ТО Е ОЦЕЛЯЛО БЛИЗО ПЕТ ВЕКА В СТАРИННИЯ ХРАМ
От: Наташа Войкина
Снимки: Соня Серафимова
Видинският митрополит Даниил отслужва литургия на 17 юли за празника на св. великомъченица Марина в късносредновековния храм “Св. Георги” в село Орешец, съобщиха за “Следвай ме“ от църковното настоятелство. В него се е запазил с ярките си краски, макар и увреден, стенопис с образа на светицата. Първоначалното намерение е било да се направи само водосвет, тъй като заради ремонт има забрана за събиране на хора под купола му. Впоследствие обаче и след оглед за безопасност е дадено разрешение за голямото събитие, поясниха настоятелите.
Фасадата и покривът на храма са ремонтирани за период от една година с 50 хиляди лева, отпуснати от Министерството на културата. Перипетиите, през които идеята за ремонт е видяла бял свят, са много и от различно естество.
”Преподписан е договор с културното ведомство за почти същия размер на сумата, с която започваме втория етап от плана – реставрацията на стенописите и вътрешния интериор, но до момента не е ясно кои майстори ще се заемат с това”, заяви в отговор на наше запитване архимандрит Антим, протосингел на Видинската митрополия. Храмът е действащ, паметник на културата е от местно значение и е обгрижван от архиерейския наместник отец Рафаил. Той е предпочитан като уникална забележителност за венчания и кръщенета. Първият духовник, който разработва проектно намерение за ремонт и реставрация е епископ Сионий, когато е бил викарий на покойния Видинския митрополит Дометиан.
Става ясно обаче, че няма друга мярка, например “Развитие на селските райони”, по която да е възможно кандидатстване за финансиране поради различни причини. Основната от тях е, че броят на жителите на Орешец е под необходимия минимум, за да се кандидатства с проект. Датировката на храма е била обект на спорове между историци и археолози дълги години. От късносредновековна до ранновъзрожденска е хронологичната граница, която и сега не може да доведе до консенсус между специалистите.
Факт са обаче уникалните й стенописи, които също бяха два пъти обект на научни спорове между изкуствоведи през късната есен на миналата година. Някои дори изказаха мнение, че те са дело на богомили, а самият храм е бил център на тяхно средище. Тези твърдения не бяха подкрепени със сериозно факти. По този повод митрополит Даниил излезе с отговор по въпроса в сайта на Видинската митрополия.
Със сигурност има няколко стенописни пласта от различни периоди, но най-доказуемият е този на художници от Тревненската школа през 16-18 век.
Цветовете са ярки, сцените са оригинално народни, дори наивни. Най-значимите композиции са тези на Адам и Ева и сцената със св. Марина, която е силно увредена от течовете през покрива на храма. На изследването на черквата и нейните зографии е отделил време и родения тук и рано отишъл си от този свят наш съвременник проф. Пламен Цветков, историк с голям авторитет. В църковното настоятелство, както и в инициативния комитет за неговото възстановяване, има и други образовани и активни люде, обединени от каузата да възстановят светинята в родното си място. Създадена е и особено функционална е фейсбук- страница на храма. Много активно през годините е семейството на историка Соня Серафимова. Голямото дело, което този комитет е успял да увенчае с успех, е пример за всички, имащи желание да се реставрират немалко рушащи се от времето светини от близкото и далечно минало в различни краища на България.
Очаква се празникът на 17-ти да събере много местни хора и гости, които ще разгледат и храма-пещера „Венец“ в близост до гара Орешец.
“50 хиляди лева от Министерството на културата ще получи и друг средновековен храм, за да бъде реставриран. Тя ще бъде приведена на митрополията заедно със средствата за възстановяване на стенописите в село Орешец. Става въпрос за средновековния храм “Света Троица” в Раковишкия манастир”, съобщи още архимандрит Антим.
Обителта датира от Средновековието, като единствената сграда, оцеляла от тогава е кръстокуполната църква (между 12-14 век). Останалата част е разрушавана неколкократно по време на османското владичество. На реставрация подлежи точно тази светиня. Тя е възстановена и обновена от местните жители, които повикали за изографисването й през 1925 г. тревненските живописци Кръстьо Захариев и Досьо Коев, след като в началото на 19 век храмът е плячкосан и опожарен по времето на един от бунтовете на Осман Пазвантоглу. Ограниченото пространство на църквата наложило пестеливия подбор на най-съществените теми – „Богородица Ширшая Небес“, „Христос Вседържител“, „Поклонение на жертвата“, „Страшният съд“ и други.
През 1848 г. в Раковишкия манастир е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът е бил и център на националноосвободителните борби на българския народ. В него будни българи от Кулско, Видинско, Белоградчишко и Ломско вземат решение за най- голямото в Северозапада въстание срещу османските поробители – Видинското от 1850 година. След Освобождението, в памет на загиналите в него, е построена нова църква с долепена до западната й страна висока камбанария.
Раковишкият манастир “Св.Троица“ е действащ – с игумен и манастирско братство, като в него се провеждат и обучителни срещи за учители по вероучение.
”Видинската митрополия е една от малкото, които са назначили на цял щат преподаватели, които разпръскват Божиите искрици на вярата в училищата. Възнаграждението им заплащаме ние, а те непрекъснато обогатяват знанията и педагогическата си квалификация, включително и от техни колеги в други страни“, разказа Негово Високопреподобие архимандрит Антим.