Чества се на 11 май заедно със Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий
Св. Мокий бил свещеник в Амфипол, древен град в Македония, при устието на река Струма. При император Диоклетиан (284–305 г.) върлувало жестоко гонение против християните. Езичниците празнували развратните тържества на своя бог Дионис – Бакхус. Св. Мокий не издържал големия езически разврат, който при това бил маскиран с някаква странна религиозност, като застанал всред развилнелия се народ, той произнесъл изобличителна реч в защита на чистата християнска нравственост.
Когато подир няколко дни в Амфипол дошъл управителят на македонския град Аполония, донесли му за поведението на Мокий, който със своята проповед мнозина отвличал от почетанието на езическите богове. Довели мъченика пред съда на управителя, и понеже св. Мокий безстрашно и смело изповядал своята християнска вяра, веднага пристъпили към изтезания: той бил окачен на уреда за измъчване, стъргали тялото му със желязно стъргало от главата до петите и то дълбоко до костите. След като тая мъка не сломила мъжеството на мъченика, хвърлили го в разпалена пещ, подхвърлили го на диви зверове в цирка, но всичко било напразно, защото бил преизпълнен с Божия благодат и обуздавал и огъня, и зверовете. В недоумението си, какво да го прави, управителя го изпратил на съд в тракийския град Ираклия, на Мраморно море, а оттам в гр. Византион, където бил посечен с меч в края на ІІІ век.
Малко по-късно благочестивият цар Константин Велики преместил столицата на империята във Византион, като го нарекъл Константинопол, построил храм “Св. мъченик Мокий” и в него пренесъл мощите на мъченика. В деня на неговата памет – 11 май – Константин Велики открил новата столица Константинопол (Цариград).
На този ден всяка година – дори до наше време – в Цариград се устройва празненство. А цариградските българи използвали този празник на големия град, за да честват и паметта на славянските просветители
