Мощите на св. Петка (св. Параскева) Епиватска, наричана още българска или търновска заради вярването, че родителите й са били българи, се покоят в катедралния храм на румънския град Яш. Нейното свето име се почита на 14 октомври. Тя е почитана от всички християни на Балканския полуостров. Тя е живяла през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в Палестина и умира в Епиват, нейното родно място. Житието й разказва, че там мощите й извършват многобройни чудеса. Параскева, както е името на светицата на гръцки в превод означаа „петък” – денят, в който е настъпила кръстната смърт на Спасителя Иисус Христос. Затова тази светица често се изобразява на иконите до св. Неделя в царски одежди, която пък е възприета като символ на Възкресението в неделния ден. Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 година. Това се случило по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Там те остават до падането на българската столица през 1393 година. След това са пренесени във все още свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година. С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били положени в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо останали невредими. На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където са изложени за поклонение и до днес.
