Buy now

88 години от смъртта на Спасителят на Родопите – Полковник Владимир Серафимов

На 7 април 1934 г., умира полковник Владимир Серафимов – освободителят на Родопите.

Роден е на 12 август 1860 г. (по други данни на 23 август 1861 г.), в средногорското село Аджар, днес Свежен(Карловско).Учи във Военното училище (София), което завършва с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. му е присвоено първо офицерско звание подпоручик.По време на Сръбско българската война (1885) командва 5-а рота от 5-и пехотен дунавски полк и участва в Сливнишко сражение (5 – 7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9 – 11 ноември), както и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава с. Градищница.За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен. След войната, на 24 март 1886 г. е повишен във военно звание поручик. Служи в 9-и пловдивски полк. Полковник от 1909 г.През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 21-ви средногорски полк. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Карлуково, Петково, Давудово, Горно Дерекьой.Лазар Даскалов в спомени казва:„Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци“.Полковник Серафимов получава заповед за изтегляне, но отказва и успява да удържи натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври.

Владимир Серафимов заедно със семейството си.

Отказва да изпълни заповедта с думите:„Няма да отстъпя на турците тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител“. По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано Полковник Серафимово пред 1934 г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите ПЪТЕКИ. Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“.Освобождава на 22 октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян).„Населението се радваше и излизаше да ги посрещне. Те вървяха към Кавгаджик. Който имаше вино, ракия и тантура, изнасяше и ги черпеше. Ние обикаляхме и гледахме българските офицери. Силно чувство на радост, признателност е обич към всичко българско ни обхващаше“.Това споделя Атанас Сулинанджиев от село Устово.„Приемът на нашите войски от местните българи беше сърдечен и задушевен. Оплаканите лица на жените, облечени в пъстрите родопски носии, ни срещнаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да помогнат. Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник“.Поручик Константин Лукаш, взводен командир в 21-ви пехотен Средногорски полк. В хода на преследването на дезорганизирания противник освобождава на 1 ноември с. Голям палас (дн. Рудозем).За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ III степен.

По време на Междусъюзническата война полковник Серафимов командва 21-ви и 9-и полк в битката при Криволак.През Първата световна война е командир на I-а бригада от Осма тунджанска дивизия. Отличава в боевете при с. Чеган в хода на Леринската операция. Уволнява се от армията на 31 октомври 1918 г.

Ако някога минавате покрай Смолян, вероятно ще видите паметника на полк. Владимир Серафимов или някоя табела, показваща, че в близост до града се намира село, наречено на него. 

Related Articles

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close