От: Протойерей Стоян Бербатов
Докладът „Семейство – традиция и живот” беше изнесен от о. Стоян Бербатов на 5 февруари в Брюксел по време на конференцията за защита на традиционните европейски семейни цености, чиито домакин бе евродепутатът Андрей Слабаков. На нея бяха поканени и 30 български майки. Сред присъстващите на конференцията бяха евродепутатите Ядвига Вишненска (Полша), Карло Фиданца (Италия), Долорес Монсерат (Испания), Хелмут Гойкинг (Германия) и Александър Йорданов, отец Стоян Бербатов и Никола Сперанза (Генерален секретар на Федерацията на католическите семейни асоциации).
Според християнската вяра Бог е Троица от Личности. Същността на Божието битие е любовта. Начинът на Божието съществуване определяме като общност на любовта. Християнската етика говори за човека като личност, създадена по образ Божий. Човекът е сътворен от Бога в акт на свобода и любов – той е призван да отговори с аналогична свобода и любов и да реализира себе си в общение с Бога… и ближния. Животът на човека в Бога означава съживот, съживеене, съпребиваване, съществуване в отношение и взаимност.
В същата перспектива се вписва етиката на брака като път и начин за истински съживот между мъж и жена – като изключително осъществяване на човешкото съществуване в пълнота: човекът е сътворен по образ и подобие Божие, за да осъществи себе си като битие на общението – в любовта – и като личност. Затова любовта е центърът, същината на традиционното християнско семейство.
Тук трябва да направим едно важно уточнение на понятието „традиционно семейство”. В днешния публичен и медиен контекст на постмодерното ни общество това понятие се свързва изключително с патриархалното семейство. То самото се приема за архаична форма на съжителство между мъжа и жената и следователно трябва да изчезне. Така интерпретирано, прилагателното „традиционно” не носи духовен или ценностен смисъл, а е единствено външна форма на семейното съжителство. Днес упорито се налага замяна на традиционния модел с алтернативни форми на съжителство, и то не задължително между мъж и жена. В християнски аспект обаче „традиционното” отразява неизменната ценностна позиция, че семейството е „духовна инстанция” – място за реализиране на духовната същност на човека.
Бракът е израстване в любовта, а любовта е кръст, жертва, себеотдаване, преодоляване на себе си. Чрез любовта към другия в брака мъжът и жената се научават да приемат всеки друг човек като свой истински ближен. Така те отразяват в отношенията си любовта, която съществува в Бога. Ако човек не се научи да обича в брака, където любовта е конкретна и насочена към другия и към общността си с него като едно цяло, той няма шанс да се научи да обича.
Смисълът на брака се допълва и от раждането и отглеждането на децата. Появата на трети, четвърти член в тази брачна общност е само предизвикателство пред естествения егоизъм на двамата. Тя им позволява да споделят с третия своята взаимна любов. Най-големият дар за децата в семейството не е нито доброто образование, нито „инвестициите в тяхното бъдеще”, а взаимната родителска любов, примерът на тяхната взаимност. В любовта родителите отдават цялото си битие на своите деца. Основен принцип в тяхното възпитание е родителите ежедневно да израстват в любовта. От своя страна, връзката на децата с родителите е повече от емоционална – чрез нея се оформя цялостната личност на детето. То изгражда характерна семейна идентичност, неделима част от идентичността на всеки човек като индивид, но и като член на своето общество.
Понятието традиционно семейство, от библейска гледна точка, има и нормативен смисъл. Характеристиките му може да бъдат обобщени така: 1. Семейството е съюз между мъж и жена, който има за цел взаимното общение в любовта. Всяка алтернативна форма на съжителство (в това число и еднополово) противоречи на този основен антропологичен принцип; 2. Семейството е моногамно; 3. Децата са дар и благословение Божие и са плод на взаимната любов на съпрузите. В този смисъл семейството е най-добрата среда за тяхното отглеждане и възпитание като пълноценни личности; 4. Семейството е пространството и начинът за осъществяване на мисията на съпружеството, родителството, майчинството, бащинството. Тези служения съответстват на различието на пола между мъжа и жената, което е дар от Бога. Затова всеки опит за релативизация на половата диференциация и свеждането на пола до социален конструкт фалшифицира основната библейска истина за човека.
Всичко казано дотук поставя основателния въпрос: може ли съвременното законодателство да съдържа норми, подменящи традиционния нормативен характер на семейството? От една страна, семейното законодателство се променя под идеологическия натиск за трансформация на традиционното семейство и за превръщането му в една от „опциите” за съжителство. От друга страна се лансира – най-често с идеологически мотиви – един институционален протекционизъм спрямо децата, който ги превръща в субект на абсолютни права. Тази привлекателна наглед идея е вредна в основата си, понеже има претенцията да превърне в пълноправен юридически обект децата, които по конституция имат ограничени права и не носят юридическа отговорност. Всъщност тези „права“, за които фалшиво се пледира, самите родители така или иначе предоставят на детето в здрава семейна среда, но под формата на възможности. Чрез тях то може да прояви своята социалност, да формира своята уникална идентичност, да възпитава в себе си религиозност или друг етичен мироглед. Семейството и до днес продължава да бъде най-естествената среда, в която човек придобива личностна и социална пълнота и където децата имат условия за нормално развитие. Затова и грижата на Православната църква да се запази традиционното християнско семейство не е продиктувана от носталгия по миналото, а в същността си е грижа за запазване на духовния смисъл на човешкото съществуване, проявен в семейството… като малка домашна църква.
Използвани източници: 1)„Етосът на брачния завет”, доц. Свилен Тутеков, БГ Методист. 2) Християнска етика” т.II, Мандзаридис, ИК „Покров Богородичен”, 2013.
