Световна тенденция е да се превръщат повалени и изсъхнали дървета в част от градската среда
Най-високата дървена статуя в Европа е в Лопушанския манастир
От: Наташа Войкина, Враца
През последното десетилетие в световен мащаб набира скорост движение за нов шанс на изсъхналите и повалени от природни стихии дървета. Те се превръщат в интересни и будещи възхищение скулптури, фигури, детски съоръжения за игра, част от културния ландшафт на градската среда. Освен това, някои творци на иновативното изкуство акцентират и върху екологичния аспект, като обръщат внимание върху безогледното повсеместно изсичане на горски масиви – локално и в световен мащаб, което според известни учени вече осезаемо е повлияло върху климатичните промени.
Това е и посланието на бразилския дизайнер Хуго Франка, който се отзовал на повика на градските власти към жителите и творците на Сао Пауло, когато природна стихия повалила около 1700 дървета в мегаполиса.Той е обработил много от тях, превръщайки ги в красиви аранжирани скулптури за отдих и игра на малчуганите.
Друг емблематичен творец е 22-годишният Андреа Гандини, който започва да извайва скулптури от дънери преди 5 години, а сега завършва своето 66-о произведение. Той разполага голямо количество материал в Рим – един от най-зелените градове в Европа със своите 313 хил. дървета. Част от тях са засадени преди близо столетие и или умират, или вече са мъртви. Скулпторът пристъпва към действие, когато си дава сметка до каква степен те са занемарени. Преди няколко месеца в парка на „Вила Памфили“ се появиха негови шедьоври, които превърнаха дънерите на отсечените дървета в уникални произведения на изкуството.
Хрумването му още като дете да изработи фигура от дънер на улицата се преяърнало с течение на времето в ярко призвание.
Българският резбар Алексей Алексиев от София, автор на повече от 80 кръста и миниатюри, който подреди изложба през ноември в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, безспорно е един от ярките наши таланти, подел каузата за нов живот на повалените и изсъхнали дървета. Неговото призвание също води началото си от детството му – четиригодишен извайва от върбов клон глиганска глава с ножчето на дядо си. В изложбата вниманието грабна изработеният от него на открито, върху чимширено, 300-годишно изсъхнало дърво двустранен кръст, който съдържа 30 сцени от Новия Завет – по 15 са разположени от всяка страна. При изработката авторът е следвал средновековната традиция и образци шедьоври от Рилския манастир.
„Направата му отне седем години. Всеки ден от сутрин до вечер, на дневна светлина“, разказа Алексиев при откриването на изложбата.
В градска среда той е вдъхнал живот, като е придал форма и образ на 15 изсъхнали дървета. За съжаление повечето вече ги няма, защото минувачите обичат да вземат парченца от тези произведения. Такъв е случаят в Борисовата градина. Останали са две – едното е в двора на АГ болница „Шейново“, другото – в локалното платно на булевард „Цариградско шосе“, до улица „Латинка“.
Алексиев има амбицията и желанието да измайстори, пак от изсъхнало дърво, образът на св. Иван Рилски в Докторската градина в София, в естествен ръст.
„За мен е необходимо българинът да има най-българския светия, като изображение в София. Няма друг български светец, който така ярко да присъства в историята ни.“, казва той.
Скулпторът от Враца пък-Милен Иванчев, който в уредник в галерията „Иван Фунев“ в Регионалния исторически музей, дава нов живот на изсъхнали дървета, като ги превръща в произведения на изкуството чрез моторна резачка. В града вече има дървени фигури на животни, на герои от приказки и символи на азбуката и книгите, сътворени по този авангарден начин.
Иванчев също като колегите си по света смята, че идеята да се правят „скулптури с корен“, като се ползват стари изсъхващи дървета, придава нов колорит на монументалната украса в града. Две изсъхнали дървета в центъра на Враца в близост до началното училище „Иванчо Младенов“, Държавния архив и Окръжната библиотека станаха отскоро символи на книжовността и писмеността. Милен Иванчев преобрази дънерите им в уникални послания към врачани и гости на града. Върху едното дърво той издълба 10 книги, които всеки трябва да прочете. Сред тях са Библията и Рибният буквар. На върха на скулптурата е изобразена сова, която е символ на знанието. Второто дърво се превърна в прослава на българската азбука с пресъздадени букви от нея.Трудът му е безвъзмезден, а община Враца само всяка година лакира творбите и ги поддържа в оригиналния им вид.
Преди две години ваятелят изработи орел в полет от дърво на площад „Христо Ботев“, което изгоря при гръмотевична буря. Идеята точно тази величествена птица да оживее пред погледите на хората е на твореца, който е оставил и своето гордо послание в дънера на дървото „Враца – гнездо на орли“. На Милен Иванчев принадлежат и трите фигури на животни в градинката пред сградата на Централна поща във Враца, които също „изникнаха“ от дънери.
Най-специалната фигура в България безспорно обаче е петметровата дървена скулптора на св. Йоан Кръстител, осветена на храмовия празник на Лопушанския манастир (24 юни) от Видинския митрополит Даниил. Тя се издига величествено пред централния храм и е направена от дървото секвоя гигантея, чийто дънер беше достигнал диаметър близо 6 метра. Според една от версиите преди близо век монах донесъл фиданката от
Атон. Но архимандрит Антим, протосингел на Видинска митрополия има категорични сведения, че то е посадено по случай раждането на престолонаследника Симеон Сакскобургготски през 1937 година.
Фигурата на Кръстителя Христов е изваяна за 23 дни от майстор Марин Вардолов (Мичо) от Червен бряг, разказа дядо Антим.
„Така светата обител се сдобива с най-голямата статуя на Кръстителя не само в България, но и на Балканите и в Европа”, твърди авторът й.
Дървената фигура е защитена от влага и суша с импрегниращ разтвор. От останалия дънер на секвоята майстор Марин е издълбал разтворено Евангелие с картини от житието на Христос. Произведението е поставено в двора на манастира, който се намира в община Георги Дамяново. Марин Вардолов е на 44 години, 18 от които е живял и работил като художник в Либерец, Чехия.
Вярващи, поклонници и жители на населените места в близост до манастира, болеят за отсечената секвоя, която бе един от най-старите символи на светата обител. Те припомнят, че тя бе отсечена в късната есен на 2017 година след настояване на монасите от манастира. Преди това е била удряна от гръм. Според тях кореновата система на секвоята застрашила устоите на храма и поискали разрешение от РИОСВ – Монтана да я премахнат
Лопушанският манастир е построен през Средновековието,разрушен е от турците и има богата и бурна история. Въздигнат отново от св.Пимен Зографски, по време на второто Чипровското възстание (1688 г.) той е бил изпепелен до основи. В пожара загиват стотици жени и деца, потърсили спасение в църквата му.
„Св. Богородица“ – така се казва едната манастирската църква, която е абсолютното умалено копие на тази в Рилския манастир.
Иконите й са дело на майстори от Самоковската школа. Изградена е с дарения на местните хора. Богатите давали пари, а бедните – яйца. Зографите използвали жълтъците за боя, благодарение на което иконите не са изгубили нищо от някогашния си блясък. Посещава се от много поклонници.Прочут е с чудотворната Богородична икона,която била скрита в стените на храма и два пъти откривана,както и с частици от мощи на няколко светци.Случва се сред прохладата на манастирските покои да отседнат туристи. За тях са обособени специални хотелски крила. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 г. е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Одеждите на игумена Дионисий, част от тленните му останки и негов портрет са обособени в отделен кът. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило от Славиня, основоположник на Славинската строителна школа.
През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си „Под игото“.
През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Централният храм е посветен на св. Йоан Предтеча. Той съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски.
Лопушанският манастир е национален паметник на културата.
По време на своето игумество в него епископ Сионий инициира идеята за канонизиране на православните християни, загинали по време на второто в Чипровско въстание. Когато в средата на 19 век започва реконструкцията на манастира, беше намерен масов гроб на около 2000 души, част от посечените при потушаването на въстанието. Тленните им останки бяха опяти и положени след умиване с мляко и вино в подземието на храма в специална костница.
Лопушанският манастир е действащ, негов игумен е архимандрит Нифонт, в него служи отец Сергий.
Снимки: Авторът и интернет