Рождество Христово и Богоявление, което празнуване днес, в миналото са ознаменувани в един и същи ден – на 6 януари. Причината е, че до Грегорианския календар те са били на съща дата. Тогава в Древната Църква са били кръщавани и оглашените, т.е. хората, преминали продължителна подготовка за приемане на Светото Кръщение.
Богоявление е празник в чест на кръщението, което Иисус е приел от своя роднина св. Йоан Кръстител. Йоан проповядвал покаяние и кръщавал за омиване на греховете във водите на река Йордан. Богочовекът Иисус, който според догматите е единственият, раждан в плът без първороден грях, също е пожелал да приеме кръщение от своя братовчед Йоан. Църквата обяснява този акт със смирението, показано като еталон за тези, които ще Го последват.
Според Светото Евангелие в момента, когато Иисус влиза във водите на река Йордан, за да приеме кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху него във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение.” Оттук идва и наименованието на празника Богоявление.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици. Тези вярвания обаче нямат общо с християнството и са повече елемент на езически праархитипи.
След Светата Литургия в този ден свещениците отслужват Велик Богоявленски водосвет. След това те посещават домовете на вярващи, които са ги поканили, зад а отслужат частни молебени и поръсят с вода от Великия водосвет. Поръсването на дома може да се направи и от всеки християнин в случай, че свещеникът няма възможност да посети дома му.
В България съществува традиция кръстът да се хвърля във водите на езеро или вода и да се изважда от най-юначните мъже. Това е местен обичай и няма нищо общо с догмата на православното, нито на католическото християнство.
