За мнозина постът е отказване от определени храни. В действителност, той е въздържание от критикуване, лоши не само действия, но и мисли, време е за повече молитви. Той е най-вече духовно упражнение за приучаване на живот, изпълнен с добри дела не само в периода на говеене, както още се нарича постенето, но и във всеки един ден от живота ни. Освен четирите продължителни поста в годината – Коледния, Великденския (Велика Четиридесетница), Петров и Богородичен, християните постят още в сряда и петък, както и на Кръстовден. Тогава православните не употребяват храни от животински произход, като в определени дни се разрешава риба и морски дарове. Католиците консумират и млечни продукти, но не и месо. За протестантските деноминации няма такива ограничения.
Според водещи диетолози регулярното спиране на храни от животински произход балансира киселинно-алкалния състав в организма, очиства от токсините и регулира нивата на добрия и лошия холестерол.
Постът се практикува не само в християнството, но и в почти всички монотеистични религии.
Мюсюлманите, например, постят в свещения месец Рамазан или Рамадан (от арабски: رمضان рамадан, от турски Ramazan). Той продължава 29 – 30 дни според положението на полумесеца. С този пост мюсюлманите си спомнят за първото откровение, дадено на Мохамед. В този период те не употребяват храна, вода и тютюн от зазоряване докато слънцето залезе. От него са освободени пътуващите, болните, бременните и кърмачките.
Рамазанът през 2017 година е от 27 май до 24 юни.
