Абат Фариа от „Граф Монте Кристо” е прототип на неговия учител
От: Наташа Войкина, Враца
Християнският свят почита паметта на свети Йоан Дамаскин на 4 декември – арабски християнин, автор на погребалните песнопения, множество канони и молитви, песните на октоиха и осмогласника. Той е написал житията на много светци, опровергал е лъжливите учения, изяснявал е истините на вярата и е съставил почти всички празнични тропари. Ние му дължим пасхалните ( Великденските) песни, които са пълни с пламенно вдъхновение.
Свети Йоан Дамаскин е първият от всички християнски учители, изложил догмите на вярата в научен ред. На негово име е наречена средновековната и възрожденската балканска енциклопедия от научни знания, църковни песнопения, молитви, жития, проповеди, рецепти и текстове, които монаси и свещеници раздават, четат и продават по тържища, градове и села за просвещаване на народа във времената без училища.
Защо точно на неговото име?
Защото той е имал енциклопедични знания, които му е преподал неизвестен по име монах, чиито прототип емблематичнитя абат Фариа, направил от обикновения моряк Едмон Дантес ерудиран и интелигентен човек с харизматично излъчване и перфектни обноски.
Животът на преподобния е бил изпълнен с превратности. Роден е в Дамаск в богато и просветено християнско семейство през осми век. Когато арабите – сарацини завзели Йерусалим и източните предели на Византия, християнските храмове и светини в Дамаск също били унищожени или поругани, а християните убивани или продавани в робство.Имало и пощадени и оставени да изповядват свободно вярата си заради тяхната ученост или дарби за строителство, владеене на езици, военна тактика или изяви в литературата, науките или други изкуства, между които било и семейството на Йоан. Баща му Сергий получил важна длъжност в халифата.Той много искал да намери опитен и просветен учител за сина си и осиновеното от семейството момче Козма. На робския пазар веднъж бил впечатлен от знанията и осанката на един монах, купил го, подарил му свободата и му възложил обучението и възпитанието на синовете си, които наистина получили енциклопедични знания във всички области на науката, усвоили езици и християнските добродетели. След смъртта на Сергий Йоан бил назначен от халифа за управител на Дамаск и така християните в областта се радвали на свободно изповядване на вярата и възстановяване на енорийския си живот, храмовете и манастирите. Йоан управлявал с вещина и християнско отношение към всички поверения му град, и всички го обичали. Но византийският императо Лъв Исаврянин го наклеветил пред халифа, че подбужда християните към бунт поради писмата и наставленията към тях да се противопоставят на иконоборческата политика на василевса. (Иконоборческият период от близо два века е една скръбна страница в историята,свързана с отричането на иконите и смятането им за идолопоклонство, което започнало от някои висши византийски клирици, аристократи и императори и било съпроводено с унищожаването на ценни образци на ранновизантийското изкуство и архитектура,тъй като били съборени и храмове и манастири. Монасите пък били разпопвани, женени насила и пращани в армията. Монахините също били принудени насила да се омъжват). Разгневеният халиф, който повярвал на доноса, заповядал да бъде отсечена дясната ръка на Йоан и да бъде лишен от длъжност. Но по чудодеен начин Света Богородица излекувала ръката на праведника, а халифът съжалил за гнева и грешката си и върнал сана на обичания си мъдър приятел. След време той му поверил цялата огромна област, което било съчетано с много власт, почести и богатства, голяма част от които Йоан употребявал за християнски цели и благотворителност. Не след дълго обаче той се отказал от всичко това, което му се струвало вече суета и измолил от халифа да бъде освободен и да стане послушник в близкия манастир. В него той отишъл заедно с осиновения си брат Козма. В него пребивавал в послушание към духовния си наставник, който веднъж, за да го изпита, го изпратил на дамаското тържище да продава изплетените от монасите върбови кошници. В цялата оживена пъстрота на големия градски пазар никой не познал в дрипавия смирен монах бившия всемогъщ управител. Йоан стоял кротко и с безразличие гледал блясъка на огромния град, който някога бил в краката му. След тази случка той дълго не излязъл от манастира, в който се отдал на творчески трудове, с които станал един от значимите книжовници на Православието. На иконата “Богородица Труеручица”, изписана след смъртта му, третата й ръка е излекуваната от нея десница на светителя, за да сътвори благодатното си творчество. Копия на тази икона, смятана за чудотворна, са разпространени в целия Православен свят, а у нас такава се намира в Троянския манастир.
Новите гонения против почитателите на светите икони заставили праведника да отиде в Цариград, където смело изобличавал заблужденията на иконоборците. Свети Йоан Дамаскин починал през 790 г. в лаврата „Св. Сава“ на преклонна възраст.
