Професионалният празник на химиците се отбелязва в България от 2001 година. Определен е с решение на Общото събрание на Българската камара на химическата промишленост.
Историята на химията в България е стара. Още древните траки, живели по нашите земи, имали добри познания за някои химични процеси. Например те могли да добиват злато, сребро, мед и други метали и да изработват от тях изящни предмети. Изработените от тях ценности и до днес удивляват археолозите и историците. Траките имали много познания и в медицината, били майстори на виното и изкусни кулинари. Също така имали много знания за билките, които им позволявали да лекуват различни болести.
Въпреки, че османското владичество задържа развитието на науката в България близо 5 века, все пак нашите предци с успели да усвоят много металургични и други знания, които се запазили и развили.
Още преди Освобождението на България се появили български учени, които написали книги, обобщаващи всичко известно в областта на естествознанието. Най-известният български автор от онова време е доктор Петър Берон.
След освобождението и основаването на Софийският университет „Св. Климент Охридски“ в университета били създадени катедри по органична и неорганична химия, ръководени от прочути български учени с европейско значение като проф. д-р П. Райков и Никола Добрев. Те започнали да преподават на българските студенти като същевременно продължавали да допринасят за нови открития в химичната наука.
След Втората световна война в България химическата промишленост се развива бурно. В страната се произвеждат и развиват редица органични и неорганични производства.
Българската камара на химическата промишленост (БКХП) е създадена на 15 юли 1994 година от 40 български химически фирми на доброволна и професионална основа. БКХП представлява и защитава икономическите интереси на своите членове и на промишления сектор като цяло.
