Те са част от съкровището от Малая Перешчепина, съхраняват се в Ермитажа
Реликви от Волжска България показват от днес в Националната художествена галерия (Двореца) в София. Изложбата „Мечът на хан Кубрат“ беше открита на 24 май.
„Посрещаме с огромно вълнение тази изложба, защото много народи имат своите легендарни предтечи, но тази фигура с библейски пропорции – Кубрат, по причудлив начин се свързва с нашата българска столица в нейния 140-годишен юбилей, каза заместник-кметът на столицата доц. д-р Тодор Чобанов. – Тук виждаме вещи от дълбините на времето и недрата на историята, реликви на българската държавност. Вещи, които докосват сърцата и душата на всички българи, защото те по един невероятен начин показват древността на нашата история и култура“, допълни той. Доц. Чобанов посочи, че няма по-добър начин от това да посрещнем 24 май – празникът на духовността, от това да си припомним, че тази духовност се гради и изгражда, защитава и укрепва много векове наред.
Изложбата „Мечът на хан Курат“ ще бъде показана до 30 юни в Националната галерия (Двореца). Тя е в рамките на Дните на Ермитажа в София, чийто заместник директор проф. Георги Вилинбахов пристигна за откриването й. Застраховката на съкровището е за изключително голяма сума, която се пази в тайна. В експозицията са показани мечът на хан Кубрат и пръстенът с монограм, от който става ясно, че той е получил патрицианско достойнство. Тези два предмета са част от съкровището от Малая Перешчепина, открито през 1912 година. То се състои от златни и сребърни предмети, общо на брой 800. Мечът и пръстенът са посочени като притежание на българския владетел хан Кубрат от немският учен-археолог проф. Йоахим Вернер. Това става през 1984 година. Като негови предмети германецът посочва още златни токи и гривни, както и златна гарнитура за колан.
В експозицията е показан за пръв път и портрета на княз Александър Първи Батенберг, който беше предложен на търг във Виена, но държавата го откупи (вижте ТУК).
Как съкровището е спасено от разграбване?
Златните и сребърните предмети от Малая Перешчепина (в Запорожието) е най-значимото българско съкровище и едно от двете (наред с Нагисентмиклошкото) извън българските земи към днешно време. Значението му се определя от факта, че в колекцията му е мечът на хан Кубрат с дължина 94 см.
Съкровището е открито на 29 май 1912 г. от 10-годишното пастирче Фьодор Деркач, което съобщава на родителите си, че е намерило злато в степта. Мълвата за несметно богатство обхожда украинското село за броени минути. Селяните хукват тутакси с кирки и лопати. Скоро в почти всеки дом има по някои и друг златен или сребърен предмет.
Селският даскал Виктор Парихин обаче впрегнал кончето в каручката и в галоп, колкото позволявали силите на животното се отправил за Полтава (на 13 км от Малая Перешчепина). Учителят съобщил веднага в Градския съвет и уредниците в градския музей, какво се случва в селото му. От музея незабавно сигнализирали археологическата комисия в столицата Петербург за намереното съкровище. Оттам заедно с полиция бил изпратен археологът Зарецкий, който бил полтавчанин.
С помощта на полицията той успял да събере и опише близо 800 предмета, сред които сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500 грамова и по-малки токи за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и редица други предмети, сред които костен гребен за коса и шахматна фигура на кон. Общото тегло на описаните предмети от съкровището днес е 25 кг злато и 50 кг сребро.
Къде е погребан хан Кубрат?
На мястото, където е открито съкровището от Малая Перешчепина сега има издигнат мраморен къс, обозначен като гробът на хан Кубрат.
„Гробът на хан Кубрат е единственият напълно доказан гроб на български владетел и то не на кой да е владетел, а на създателя на Велика България“. Това е мнението на археолога проф. Николай Овчаров.
Преди няколко години той изказа идеята си е заедно с Асоциацията на българите по света да се направи Мемориален комплекс около гроба на Хан Кубрат, който да привлича не само българи, но и хора от цял свят, защото това е съкровище, съпоставимо с най-големите открития на световната археология.
Пръст от гроба бе предадена преди време на столичния кмет Йорданка Фандъкова. Тя се съхранява в Музея за история на София.
Дълги години хипотезата, че точно в Малая Перешчепина е гробът на хан Кубрат беше спорна. Пез 1999 г. беше открита една хроника от Волжка България, писана през XIII век и преведена на руски език през XVII век. Тази хроника буквално разруши митовете за това, че Велика България на Кубрат е била унищожена от хазарите. Т.е. те не са били в района на град Полтава, в близост на който са намерени съкровищата. Това означава, че това са съкровищата на Хан Кубрат. Днес всички признават, че и гробът е негов.
