Православната църква почита паметта му на две дати, едната е на 23 декември.
От: Наташа Войкина, Враца
Дължим кирилицата и Златния век на св. Наум Преславско-Охридски, представил се в Господа на 23 декември 910 г. в Охрид. На тази дата Православната църква отбелязва и неговата памет. Той е един от Светите Седмочисленици, чието дело формира средновековната българска духовност, народност и култура.
Според изследователите той е по-голям брат на Климент Охридски и двамата са ”българи от Мизия” (Македония), произхождат от благороден род. Вероятно срещата им с първоучителите Константин-Кирил и Методий е станала по време на пътуването им около Брегалница или в Константинопол, в Магнаурската школа. Наум и Климент участвали в екипа, подбран от Константин Философ, създал глаголицата. Впоследствие двамата били и в неговите мисии, вклюителнои тази при папа Адриан, който благословил четвъртата – славянска писменост, на която да се чете Светото писание и да се извършват богослужения. В Рим Наум бил ръкоположен от понтифекса за презвитер (свещеник) и бил един от най- ярките помощници на епископ Методий във Великоморавското княжество, където обучените 200 книжовници покръстили и въвели във вярата на славянски език голяма част от населението. След смъртта на Методий известно време той прекарал затвор заради противопоставянето му на немската културно-религиозна експанзия сред пасомите му. Разпилените Кирило-Методиеви ученици не могли да запазят във Великоморавската държава посетите кълнове на знанието и славянската култура, но неколцина от тях – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий успели да се доберат до най-западната българската област с център Белград, откъдето боритарканът с почетна стража ги изпратил до столицата Плиска.
Така започва великото дело на св. Наум по утвърждаване на народностната идентичност. Това станало чрез създаването на българска учителна, творческа, катехизаторска и проповедническа дейност, ръководена от княз Борис с неуморните усилия именно на просветителя Наум.
Климент, който заминал за Охрид и Девол със същата мисия, създал там книжовно-иконописна школа, а в столицата под ръководството на Наум, наречен първо Преславски, се оформила прочутата школа с изключителните си образци на литературата и изкуството, чиито представители са творците на “Златния век”.
Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър са само част от известните ни талантливи умове, които поставили блестящите основи на българското образование и култура. Под ръководството на Наум бил свикан Преславския събор през 893 година. На него била въведена адаптираната от Климент за българите глаголица, наречена кирилица в чест на създателят й св. Константин – Кирил. Столицата била преместена в Преслав, Симеон бил интронизиран за владетел, а Климент- за пръв български епископ. Гърцизацията на българското общество, която византийският висш клир се опитвал да осъществи в младата християнска държава, се провалила, тъй като било подготвено и собствено духовенство. До тогава българските духовници били викарни епископи (хореепископи) на гърците, а след събора те оглавили овакантените катедри. Започнала продължителната борба с Византия за пълна българска автокефалия (патриаршия). Тя започнала с преместването на българското тържище от Константинопол в Солун. Така започнала първата в Европа търговска война, увенчана с българската победа при Българофигон.
В Охрид Наум заем мястото на брат си Климент и продължил делото му.
На брега на Охридското езеро по негово указание бил построен храма “Св. св. Архангели Михаил и Гавриил”, където впоследствие бил погребан.
Светецът си отишъл от света на осемдесет годишна възраст, извършвайки преживе и много изцерения, оказване на материална и духовна подкрепа на епархиотите си, създаване на нови културно-просветни средища чрез поучаване и активна пастирско-учителна дейност. Свети Наум приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го при северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
Преп. Наум Охридски умрял на 23 декември 910 година, тогава се и почита неговата памет. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за по-тържествено честване.
