Скъпи майки и татковци, баби и дядовци, Рождество Христово наближава, а с това и украсяването на коледната елха.
Вероятно повечето от вас вече са я подредили и тя грее на видно място в дома ви. С нея са свързани много легенди. Предлагаме ви една от тях, която със сигурност ще заинтригува вашите деца. Тя е разказана от майстора на словото Елин Пелин.
През светата нощ, когато във Витлеем се родил Спасителя, зашавали, зашумели и затрепкали дървета и полски цветя. Те искали да Го видят и да Го поздравят. Но само стройната палма, маслиновото дърво и скромната елха могли да постигнат това. Радостният трепет на техните клонки и листа ставал все по-шумлив и накрая се превърнал на думи.
– Да идем да се поклоним на Младенеца – рекла палмата на маслината и да му поднесем нашите дарове!
– Вземете ме и мене с вас! – примолила се елхата.
Палмата и маслината я погледнали надменно и й се присмели:
– Бре, я се погледни на какво приличаш. Листата ти са остри като игли, а смолата ти мирише и вони.
Елхата млъкнала попарена, но погледнала още веднъж към сияйната светлина, която окръжавала лежащия в яслите Младенец. Един ангел чул подигравателните думи на палмата и маслината.
Палмата се приближила до яслите и положила пред тях най-хубавия лист от своя връх.
– Ето ти ветрило, прекрасний Младенецо, с което да се разхлаждаш в горещините – казала тя.
Маслината пък изцедила от своето благоуханно масло, което запръскало благоухание наоколо. Елхата се омърлушила и си казала, че палмата и маслината са имали право да й се подиграват. “Недостойна съм да стоя тук пред очите на Младенеца” – проплакала тя.
Тогава ангелът пристъпил към нея и казал:
– Мъчно ми е за тебе. Ела по-близо до яслите! Ти, елхице, в смирението си сама се унижаваш, но аз ще те възвися и украся по-хубаво от останалите дървета!
Погледнал той към звездичките, кимнал им и те една по една почнали да слизат от небето и да кацат по елховите клонки.
Младенеца в туй време отворил очички. Нито хубавият палмов лист, нито маслиненото благоухание успели да привлекат Неговото внимание. Той ласкаво се усмихвал и протягал ръчички към обсипаната със звездички елха. Добрата елха потреперала от извънмерна радост, но не се възгордяла, а осветявала с блясъка си палмата и маслината, които засрамено мълчали в тъмнината.
Ангелът проговорил втори път:
– Това ти е наградата за скромността, елхичке! От сега нататък ти ще красиш празника Рождество Христово с вечно зелената си дреха и с бляскавите, подобни на звезди украшения, с които човеците ще те кичат в Светата нощ. Тъй ще радваш децата, а на възрастните ще припомниш за детските им дни. Това ще ти е предназначението и наградата, скъпо коледно дърво.
