Извратени богаташи плащали по 88 000 паунда, за да стрелят дори „на месо“, те са били от Италия, Канада, Русия и САЩ
Ужасяващи разкрития излизат години след обсадата на Сараево – най-продължителната в съвременната история, цели четири години. След като първоначално е обсаден от войски на Югославската народна армия, Сараево впоследствие е обсаден и от войските на Република Сръбска в периода от 5 април 1992 г. до 29 февруари 1996 г. по време на войната в Босна и Херцеговина. Обсадата е три пъти по-дълга от тази на Сталинград и над година по-дълга от тази на Ленинград. Жителите са обречени на терор, глад и убийства. Към всичко това се оказва, че по това време е практикуват ловен туризъм на хора. Богаташи от Канада, Италия, Русия и САЩ са плащали по 88 000 паунда, за да стрелят със снайпер „на месо“. За разкритията пише Daily mail, предлагаме ви публикацията (виж ТУК).
Убийството на малката Ирина Чисик по време на обсадата на Сараево остава символ на ужаса в града. Сега обаче се появяват ужасяващи твърдения, че по време на войната богати чужденци са пътували до Сараево, за да участват в „човешко сафари“ – плащали са, за да стрелят по невъоръжени цивилни, включително деца, превръщайки най-дългата обсада в историята на модерните войни в сцена на ужасяващо насилие за забавление.
Четири дни след първия си рожден ден през 1993 г., майката и бащата на Ирина Чисик я изнесли на разходка из военизирания град Сараево. Докато детето било сгушено в ръцете на майка си, снайперски куршум го улучил. Момиченцето починало часове по-късно в болницата. Ирина е една от 11 541 жертви, сред които 1601 деца, убити между 1992 и 1996 г. по време на обсадата на Сараево от сръбски войски. По време на конфликта са извършвани военни престъпления, включително целенасочено обстрелване на цивилни.
Безразборното кърваво насилие в Сараево обаче може би не е било извършено единствено от босненско-сръбските милиции, а и от обикновени цивилни, търсещи тръпка. Според твърдения, разследвани от италианските власти, богати чужденци плащали значителни суми, за да „преживеят фантазиите си“ чрез пътувания до Сараево през уикендите и участие в така наречено „човешко сафари“. Ужасяващи подробности по делото разкриват, че военни туристи от Италия, Канада, Русия и САЩ харчели между 70 000 и 88 000 паунда, за да участват в „лов на хора“. Цената за „ловуване“ на деца била дори още по-висока. Докато италианското разследване е ново, слуховете за чужденци, участващи в кървави убийства в Сараево, циркулират повече от десетилетие – и сега истината може най-накрая да излезе наяве.
Историята на малката Ирина Чисик остава болезнено напомняне за цената на войната и за тъмните страни на човешкото любопитство и жестокост. През 2007 г. бившият моряк на САЩ Джон Джордан е изправен, като свидетел, пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага, за да свидетелства пред ООН. Ветеранът излиза с шокиращи твърдения. Той е бил в Сараево по време на най-дългата обсада в историята на модерните войни, за да помага на цивилните. Процесът доведе до присъдата на босненско-сръбския генерал Драгомир Милошевич – 33 години затвор за убийство, нечовешко отношение и организиране на кампания на терор, която отне живота на хиляди, предимно мюсюлмани.
„В Сараево нямаше безопасно място“, заключи съдията Патрик Робинсън. „Можеше да бъдеш убит или ранен навсякъде и по всяко време.“ Ветеранът Джордан разказа за множество зверства, включително безразборното насочване на сръбските войници срещу невъоръжени жители. Той самият бил улучен в гърдите, докато реагирал на пожар на фронтовата линия, северно от територията на босненско-сръбския район Гробавица. Той свидетелства и за ужасяваща стратегия на сръбските стрелци. Те целели най-младите в семейството, за да „нанесат най-голяма болка на оцелелите“. „Ако възрастен и дете вървят заедно, детето ще бъде простреляно. Ако семейство върви заедно, ще е най-младият. В тълпа от момичета изглежда най-привлекателното ще бъде простреляно“, сподели той в показанията си. Джордан направи и друго мрачно твърдение. То е, че Сараево е било пълно с „туристи-стрелци“ с ловни оръжия, дошли от чужбина и плащали високи суми, за да стрелят по цивилни за сръбската страна като част от „уикенд забавление“.
„Бях свидетел на повече от един случай, в който персонал, който според мен не изглеждаше местен по облеклото, по оръжията, които носеха, и по начина, по който бяха водени от местните“, свидетелства Джон Джордан в съда. Когато съдията поиска подробности, той уточни, че тези „туристи стрелци“ носели комбиниран „гражданско-военен“ стил облекло, различаващ ги от сръбските бойци, и използвали оръжия, „по-подходящи за лов на глигани в Черната гора, отколкото за градски бой на Балканите“.
Джордан добави, че чужденците изглеждали „напълно непознати“ с града и били забелязвани „буквално водени за ръка из район от хора, които го познават добре“. Въпреки това, свидетелството на ветерана нямало тежест в съда. Той призна, че „никога всъщност не е виждал някой да стреля“, но твърдеше, че е виждал въоръжените чужденци в района на Грбавица и други квартали. Все пак твърденията на Джордан не изчезнаха и продължиха да предизвикват интерес и спекулации с течение на времето.
Макар концепцията за „човешко сафари“ да изглежда почти невероятна, тя не е несъвместима с нивото на жестокост, доказано в Сараево, където главната улица – булевард „Меша Селимович“ – била наричана „Снайперската алея“ заради високия риск от смърт при преминаването ѝ.
Убийствата за спорт обаче не са единствено слухове. Руският националист Едуард Лимонов е заснет през 1992 г. да стреля с картечница по обсадения град в документалния филм на носителя на награда BAFTA Павел Павиковски „Сръбски епоси“. Лимонов бил в компанията на босненско-сръбския лидер Радован Караджич, който по-късно получи 40 години затвор за геноцид на процес в Хага през 2016 г., където клипът от филма беше показан. Година по-късно Ратко Младич, добив прозвището „Касапинът на Босна“ заради ръководството на масовото убийство на 8 000 босненски мюсюлмани в Сребреница, беше осъден на доживотен затвор.
Шокиращите твърдения за чужденци, участващи в кървавите атаки в Сараево, отново се появиха през 2022 г. Тогава словенският режисьор Миран Зупанич пусна документален филм със заглавие „Сараево сафари“, събирайки свидетелства от очевидци, които твърдят, че са виждали подобна дейност на живо. Един от интервюираните бе анонимен словенец, който е работил като офицер по разузнаването за САЩ по време на балканските войни и твърди, че е посещавал Босна около 35 пъти между 1992 и 1994 година. Описвайки чужденците, участващи в „сафарито“, които е видял седем, бившият агент казва, че те били от „висшите етажи“. „Тези хора определено не бяха обикновени. Те бяха на високи позиции, защитени… хора, които след като имат всичко, търсят друга тръпка и си казват: „Защо да не стрелям сега по дете или възрастен в Сараево и да изпитам удоволствие? Няма да убивам само животни“, разказва той. Италианци си плащали да стрелят по цивилни в обсадения град Сараево през 90-те. „Не чух цените. Знам само, че беше ужасно скъпо, а цената за дете била още по-висока,“ добавя свидетелят.
В дълго описание мъжът разказва как бил поканен на едно от сафари-тръгванията и е придружен в военен джип, след като му били предоставени бронежилетка, каска и зелен униформен костюм. „Казаха ми, че ще ми покажат близките позиции на техните войници,“ разказва той, но джипът спрял пред сграда и той забелязал нещо необичайно относно т.нар. войници. „Там видях трима господа, чиито лица веднага ми казаха, че не са от Босна, не са сърби, не са черногорци – трябва да са от Запада. Един от тях дори изглеждаше руснак. Можех да позная по лицето. Те бяха подготвени. Виждаше се, че нещо ще се случи. Първо мислех, че са чуждестранни журналисти. После свързах точките. Тези мъже едва ли чакаха да дойдат и да направят нещо,“ казва свидетелят. И описва как групата била отведена от джиповете в две „камуфлажни“ стаи, откъдето участниците с помощта на други лица стреляли по цивилни от въртящи се позиции, включително жени и деца.
„Бях ужасен от това сафари. Това е върхът на развратността. Толкова насилствено, нечовешко убиване,“ разказва бившият офицер. Дори му предложили да участва. „Искаш ли нещо пълно с адреналин?“ попитал служителят, но той твърди, че отказал. „Имах свои собствени бинокли, за да гледам. След като човекът стреляше, жертвата падаше. Повечето попадения бяха в гърдите, защото главата е по-трудна за удар. Но видях и попадение в главата. От това разбрах, че са много добри ловци,“ разказва той. Анонимният свидетел каза, че сръбските сили му наредили „никога да не говори да тов, което е видял“. Свидетелят описва и предполагаемия маршрут на „ловците“ – от Триест до Белград, а отам ги превозвали с хеликоптери до Палей – градът под контрол на босненско-сръбските сили. Оттам те били закарани до позиции близо до Сараево.
Друг свидетел във филма е разузнавач от босненската армия на име Един Субашич, който събирал информация за предполагаемите уикенд-снайпери от пленен сръбски войник. „Анализирах информацията доколкото беше възможно и написах обобщение, заключение, че това е нов феномен на бойното поле в Сараево,“ казва той. Субашич твърди, че открил т.нар. сафари в края на 1993 г. и след това предал информацията на италианското военно разузнаване Sismi в началото на 1994 година. Няколко месеца по-късно Sismi потвърдило докладите, че „сафари“ туристи летят от Триест и след това пътуват до хълмовете над Сараево, за да участват в снайперски нападения. „Спряхме го и няма да има повече сафари,“ било казано на офицера, според новинарската агенция Ansa, и пътуванията скоро били прекратени. Но приемам реакциите като част от процеса. Ако разкриете такава история, можете да очаквате и негативни реакции,“ каза режисьорът Миран Зупанич пред DW.
В същото време други бяха ужасени от твърденията и поискаха действия, като тогавашната кметица на Сараево Бенджамина Карич, която подаде наказателни обвинения срещу „неизвестни лица“, разпространявали смърт в града. „Моят дълг е да реагирам по този начин спрямо фактите, изложени в документалния филм „Сараево сафари“,“ написа тя в X (бившият Twitter), преди разследването да се забави. Но италиански писател и журналист наскоро възобнови случая, настоявайки властите да разследват какво всъщност се е случвало, когато туристи пътували до разореното от войната Сараево през 1990-те. „Говорим за богати хора, с репутация, предприемачи, които по време на обсадата на Сараево плащали, за да могат да убиват беззащитни цивилни,“ заяви Ецио Гавацени, който подаде ново съдебно оплакване до италианските магистрати, пред La Repubblica.
Главният прокурор Алесандро Гобис е инструктиран да издири италианците, които между 1993 и 1995 г. уж са убивали невъоръжени цивилни „за забавление“. Обвинението е убийство, утежнено с жестокост. Гавацени работи заедно с адвокат Никола Бригида и бившия съдия Гуидо Салвини, като твърди, че е събрал редица свидетели, които ще дадат показания, включително бившия босненски агент Един Субашич и италианските официални лица, които са били уведомени за твърденията още през 1994 г. Журналистът посочва, че е бил контактуван от италианец, който е чул шефа си да говори за „лов на хора“ и предполага, че има поне още сто чужденци, които са правили същите уикенд пътувания. Докато разследването засега е ограничено до Италия, смелата правна инициатива на Гавацени е вдъхновила движение и се очаква и други държави да последват примера в търсенето на истината за предполагаемите „човешки сафари“.
