На 24 май София отбелязва годишнината с най-масовото му изпълнение пред Народната библиотека „Свети свети Кирил и Методий”
На 24 май, в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, София ще отбележи тържествено 130 години от написването на „Върви, народе възродени“ от Стоян Михайловски, съобщиха от Столичната община.
На церемонията пред Националната библиотека, която ще започне в 11.00 часа, за първи път химнът ще прозвучи в цялост – изпят от сборен ученически хор от софийските училища с диригент маестро Славил Димитров и рецитиран от актрисата Силвия Лулчева. От Столична община се надяват и всички гости на проявата да запеят.
В празничната програма ще прозвучи стихотворението на Иван Вазов „Аз съм българче“, изпълнено от най-малките участници в тържеството – първолаците Юрий Борисов и Боряна Бояджиева от Частно основно училище „Питагор“. Официално слово ще произнесе поета Иван Ланджев. Ще бъде отслужен църковен водосвет и изпълнен гвардейски ритуал по полагане на венци. Общоградското шествие ще започне от площад „Независимост“ в 10.30 часа и ще завърши пред паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека, където в 11.00 ч. започва церемонията.
Тази година ще честваме 24 май пред реставрирания паметник на светите братя Кирил и Методий. Издигнат през 1972 г. пред Националната библиотека, монументът е дело на скулптора Владимир Гиновски и архитекта Иван Иванчев. Реставрационен екип, воден от скулптора Марин Марков, го реставрира за първи път преди дни. Отстранени са повърхностните отлагания от високите повече от 4 метра фигури, запълнени са пукнатини, бронзовата отливка е третирана и е нанесено защитно покритие. „Сдружение на фамилния бизнес – България“ финансира и осъществи проекта.
От 12.00 ч. до 16.00 ч. пред Народния театър „Иван Вазов“ ще се проведе празничен концерт-спектакъл, организиран от Регионално управление на образованието – София град, в който 500 ученици от столичните училища ще представят на голяма сцена български народни песни и танци.
На 24 май с вход свободен ще работят Софийската градска художествена галерия и филиалите й, Регионален исторически музей – София и филиалите му, Парк-музей „Врана“ и Зоологическа градина – София.
Мултижанрова инсталация с цветни букви и любими български истории в аудио, срещи с автори и разказвачи и други изненади ще посрещнат посетителите на площад „Славейков“ в празничния ден. За втора поредна година Storytel и Столична община съживяват любимия площад на книгите в аудио-визуален празник на книжовността под надслов „Звукът на българската литература“. Мултижанровата аудиоинсталация ще пренесе минувачите на емблематичния площад през емоцията в словото от любими български заглавия с подбрани литературни аудио откъси. Културната програма на събитието стартира на 24 май в 11.00 ч. с литературни четения и истории за малки и големи от съвременни автори и разказвачи като Мария Касимова-Моасе, Рене Карабаш, Катя Антонова, актрисата Силвия Петкова и литературния историк Катя Зографова. Специално за празника на площада идват и известните пейки „Скритите букви“, които представят българската кирилица и съвременна поезия по света.
Историята на химна
На 15 април 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски завършва стихотворението „Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“. Девет години по-късно – през 1901 г. – на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и отлага. На 9 май Пипков забелязва едно от момчетата съсредоточено да чете стихотворение в неговия час, взима книжката му и се зачита. Преди да преполови стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. С тебешир записва нотите върху дъската, за 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.
По време на тоталитарната власт в текста на химна са нанесени идеологически корекции. Променени са някои стихове, премахнато е споменаването на Бог и апостолите, цели куплети са напълно изтрити от читанките.
След демократичните промени в страната през 90-те години на XX век текстът на химна е възстановен напълно в оригинал. На ученическите празници продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението.
Оригиналният текст „Върви, народе възродени
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Български всеучилищен химн,
Стоян Михайловски
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
