7.3 C
София
понеделник, ноември 25, 2024
spot_img

Шокиращите коледни традиции по света

В Алпите живе Крампус – злият двойник на Дядо Коледа, децата в Каталония чакат лакомства от магическия дънер Кага Тио

На Рождество Христово децата чакат Дядо Коледа да им донесе подаръци. Най-лошото на малчуганите в алпийските страни, Унгария, Бавария и Словения, което може да се случи е при тях да дойде неговият зъл двойник. Там го наричат Крампус. Ако някое непослушно хлапе е попаднало в неговия списък не само, че няма да получи подарък, но и ще бъде наказано. Всъщност, деца, не се бойте. В тази роля се превъплъщават татковците на децата в онези страни. На 6 декември австрийските мъже обличат страшните дяволски костюми и обикалят из градовете, всявайки ужас у малките калпазани. На всичкото отгоре на сутринта може да откриете, че коледния ви чорап до камината е пълен не с подаръци, а с въглени.

Caganerакащото човече

Традиционен коледен обичай в някои части на Испания, Португалия и Италия е изнасянето на макет на библейския град Витлеем.

Работата е там обаче, че освен Мария, Йосиф и Иисус, в сцената присъства и така наречения “caganer”. Той представлява малка фигурка, запечатана в доста деликатна поза, докато се изхожда по голяма нужда. Обикновено се спотайва в ъгъла, най-вероятно от срам, понеже е на показ в този иначе интимен момент. Не е ясно кога се е появила тази шега, но със сигурност тя битува от XVIII век. В съвремието хората са измислили интересен начин да отмъщават на политиците и на известни техни съвременници, като правят Caganer с физиономията на някое ненавистно им лице.

Пънът Caga Tio

В Каталония на Коледа си имат една доста странна традиция, наречена “Caga Tio”. Кага Тио е наречен издълбаният дънер, който се поставя на четири дървени крака и му се рисува усмихнато лице от едната страна.

От  8 декември хората го “хранят” с лакомства и го завиват с одеяло, за да не настине. На Рождество Христово дънерът се хвърля в огъня. Домашните го удрят с пръчки и му крещят да „ака”, т.е. да пуска лакомства. Докато семейството налага кой с каквото намери изрисувания път, се пеят традиционни песни. Досега никой не е виждал Кага Тио да изаква садкиши и бонбони. Децата обикновено обаче намират куп сладки неща пред входната врата, за които родителите твърдят, че ги е „изакал” пънът преди да бъде изгорен. В България също има подобен обичай с пън, наречен бъдник. Някога по селата у нас той бил издълбаван от едната страна. В кухинята му слагали тамян, мед и вино, и го запечатвали с восък. На Бъдни вечер го изгаряли в огнището. Нашенският бъдник обаче нито е налаган някога с пръчки, нито са очаквали от него да пусне сладкиши.

Коледен козел в огъня

Корените на тази традиция могат да бъдат проследени до времето преди християнството да навлезе в Северна Европа.

В скандинавските страни козелът е символ на бога Тор, чиято колесница била теглена от два козела. През онези времена боговете очевидно нямало с какво друго да се забавляват и Тор често убивал животните и след това ги съживявал с легендарния си чук, за да развеселява приятелите си. Така в Швеция, Норвегия и някои други северни страни всяка година по Коледа могат да се видят не елените на Дядо Коледа, а предимно декорации и фигури на митичните козли. В центъра на шведското градче Галве всяка година се издига 13-метров сламен козел, който вандалите всеки път успяват да запалят и превърнат в зрелищно шоу от 1966 г. насам. Традиционна коледна шега пък е да прекараш коледния козел в двора на съседа си без да те забележи.

Коледна краставичка

Ако сте в Германия и вашите домакини ви поканят да украсявате елхата, ще забележите в кутията с играчки и една краставичка. Тя може да е от оцветено дърво, от стъкло или пластмаса, но винаги присъства в празничната наредба на коледното дърво.

Краставичката се слага на скришно място в елхата, а децата я търсят на Бъдни вечер и на Рождество Хистово. Което от тях я намери, получава допълнителен подарък. Германците твърдят, че това е тяхна традиция, но корените й не са ясни. Затова пък, американците, които са взаимствали този обичай имат своето обяснение. Те разказват за войник от Гражданската война, който бил пленен в Андерсънвил, Джордия. Умирайки от глад, той се помолил на пазача за една краставичка. Благодарение на нея успял да събере сили и да се измъкне жив. Когато се завърнал при семейството си, започнал всяка Коледа да слага по една краставичка в елхата, за да носи здраве и късмет на този, който я открие на сутринта. В Бериен Спрингс, Мичиган дори всяка година организират фестивал на коледната краставичка и твърдят, че обичаят идва от две испански момчета, който се връщали от училище за празниците, но били посрещнати от хулиган, който ги затворил в бидон с кисели краставички. Тогава свети Николай ги съжалил и ги освободил.

Черен Петър в Холандия

Ако не сте играли, то сигурно сте чували за детската игра на карти Черен Петър.

При нея, който изтегли Черния Петър, изгаря. Оказва се, че в Холандия този тъмен образ с етиопски произход, испанско облекло и лош нрав е не кой да е, а помощника на Дядо Коледа. Всяка година на Бъдни вечер белобрадият старец пристига с шейната си и своя роб – Черният Петър. По традиция от 1850 г. родителите плашат децата си, че ако не слушат през годината, Черният Петър ще дойде и ще ги отведе в Испания. Днес историята се разказва с една идея по-малко расизъм и Черния Петър е описван не като роб, а като коминочистач, откъдето идва и черният му цвят.

Сивата кобила

Още преди в Уелс да започнало празнуването на Коледа, там имало много интересен езически обичай – шествието на сивата кобила.

За целта се взимал череп от кобила или магарица, закачвали го в края на дървена пръчка и опъвали бял плат, под който се покривал човека. За уши се пришивал два черни парцала, а за очи слагали нещо зелено. Дружина от пет-шест човека, заедно със сивата кобила, обикаля по къщите и пее традиционни песни. Пред всеки дом се провежда надпяване, при което домакините и гостите си разменят остроумни рими докато някой не се откаже. Уелските „коледари” почти винаги побеждават и тогава им се разрешава да влязат в къщата, за късмет и благополучие. Ако все пак се случи да загубят, те започват да пеят песен, с която се молят да ги пуснат. Макар и предимно в южните части на Уелс, традицията продължава да съществува и до днес.

Related Articles

- Advertisement -spot_img

Latest Articles