Посветен е на всички борци и помагачи, противодействали на фашизма по време на Втората световна война. Съпротивителното движение се отличава с многообразие на формите. Най-разпространени са: антифашистката агитация и пропаганда, издаването на нелегални позиви и вестници, стачки, диверсии и саботажи по пътищата, ж.п. линиите и в предприятията, произвеждащи продукция за немците, събиране разузнавателни сведения, унищожават полицейски и данъчни архиви, набавяне храна, пари, оръжие и снаражение за борците от съпротивата, както и за политзатворниците и техните семейства, унищожаване предатели и представители на фашистката администрация, пленяване на ценни осведомители и т.н. Най-висша форма се явява партизанската борба и всенародното въоръжено въстание.
Голям размах съпротивителното движение има на територията на Съветския съюз, в Югославия, Франция, Белгия, Полша, България, Италия, Албания и редица други страни. В някои страни (Югославия, Полша, Чехословакия, Франция, Белгия, Италия, Гърция, Албания, Виетнам, Филипините) съпротивителното движение прераства в национално-освободителна война против окупаторите и се слива с гражданска война против вътрешната реакция. В Холандия, Дания и Норвегия най-характерни са стачното движение и антифашистките демонстрации. В Белгия, наред с взривяването на немски ешалони и фабрики, се провеждат акции за завземане архиви с имена на хора, определени за депортация в концентрационните лагери. В Германия основният метод е конспиративната дейност на нелегални антифашистки групировки в борбата срещу фашизма, разпространението на агитационни материали, предоставянето на помощ на чужденци, принудително заставени да работят в Германия и помощ за бягство на военнопленници.
Във всяка отделна страна, съпротивителното движение е дълбоко национално по своя характер, но в същото време е и интернационално движение, тъй като има обща цел за всички борещи се народи – разгром на силите на фашизма, освобождение от нашествениците на териториите на окупираните страни.
Действията на участниците в движението на съпротивата в различните страни допринасят значително за победата над фашизма и за приближаване края на войната. В хода на борбата участват смели и мъжествени хора, много от които загиват, без да дочакат Победата.
На подвигът и саможертва на тези безстрашни герои е посветен този празник.
Денят се отбелязва с изложби, поднасяне цветя на паметници, провеждане на семинари и конференции, благотворителни акции, срещи с ветерани, публикации на материали в медиите и други. По-мащабно честванията протичат в Русия, Беларус, а до преди няколко години и в Украйна. В други страни има откъслечни прояви. Целта си остава една – изразяване на признателност и уважение към участниците в съпротивата и съхраняване на паметта на поколенията.
У нас съществуват многобройни паметници на участниците в съпротивата, но отбелязването на този ден не е много популярно. На 11 април традиционно отбелязваме международният Ден на политзатворниците, концлагеристите и пострадалите от фашизма и войните. За чествания се използва и датата 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България (до 1988 г. се наричаше Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война). Същевременно, на различни места паметниците на съпротивата (където са останали) бяха преименувани в паметници на свободата или по друг начин.
