи в пет-шест храма в общината. Няма достатъчно свещеници. Имаме си и свещеник, който цяла България знае, защото той има порив основно да анатемосва. Такива като него отблъскват хората от църквата. Това ми го казваха и самите свещеници. Те не успяха да убедят дядо Иоаникий да го постави на мястото му. Твърде благ беше за такова нещо, затова се затвори в стаята си и прекара там последните си две години.

Българите сме странно вярващи хора – кой повече, кой по-малко, но всички носим в себе си вяра или поне желание да имаме вяра. Такова е българското християнство – колебливо, с много примеси от богомилски манталитет и езически суеверия. Пътят, по който все повече българи могат да бъдат привлечени към църквата, е застлан с доброта. С благост. С утеха и надежда. Вместо това у нас влезе злият поглед, студените думи, заклеймяването. Нямам никакво съмнение – по подражание на Русия. Вероятно и по заръка, по поставена задача. Следя в какво се превръща руското християнство, то все по-малко прилича на нещо, което има общо с Бог.

Засега служителите в църквата са си присвоили правото да носят гумения печат, с който удостоверяват кой е християнин. Преди два дни споменатият по-горе свещеник ми каза, че аз не съм християнка и нямам право да се изказвам. Утре това християнка ще бъде заменена с българка. Това е много страшно. Едни от последните думи на майка ми бяха: „Аз съм вярваща, да не ми извикате поп.“ Заради такива попове го каза. От сливенския музей знам, че когато след благия първи митрополит на сливенската епархия Серафим, много светъл образ, дошъл бохемът Гервасий, много хора не могли да понесат разгулните му навици и се обърнали в католическа вяра. Сега това няма да се случи. Вероятно все повече хора ще бъдат отвратени, но и (предположение) много хора ще наведат глави пред новата реалност от страх, от суеверие. Защото за българите няма нищо по-страшно от това някой да те прокълне. Злите погледи вървят с този страх. А как му отиваше на българското православие да бъде оглавено от благост, каквото самото то е по природа…

*Заглавието е на редакцията

Тръмп отряза и Харвардския университет

Драгана Я.
-
0

Американския президент блокира възможността чуждестранни студенти да учат в него, сред тях са и 20 българи

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп отмени правото на Харвардския университет да приема чуждестранни студенти, съобщи Министерството по вътрешната сигурност, цитирано от Ройтерс.

Министър Кристи Ноум нареди да бъде прекратена акредитацията на Харвардския университет по Програмата за студенти и посетители на обмен, се казва в изявление на министерството.

Неотдавна американският президент заяви в своята платформа Truth Social „Харвард вече не може да се счита дори за прилично място за учене и не трябва да бъде поставян в нито един списък на великите университети или колежи в света. Харвард е майтап, преподава омраза и глупост и не трябва повече да получава федерално финансиране“. Тръмп заплаши да лиши университета от неговия статут на организация с нестопанска цел, освободен от данъци, след като вече замрази 2,2 милиарда долара финансиране. Президентът поиска университетът да промени управлението си, включително практиките за подбор и наемане на студенти, и да се подложи на „одити“ на академичните програми и отдели.

Предприемата сега мярка означава, че учебното заведение повече няма да може да приема чуждестранни студенти, а обучаващите се вече в него ще трябва да се прехвърлят в други университети или ще загубят легалния си статут, става ясно от изявлението.

По данни оттам в момента в него се обучават 20 студенти от България.

„Тази администрация държи Харвард отговорен за насърчаването на насилие, антисемитизъм и за координиране на действия с Китайската комунистическа партия на територията на университета“, заяви министърът на вътрешната сигурност Ноум. „За университетите е привилегия, а не право, да записват чуждестранни студенти и да се възползват от по-високите им такси за обучение, за да подпомагат многомилиардните си фондове“, допълни тя.

Харвардският университет определи мярката като „отмъщение”, която застрашава да му нанесе сериозни щети. „Действията на правителството са незаконни. Напълно сме ангажирани да поддържаме способността на Харвард да приема чуждестранни студенти и учени, които идват от над 140 държави и обогатяват неизмеримо университета – и тази страна”, се казва в изявлението на университета.

Рестрикцията представлява значителна ескалация на кампанията на администрацията на Тръмп срещу университета от елитната „Бръшлянова лига” в Кеймбридж, Масачузетс.

Президентът републиканец предприе действия за преустройство на частните колежи и университети в САЩ, които според него насърчават антиамерикански, марксистки и „радикално леви“ идеологии. Той критикува по-специално Харвард за наемането на видни демократи на преподавателски или ръководни длъжности.

Послание на Сливенския митрополит Арсений за нестинарските игри

Горица Ангелова
-
0

Боголюбиви отци, братя и сестри,

Нашият предшественик, блаженопочившият Сливенски митрополит Иоаникий, вечна и блажена да бъде паметта му, всякога в навечерието на така наречените «нестинарски игри» е намирал за нужно да се обърне към Богохранимото ни паство с думи на отеческа загриженост и отговорност за душите на поверения ни народ. Като негов предан приемник считаме за наш архипастирски дълг да последваме неговия завет и да кажем няколко думи за опасността от провеждането на тези езически практики, като предупредим и предпазим свещенослужителите и православните християни от Богодаруваната ни Сливенска епархия от небогоугодни и вредни за душите на народа влияния.

Известно е и многократно е обръщано внимание, че в «ходенето по жарава» няма нищо оригинално българско, което да представлява някаква наша «самобитна традиция». Въпросното ходене по жарава е познато от дълбока древност, като за такива практики още в Древна Гърция свидетелствуват например поетът Вегилий, историкът Плиний, географът Страбон и философът Ямблих, които ги свързват с култа към различни езически божества като Аполон и Артемида. На специалистите по китайска древност е известно, че празник „подновяване на огъня, състоящ се в газене на жарава“ е бил познат в Китай още в третото хилядолетие преди Христа. Описани са с подробности подобни китайски обичаи, в които са участвали жреци, магьосници и други. Ходенето в огън на жреци, облечени в бели дрехи, е познато и в Япония, а аналогични практики са характерни за някои странни култови общества в Индия. Тоест, пак подчертаваме, че в този „обичай“ няма нищо оригинално, което да сочи на някаква специфична българска традиция, а има едно ординерно плагиатство и подражателство на езически култове от Далечния Изток.

Светата Православна Църква, опирайки се на здравата скала на Свещеното писание, Свещеното предание и Правилата на Едната Света Вселенска и Апостолска Църква, отколе е изразила ясното си и категорично отношение към езическите практики и обичаи. В книгата Второзаконие четем: „Не бива да се намира у тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огън (както е при нестинарите), предсказвач, гадател, вражач, магьосник; омайник (в смисъл на хипнотизатор), ни който извиква духове, … нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа“ (Второзак. 18:10-12).

Много категорични указания, как следва да се отнасяме към такива езически практики се съдържат в 71-во Апостолско правило, 83-то правило на Св. Василий Велики, в тълкувания на еп. Никодим и др. С две думи, в духовно-нравствен аспект нестинарството няма и не може да има нищо общо с православно-християнската нравственост. По-скоро можем да кажем, че начинът по който то се практикува у нас е формален, външен израз на култови практики, характерни за някои източни тоталитарни секти. Донякъде утешително е, че нашето „нестинарство“ не стига до тези плашещи дълбочини, а остава на повърхността на комерсиализираните развлечения за отегчени туристи.

Работата е там, че при така наречените „нестинарски танци“ лукаво се използват православните икони и други свещени реликви, с което незапознатите наши съграждани биват въвеждани в заблуждение, че въпросните танци имат нещо общо с православната християнска обредност и мистика. За да се избягва всяко такова заблуждение, аз, в качеството си на ваш митрополит, ви моля, скъпи братя и сестри, с думите на Апостола: „Стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание!“ (2 Сол. 2:15). Странете от езическите обичаи и практики и постъпете по християнски, като посъветвате веднъж и дваж онези, които участват или организират тези езически ритуали – нестинарските игри, и им обърнете внимание, че те грешат и сами осъждат себе си (срв. Тит 3:10-11). Не ги презирайте, нито мразете, а с търпение се молете за тяхното вразумяване.

Не бива да бъдем двоедушни и да правим какъвто и да е компромис с вярата ни: или сме православни, или сме езичници;. „Защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?… Или какво общо има верният с неверния? Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (2 Кор. 6:14-17).

Задължаваме целия свещенически клир и всички православни християни да не присъстват и да не участват по никакъв начин в нестинарските игри.

Забраняваме нестинарските игри да почват от православен храм и да се предоставят свети икони за тези кощунствени ритуали.

Обръщаме се с отеческа молба към организаторите и участниците в такива развлечения, ако не могат да се откажат напълно от тях, то поне да не ползват православни икони и други християнски символи и да спрат да заблуждават и себе си, и наблюдаващите този езически ритуал, че той има нещо общо с християнството, защото няма. Като ги молим също така да чуят и запомнят, че Бог поругаван не бива и ги молим да обърнат внимание на една закономерност, а именно, че в живота, като правило, когато се нарушават Негови закони рано или късно следва санкция. Това е така, защото законите, по които се ръководи Църквата не са измислени от нас, а са постановени от Самия Бог, Който следи за тяхното спазване по Своите неведоми пътища.

Бог да ви пази, Бог да пази България!

Призоваваме над всички ви Божието благословение и оставаме ваш в Христа молитствувател,

† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ АРСЕНИЙ

Консулт: Еврото отвъд числата

Горица Ангелова
-
0

Как валутната промяна ще засягне различните обществени групи

От: Ваня Симеонова

Приемането на еврото е голяма промяна, която ще засегне всички. Икономистите обикновено гледат само големите числа, но забравят как това се отразява на различните групи хора. Като видим как се справиха другите държави с еврото, ще разберем по-добре какво ни очаква.

Предизвикателства с адаптация

За пенсионерите и хората с постоянни доходи е наистина трудно да свикнат с нова валута. Според проучване от 2022 г., на възрастните над 65 години им трябват между шест месеца и две години, за да привикнат да пазаруват с новата валута. В Хърватия, през първите два месеца след въвеждането на еврото, над 60% от възрастните хора са избягвали да пазаруват сами и са разчитали на помощ от по-млади роднини. Проучване от април 2024 г. показва, че след една година над 70% от възрастните хървати вече са свикнали с еврото. Ключът беше в практичните мерки – задължително означаване на цените в двете валути за цяла година, информационни материали с по-голям шрифт и безплатни калкулатори в пощите. В Естония доброволци са посещавали домовете на пенсионери, особено в селата. Това много помогна – 78% от хората над 65 години са получили някаква подкрепа и повечето са казали, че е било „по-лесно, отколкото очаквах“.

Заемите и спестяванията

Много хора с кредити се притесняват дали плащанията им ще се променят след въвеждането на еврото. Тези страхове са разбираеми, и е важно да се разгледат с оглед на специфичната ситуация в България. Едно нещо е сигурно – всички съществуващи кредити ще бъдат преизчислени по официалния курс без промяна в условията. Казано просто, ако сте плащали 800 лева месечно за ипотека, след еврото ще плащате точно 409 евро.За разлика от балтийските държави и Хърватия обаче, България е в различна ситуация, тъй като от 1997 г. вече има валутен борд с еврото. Това означава, че много от предимствата на валутната стабилност вече са интегрирани в нашата финансова система. Важно е да се отбележи, че в момента нашата страна има по-ниски лихви по жилищните кредити (средно около 2.5%) в сравнение със средните в Еврозоната (около 3.7%). Това е съществена разлика от ситуацията в балтийските държави преди тяхното приемане на еврото. При такива обстоятелства, вместо очакваното понижение на лихвите, което се случи в Латвия и Естония, у нас е възможно да наблюдаваме по-сложни ефекти.

Кредитите и играта на лихвите

Съществуващите кредити с фиксирани лихви най-вероятно ще останат непроменени, запазвайки текущите си условия според договорите. Що се отнася до кредитите с променлив лихвен процент, те вероятно ще претърпят известна трансформация, тъй като ще трябва да се адаптират към европейските референтни индекси като Euribor. Тази адаптация може да доведе до различни резултати за кредитополучателите в зависимост от конкретните параметри на техните заеми и начина, по който банките ще преизчислят променливата им компонента. При новите кредити, отпуснати след присъединяването към Еврозоната, бихме могли да забележим постепенно сближаване с лихвените нива, типични за останалите страни с евро. Тъй като България в момента се радва на по-ниски лихви по жилищните кредити в сравнение със средните в Еврозоната, това вероятно би означавало лек ръст, а не спад в лихвените проценти, поне в краткосрочен план.

Депозитите и спестяванията

От друга страна, добрата новина е, че при депозитите и спестовните продукти можем да очакваме значително по-благоприятна тенденция. Понастоящем лихвените проценти по депозитите в България са изключително ниски – близки до нула за повечето банки, със средни нива от около 0,7% в лева и малко над 1% в евро за дългосрочни депозити. В същото време, средните лихви по депозитите в страните от Еврозоната са доста по-високи, достигащи в някои държави 2-3% за срочни депозити. След присъединяването към Еврозоната очакваме постепенно и стабилно повишаване на лихвените проценти по българските депозити, доближавайки ги до по-атрактивните нива в другите страни от еврозоната. Това би могло да бъде добра новина за спестителите, особено за хората в пенсионна възраст, които често разчитат на доходи от лихви. По-високите лихви по депозитите биха могли да помогнат за частично компенсиране на инфлационните ефекти и за по-добро съхранение на стойността на спестяванията в дългосрочен план. Въпреки това, не бива да се очакват драматични промени – вероятно става въпрос за плавно повишение в рамките на 0,5-1 процентни пункта в хоризонт от 2-3 години. Въпреки тези краткосрочни предизвикателства и промени, дългосрочните ефекти от въвеждането на еврото вероятно ще бъдат положителни за финансовия сектор като цяло. С присъединяването към Еврозоната финансовият пазар в България ще стане част от значително по-голям и ликвиден пазар, където конкуренцията между банките вероятно ще се засили. Тази повишена конкуренция, заедно с по-голямата прозрачност и предвидимост на финансовите пазари, евентуално би могла да доведе до по-изгодни условия за тези, които търсят финансиране за своите домове или бизнес начинания, а също и до по-атрактивни доходности за спестителите.

Малкият и среден бизнес

За предприемачите въвеждането на еврото създава начални разходи. Според доклад на Естонската търговска камара от 2013 г., малките фирми са похарчили между 2000-5000 евро за актуализиране на софтуер, касови апарати и обучение на персонала. По-важното е колко бързо тези разходи се възвръщат. Фирмите, които търгуват с партньори от еврозоната, са си върнали инвестицията средно за 10-12 месеца само от спестени банкови такси. Компаниите, които работят предимно на вътрешния пазар, са имали по-дълъг период на възвръщаемост – около 18 месеца.

Опитът на Хърватия е особено актуален. Според доклад на Хърватската стопанска камара от декември 2023 г., една година след въвеждането на еврото, премахването на таксите за обмяна на валута е спестило на хърватската икономика около 160 млн. евро годишно – сума, която е особено важна за малките фирми с ниски печалби.

Ще купуваме ли по-малко с еврото?

Основното притеснение при приемането на еврото е какво ще стане с покупателната способност на доходите и спестяванията. Тук официалните данни дават ясна картина. Според Европейската централна банка (ЕЦБ), основната цел на паричната политика в еврозоната е „поддържането на ценова стабилност и съхраняването на покупателната способност на единната валута“. Това показва колко важен е този аспект за европейските институции. Конкретните измервания на Евростат за Хърватия през периода януари – март 2023 г. показват, че приносът на еврото към инфлацията е бил между едва 0.04 и 0.20 процентни пункта месечно. Това е минимално и временно увеличение. Специален анализ на ЕЦБ от март 2023 г. за влиянието на еврото върху инфлацията в Хърватия заключава: „въздействието на преминаването към еврото върху потребителските цени в Хърватия досега е било относително малко и от същия порядък като наблюдаваното след предишни преходи, въпреки по-предизвикателната инфлационна среда“. В балтийските държави, които имат най-дълъг опит с еврото от новите държави-членки, данните също са успокояващи. Оценките на Евростат за инфлацията, свързана с въвеждането на еврото, варират от 0.11 процентни пункта за Литва до 0.3 процентни пункта за Словения, Кипър, Малта и Словакия. В дългосрочен план, след първоначалния период на адаптация, не се наблюдава значителна разлика в инфлацията между новите и старите членки на еврозоната. След известно време инфлацията в тези страни става горе-долу същата като в останалите страни с евро. Важно е да се отбележи, че възприятието за инфлация често е по-силно от реалната инфлация. Проучвания в различни страни показват, че хората често имат усещане за по-голямо покачване на цените, отколкото показва официалната статистика. Това се дължи отчасти на психологически фактори и липсата на достатъчно информация.

Ключът е в подготовката

Опитът от другите страни показва, че за успешен преход са важни няколко неща , които се допълва :

= Добро планиране – поне една година подготовка с ясни етапи

= Целенасочена информация за различните групи население, особено за най-уязвимите

= Практическа помощ за възрастните хора – не само информация, а и реална подкрепа

= Прозрачност при цените с ясни начини за сигнализиране при злоупотреби

= Разясняване на дългосрочните ползи наред с честно признаване на краткосрочните предизвикателства

= Ефективна комуникация от институциите за реалните фактори, влияещи върху цените.

€ – чудо или бедствие?

Въвеждането на еврото не е нито чудо, нито бедствие. То е инструмент, чиято стойност зависи от това как го използваме. С правилната подготовка и стратегия, преходът към еврото може да бъде не просто смяна на банкнотите, а стъпка към по-стабилна икономика, с ползи, които постепенно ще стигнат до всички. С очакваното повишаване на лихвите по депозитите след присъединяването към Еврозоната, българските спестители вероятно ще имат възможност да получават по-добра доходност за своите пари. Това, в комбинация с по-дългосрочната ценова стабилност, характерна за еврозоната, най-вероятно няма да доведе до загуба на стойност на спестяванията – напротив, може да подобри тяхното реално запазване във времето. Разбира се, за да се максимизират тези ползи, е разумно спестителите да следят активно промените в лихвените условия на банките и да преструктурират своите спестявания според новите възможности.

Що се отнася до потребителските цени, опитът на другите държави показва, че прякото влияние на въвеждането на еврото върху инфлацията е минимално, но е важно властите да упражняват адекватен контрол върху ценообразуването преди и след преминаването – например Латвия е наблюдавала цените на 120 често купувани стоки и услуги в големите градове една година преди въвеждането на еврото и след това. Така че всички можем да си помогнем – записвайте цените на 120 най-купувани продукта, дори правете снимки. Когато дойде еврото, сравнявайте цените и ако те са завишени, подавайте сигнали. Доказано е – това ще даде отличен ефект!

В крайна сметка, успешното приемане на еврото в България ще зависи от активното участие на всички – институции, бизнес и граждани. За спестителите и кредитополучателите промените в лихвените нива ще бъдат част от по-голямата трансформация на финансовата система, която с правилно управление може да донесе стабилност и растеж на икономиката ни в дългосрочен план. Най-важното е да сме информирани, подготвени и да гледаме отвъд непосредствените предизвикателства към дългосрочните възможности, които членството в Еврозоната предлага.

Удари градушка, селища без електричество

Драгана Я.
-
0

Последваха проливни дъждове в три области на страната

Градушка удари късно след обяд днес в три области и остави десетки селища без електричество. Проливни дъждове допълниха картината.

В област Габрово ледените късове са били колкото орех и са паднали в села от община Севлиево. Щети има в Горна Росица, Шумата, Батошево, Карамичевци, Душевски колиби и Търхово.

В област Разград три села – Балкански, Осенец, Езерче, както и част от град Цар Калоян, са без електрозахранване вследствие на бурята. Това съобщиха от пресцентъра на Областна администрация – Разград. Екипи на ЕРП – Север работят в момента и по тяхна информация електрозахранването ще бъде възстановено към 23:00 часа, информираха още от областната администрация. Гръмотевичната буря премина над цялата област. Около 17:00 часа над общините Исперих и Кубрат, а по-късно и над община Разград се е изсипала градушка. Към 18:00 часа всички екипи на пожарната са се отзоваха на сигнали за отводняване на шахти по кръстовищата, както и на 18 сигнала, подадени за паднали дървета по пътното платно. Пет сигнала има за паднали дървета върху леки автомобили. Прогнозите за тази нощ са за 30-40 литра дъжд на кв. м.

В област Търговище, при буря в Поповско поривите на вятъра достигнаха 50км/ч, съобщи дежурният в служба „Гражданска защита“ към община Попово Стойчо Димитров. Валежът е продължил повече от час, а количеството паднал дъжд е 20 литра на квадратен метър. В разгара на бурята поривите на вятъра са били 49,8 км/ час, а максималната средна скорост – 10 км/час, каза Димитров.  На места е паднала и градушка. Димитров посочи, че има информация за ледени зърна от село Светлен. По време на бурята на два пъти е прекъсвало електричеството в населеното място. Според местните хора силният вятър и градушката са нанесли щети на насажденията в зеленчуковите градини.

В другите общините от област Търговище – Търговище, Омуртаг, Антоново и Опака е преваляло, без да има данни за щети, казаха от ръководствата на общините.

Да те оставят без дом

Горица Ангелова
-
0

Стотици останаха без дом на 15 април, когато фадроми разрушиха мизерните къщи, в които хората живееха десетилетия в столичния квартал „Захарна фабрика“. Вече втори месец повечето от тях спят в палатки, без течаща вода и в още по-голяма мизерия от преди. Някои ще кажа: Това са роми, жилищата им са незаконни. Защо ни занимавате с тях? Етносът тук няма никакво отношение – говорим за човешки същества, за които ще продължим да публикуваме материали въпреки бездушието на институциите. Ако към ромите имаше последователна и ефективна политика за социализиране чрез образование и работа, едва ли щяхме да се ангажираме с такива теми. В годините назад обаче бяха похарчени милиони по програми, но никой не направи анализ на резултатите от тях. Защо? Отговорите оставяме на нашите читатели.Предоставяме на вниманието ви разказа на едно семейство, останало без дом, публикувам от колегите от People of Sofia.

Вася, на 37 години и семейството му, жители на Захарна фабрика

– Казвам се Вася, на 37 години. Роден съм тук, в София. Целият ми живот е тук, в Захарна фабрика. И трите ми деца също са родени тук.

Работя като общ работник. Винаги съм работил, никога не съм седял без работа. Съпругата ми също работи – хигиенистка е в Бизнес парка в Младост, чисти офиси. Запознахме се преди 19 години в местна дискотека тук, в махалата. Видяхме се, влюбихме се и оттогава сме неразделни. Сутрин тя тръгва рано, връща се късно, а после двамата се грижим за децата. Не е лесно, но няма как. Това е нашият живот, като на всеки обикновен българин тук.

Имаме три деца. Най-малката още учи – въпреки че раницата ѝ, учебниците, тетрадките и химикалките останаха под разрушените ни стени. Най-големият вече работи, няма как – трябва да помага. А средният… интересът му към училище не е висок. Сега, когато всички сме навън под открито небе, най-вероятно и той ще трябва да започне работа.

Зад нас се намираше къщата, в която живеехме. Къща с две стаи. Не беше голяма, но беше наш дом. Стените бяха боядисани от нас. Вечер се събирахме всички на масата. Празнувахме рождените дни, правехме баница по съботите. Беше обикновена, но беше мястото, където живеехме.. Точно си бяхме взели чисто нова кухня – не можахме да я спасим. Остана там (посочва към мястото, където е бил домът им).

В квартала сме от поколения. Баба ми е на 78 и е родена тук. Майка ми още живее тук. Баща ми почина тук преди около пет месеца. Тук сме расли от поколения.

– Какво се случи в деня на събарянето?

– Казаха, че ще събарят само две-три бараки. Един месец по-рано дойдоха и ни предупредиха, но не повярвахме, че ще бутнат домовете ни и то по такъв начин. Хората освободиха бараките, махнаха дървата си оттам и зачакаха. А на 15 април,  по време на Страстната седмица, в 5:30 сутринта, дойдоха багери, полиция, водно оръдие, жандармерия. Казаха ни да освобождаваме терена.

Полицаите бяха доста жестоки. Стояха на метър от нас, буквално не ни оставиха да изнесем нищо. Постоянно повтаряха да излизаме от домовете си и ни пречеха да си вземем дори най-необходимото. Беше като натиск, като операция – не като събаряне на бараки..

– Успяхте ли да изнесете нещата си?

– Почти нищо не успях. Оставих кухнята, секцията, дивана, телевизорите. Само малко неща спасихме. Един човек го ритаха. Полицаите бяха много лоши.

– Кметът беше ли там?

– Беше. Каза, че само бараките ще събарят. И ние му повярвахме. Но после почнаха и къщите. Цял ден събаряха. Повече от 30-40 къщи изчезнаха. Кварталът ни е тук от почти 100 години.

– Какво стана след това?

– Кметът ни предложи да отидем в приют. Но това място беше в окаяно състояние – матраци с петна от урина, дървеници по стените, обща баня и тоалетна. Жена ми трябваше да се къпе с непознати мъже в обща баня. Условията за живот, дори и временно не са добре. Сега сме в палатки.

– Колко души сте в палатката?

– Петима. Спим на два матрака. Без баня. Без тоалетна. Преди имахме четири химически тоалетни, но ги махнаха и тях. Ходим при роднини, за да се изкъпем.

– Има ли институции, които ви помагат?

– Никой от общината не иска да говори с нас. Няма комуникация. Не искат дори да ни чуят. А има решение. Предложихме да ни дадат терен – ще си построим сами, ще си плащаме. Или да ни разселят по две-три семейства в различни квартали. Съгласни сме. Но няма желание. Само мълчание. Не искаме общински жилища, знаем, че има много чакащи хора, а общинските жилища в София са кът. Вярвам, че може да се намери решение, но когато няма комуникация отсреща – сме безсилни.

– Какво е най-трудното?

– Сутрин се будиш и не знаеш какво да правиш. Не можеш да измиеш лицето си. Не можеш да кажеш на детето си, че всичко ще е наред, защото не вярваш.

– Какво очаквате оттук нататък?

– Сега в квартала има около 25 палатки – хората живеят буквално сред руините на собствените си домове. Около 10-15 души преспиват в местната евангелска църква – на пода, на одеяла, кой както може. Там са главно по-болни хора и семейства с малки деца, които няма как да издържат нощите навън.

Много от нас търсят квартири под наем. По телефона всичко е наред – хората звучат учтиво, казват да отидем на оглед. Но когато стигнем, щом видят, че сме роми, или че сме с три деца, казват, че жилището вече е заето. Други пък директно отказват. Страшно е в какво сме попаднали.

Чакаме. Не знаем какво ще стане. Казват, че пак ще дойдат да ни гонят. Но нямаме къде да отидем. Това е последното ни място.

– Какво би казал на хората, които не разбират защо сте тук?

– Ние не сме пришълци. Всички тук сме родени в този квартал. Работим. Гледаме си децата. Плащаме, и сме готови да си плащаме. Работим от сутрин до вечер, като всички останали. Сега просто сме навън – не защото така сме избрали, а защото ни изхвърлиха от домовете ни и ги разрушиха.

Разбирам, че някои хора се страхуват или не ни разбират. Но моля ви – не гледайте на нас като на заплаха. Погледнете ни като хора. Всеки човек има нужда от място, където да се прибере. От покрив и нормален живот.

Ние не искаме специално отношение. Искаме справедливо. Ние сме част от този град, , а не сянка в покрайнините му. Искаме да живеем като хора. Да имаме дом, не палатка.

Благодарим на Роми за демокрация за съдействието!

Събират коси за онкоболни деца

Драгана Я.
-
0

Благотворителната инициатива и за изработване на перуки и ще се проведе в Бургас, съобщиха от общината

Благотворителна акция за събиране на коси за онкологично болни деца ще се проведе в Бургас, съобщиха от общината. Инициативата ще бъде на 31 май, от 11.30 до 16.30 часа., в района до Пантеона в Бургас. Събитието ще е под надслов „Надежда в кичурче – светлина за детството!“. Организатор е Лайънс Клуб „Виа Понтика“ – Бургас, с подкрепата на общината. Целта на инициативата са дарения на коса в подкрепа на онкоболни деца. Символичният акт на даряване на кичур коса (минимум 30 см), който ще бъде използван за изработка на перуки от Асоциация „Промени живота си сега!“ ще се превърне в знак на солидарност с децата, преминаващи през химиотерапия, казаха организаторите.

Събитието ще предложи и безплатни подстригвания и прически, изпълнени от утвърдените фризьори Боян Пейчев и Диляна Дачева.

Между 11.30 и 14.00 ч. д-р Цветелина Иванова, лъчетерапевт в Комплексния онкологичен център– Бургас, ще бъде на разположение за разговори и консултации, свързани с превенция и лечение на раковите заболявания.

Предвидена е и музикална част. В програмата са включени фолклорни и музикални изпълнения от ученици, местни артисти и ансамбли, сред тях са: гайдарско изпълнение от СУ „Добри Чинтулов“, пианистът Теодор Костов, певците Гергана Великова, Кристина Гугучкова, Иван Притъргов; ансамбъл „Никола Гинов“, танцов състав „Радост“, хор „Милка Стоева“ и много други. Гостите ще могат да посетят и благотворителен базар с домашно приготвени вкусотии и ръчно изработени артикули. Всички събрани средства ще бъдат дарени в помощ на онкоболни деца. Събитието ще бъде запечатано от фотографа Галина Паскалева-Русчева, а в специално обособена зона посетителите ще могат да се запознаят с дейността на клуба и да направят дарение.

91-годишен застреля зет си в Поморие

Драгана Я.
-
0

Убийтсвото е станало по време на вечеря, пистолетът е незаконно притежаван

Бивш военен на 91 години е застрелял 69-годишният си зет в Поморие. Това съобщиха от Областната дирекция на МВР в Бургас. Сигналът за инцидента е получен малко преди полунощ.

Убийството е станало по време на вечеря, само няколко дни след погребението на дъщерята на задържания и съпруга на починалия.

Дядото прострелял мъжа два пъти – в гърба и главата, задържан е.

Пред полицаите той обяснил, че дъщеря му починала скоро. След погребението отношенията със зет му се изострили.

Сигналът за убийството е подаден от внука на 91-годишния мъж. Той успял да вземе пистолета от ръцете на дядо си, който направил опит да се самоубие, уточниха от МВР.

Тялото на 69-годишния мъж е откарано за извършването на аутопсия в Бургас. Жертвата е Георги Генов – бивш полицай, когото мнозина все още помнят като доблестен служител на реда, пише „Флагман“.

Пистолетът „Браунинг“, с който е извъшено убийството, е бил незаконно притежаван.

Безплатни прегледи на бенки в три града

Горица Ангелова
-
0

Целта е ранно откриване на меланом – най-опасният вид рак на кожата, лекари-дерматолози ще дават и съвети


Кампания за ранно откриване на меланома – най-агресивният рак на кожата започва в три града в страната. За целта в тях ще се извършват безплатни профилактични прегледи на достъпни за гражданите места, съобщиха организаторите от инициативата #SaveYourSkin.

Мобилните кабинет със специалисти дерматолози в Софя ще има на 21 и 22 май на площад „Александър Батенберг I“, в Пловдив на 27 и 28 май на площад „Централен“ и във Варна на 30 и 31 май пред Катедралния храм „Свето Успение Богородично“.

В началото на юни кампанията ще продължи, като допълнително ще бъдат съобщени кабинетите на дерматолозите, които ще преглеждат, както и в кои градове ще става това. Нейната цел е преди настъпването на лятото хората да са информирани от опасностите, които носи слънцето за появата на меланом. Ракът на кожата е най-често диагностицираният вид рак в света 1, но ако бъде открит навреме, той е лечим в 99% от случаите. Най-често се среща при хора над 50 години, но се появява и при по-младите, особено сред възрастовата група 30–40 годишни. Очаква се в следващите 25 години броят на болните от рак на кожата в световен мащаб да нарасне с 40 на сто.

Меланомът се счита за един от най-опасните видове рак на кожата, заради способността му бързо да се разпространява в други органи и тъкани, което значително затруднява лечението, ако не бъде открит в ранен стадий. „В последното десетилетие честотата на кожния рак нараства в световен мащаб. Превенцията, ранната диагностика и откриването в начален стадий на меланома е от ключово значение за добрата прогноза и успешното лечение на това заболяване. Затова не пропускайте своя годишен скрининг при опитен дерматолог, проверете бенките си и други съмнителни кожни образувания – вашето здраве заслужава това внимание“, коментира дерматлогът от Александорвска болница д-р Мина Сълева-Статева. Тя е и преподавател в катедра „Дерматология и венерология“ на Медицинския университет в София.

1...789...585Page 8 of 585