Денят на св. Николай Мирликийски всякога се чества на 6 декември, наричат празника още Никулден. Битовата традиция го свързва с консумацията на риба, най-вече на шаран. Поверието гласи, че човек трябва да носи в портмонето си люспа от никулденския шаран, за да има пари през цялата следваща година. Това е обичай, който обаче няма нищо общо с църковната традиция. Колкото до консумацията на риба на този ден, тя се практикува, тъй като християните а в Рождественски пост, а този продукт е от малкото кулинарни „разточителства”, които се допускат по време на говеенето.
Св. Николай е роден в III век в Ликийския град Патра. Приема епископски сан в църквата в град Мир, област Ликия. Затова го наричат Мирликийски. Умира през 342 г. след боледуване. Погребан е н трад Мир, но през 1099 г. нетленните му останки са пренесени в италианския град Бари, където се намират и сега. Светецът се смята за покровител на моряците, рибарите и банкерите, тъй като моменти от житието му, както и предания, той оказва неочаквано помощ на хора с тези занаяти.
Въз основа на един момент от житието му през средните векове християните измислят празничната лъжа за децата си, че точно свети Николай им оставя подаръци през нощта срещу Рождество Христово. Впоследствие образът на светеца е изместен от комерсиалния колорит на дядо Коледа.
Подаръците на Чудотвореца
Много, много отдавна, триста години след Христос, се родило момченце, което кръстили Николай Още като дете той бил добър и милостив. Николай станал свещеник и целия си Живот посветил на хората. Облекчавал страдащите, защитавал невинните, подкрепял слабите… След смъртта на родителите му той получил богато наследство. Но не го използвал за себе си, а за добри дела. Винаги се стараел хората, на които помагал, да не разберат кой е техният благодетел. Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Патра. Един заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил. Той толкова много обеднял, че не можел дори да омъжи своите три дъщери. Свети Николай узнал за това и още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си – насред стаята блестели изсипалите се жълтици. Скоро той омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. Подир време свети Николай подхвърлил още една кесия в дома на разорения. Така била задомена и втората дъщеря. Милостиви, Боже – замолил се благодарният баща, – покажи ми тоя благодетел. Скоро желанието му било изпълнено. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой отваря прозореца и през него за трети път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал се след непознатия и чак когато го настигнал, познал свети Николай. Паднал на колене пред него и казал: ” Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!” Така от спомена за свети Николай се родила легендата за Санта Клаус или Дядо Коледа.
