Чества се на 23 февруари заедно със Преп. Александър, първоначалник на обителтана незаспиващите
Св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски – ревностен проповедник на вярата Христова, имал дар на чудотворство и изцерения на болести. Поставен на клада да изгори жив. Огънят не го увредил. Проболи го с копие и изгорили тялото му през 167 година.
Във времената апостолски в град Смирна (Мала Азия) живяла една благочестива и богата вдовица на име Калиста. Обичайки Господа, тя усърдно изпълнявала заповедите Му и щедро помагала на бедните. Тя била бездетна и си взела да възпитава едно осиротяло момче на име Поликарп. Скоро тя го обикнала като собствен син, и когато то пораснало, поверила му целия си дом и имот. Поликарп заслужавал любовта на своята благодетелка и от най-младата си възраст бил добър и благочестив. Умирайки, Калиста оставила на Поликарп всичкото си имущество. Но той не обичал земното богатство и всичко раздал на бедните, а самият той живеел в голямо въздържание, непрестанно се молел на Бога и служел на бедни, болни и престарели.
Смирненският епископ свети Вукол обикнал благочестивия момък. Виждайки в него голяма ревност към закона Господен, той го назначил отначало църковнослужител, а после дякон и му възложил да поповядва словото Божие. В това време светите апостоли Йоан Богослов и Павел проповядвали в Мала Азия. Поликарп ги слушал, станал техен ученик и ги придружавал в много градове на Мала Азия, като им помагал в разпространението на светата вяра. Изпълнявайки желанието на светите апостоли, св. Вукол ръкоположил Поликарп за свещеник. В това звание Поликарп продължавал ревностно да служи на Бога. Той проповядвал на народа, разказвал за живота и чудесата на Спасителя, изяснявал Неговия закон, призовавайки езичниците към познание на истината. Слушайки го множиство люде оставали идолопоклонството и свързаните с него безнравствени дела и приемали християнската вяра.
Пред смъртта си св. Вукол имал откровение, че Поликарп трябва да бъде негов приемник. Умирайки, епископът му поверил своето паство. При посвещението на Поликарп в епископство чудесни явления засвидетелствали пред целия народ, че благодат Божия пребъдва върху него: чудна светлина осияла църквата, а някои от вярващите видели бял гълъб да лети около главата на Поликарп.
Св. Поликарп скоро станал най-уважаван епископ в Мала Азия. Дори езичниците го почитали заради неговите добродетели, твърдост на духа и кротост. Той обърнал мнозина към Христа и учениците му го прославили на свой ред със светостта на живота си, например св. Ириней Лионски, Папий Йераполски, Пионий. Той непрестанно проповядвал словото Божие, пишел послания към новопокръстените християни, постоянно се грижел за благото и душевната полза на своето паство. Св. Игнатий Богоносец споменава в посланията си за светия живот на Смирненския епископ. На път за Рим вече осъденият на смърт Игнатий прекарал няколко дни при Поликарп в Смирна и оттам писал послания до църквите. Господ прославил и пред човеците Поликарпа чрез дар на чудотворство. Той му дал сила да изцерява болести, дивно го опазвал сред беди и опасности. Веднъж пътувайки по Мала Азия, Поликарп се спрял в една страноприемница. Изведнъж през нощта бил пробуден от явление на ангел, който му заповядал веднага да излезе от страноприемницата. Едва Поликарп успял да излезе, и зданието рухнало.
Във времето на неговото епископство християните били жестоко гонени и преследвани. Обаче епископ Поликарп дълго време управлявал Смирненската църква и доживял дълбока старост.
Около 167 г., при император Марк Аврелий Антонин, гонение с особена сила свирепствало в Мала Азия. Множество християни загинали сред страшни мъчения. Езичниците и юдеите били озлобени против Поликарп, понеже знаели с каква сила и ревност той проповядвал Христа, и затова те искали да бъде предаден на съд. Св. Поликарп не се боял от смъртта и с твърдост очаквал да го заловят. Но християните искали да спасят живота на своя възлюбен епископ и го молели да се оттегли от града за известно време, като се надявали, че строгите преследвания скоро ще се прекратят. Св. Поликарп се съгласил да изпълни тяхната молба и заминал в едно близко села. Там прекарвал дните в молитва. Но скоро имал видение, което му предизвестявало, че часът на неговото мъченичество е близък. Той видял, като че ли възглавницата на леглото му е в пламъци, и спокойно казал на намиращите се с него: „Аз ще бъда изгорен в огън за името на Господа Иисуса Христа.“ Действително, убежището му станало известно на враговете, и три дни след видението войници, пратени от града, дошли в селото, където се намирал Поликарп.
Като узнал за тяхното пристигане, светителят казал: „Нека бъде волята на моя Господ Бог!“ – и излязъл да ги посрещне. При вида на почтения старец, чието лице сияело от кротост и неземно спокойствие, войниците почувствали неволно благоговение и не посмели да турят ръка на него. Поликарп кротко говорил с тях, казал да им приготвят обяд и помолил да му дадат един час време за молитва.
Докато войниците обядвали, той пламенно се молел, като благодарил на Бога за всички Негови благодеяния и просил Неговата помощ за Църквата, гонена и разпръсната по цялата земя. Укрепен чрез молитвата, св. Поликарп излязъл при войниците, които го откарали в Смирна. Когато го довели в съдилището, всички неверници извикали радостно: „Заловен е нечестивият Поликарп!“ Защото те справедливо го смятали за глава на християните в Мала Азия. А християните, които се намирали в тълпата, и сам Поликарп, чули глас от небето: „Бъди мъжествен, Поликарпе!“ Този глас ободрил всички християни и изпълнил светия старец с нова сила.
Съдията започнал да убеждава Поликарп да се отрече от Христа и да Го похули.
– Осемдесет години аз служа на моя Господ Бог – спокойно отговорил Поликарп – и Той никога не ми е сторил зло, но ми е дарувал много блага! Как тогава ще похуля моя Цар?
– В такъв случай ще пусна срещу тебе лютите зверове – казал съдията.
– Прави каквото искаш! Все пак аз не ще променя своята добра участ на лоша.
– Ще те хвърля в огън – казал съдията, – като се надявал чрез заплаха да подейства на Поликарп, защото и сам желаел да го спаси. Но епископът спокойно му казал:
– Ти ме заплашваш с огън гаснещ, но не знаеш за вечния огън, приготвен за вършещите беззаконие.
Тогава съдията заповядал високо да провъзгласят, че Поликарп обявява себе си за християнин. Езичниците и юдеите яростно искали неговата смърт, като викали: „Този е развратителят на цяла Мала Азия, бащата на християните, разорителят на нашия закон. Да бъде изгорен!“
Тогава съдията, като видял яростта на тълпата и като изгубил надежда да склони Поликарпа да се отрече от Христа, заповядал да донесат дърва и сухи клони. Направили клада и като хванали светия старец, искали да го приковат към кладата. Но Поликарп казал на мъчителите: „Няма нужда да ме приковавате. Оня, Който ми е дал желание, ще ми даде и сила да търпя мъчение и да остана неподвижен на кладата.“ Тогава го вързали и турили на дръвника. Той се молел, казвайки: „Благодаря ти, Господи, Боже мой, загдето си ме причислил към Твоите ученици и изповедници, загдето пия чашата на страданията заради Христа и ставам участник в Неговото мъчение, та при възкресението да бъда с Него участник и във вечния живот. Приеми ме като жертва благоугодна! Славя и възхвалявам Тебе, Боже, и Иисуса Христа, Твоя Син, и Светия Дух, на Които да бъде слава сега и винаги и навеки, амин!“ Между това езичниците и юдеите трупали върху кладата сухи клони, и когато Поликарп завършил своята молитва, те запалили големия огън. Но тук станало чудо, което изумило присъстващите и показало на всички Божията сила: пламъкът само обкръжил светия мъченик, като се събирал над него като свод и не се подирал до тялото му, което оставало невредимо. Тогава съдията заповядал на един войник да прободе Поликарпа с дълго копие. Това било изпълнено и кръвта, обилно изтичайки от раната, изгасила пламъците на кладата. Поразени от чудесните явления, които придрижавали мъченичеството на свети Поликарп, юдеите измолили от съдията да заповяда да бъде изгорено тялото на мъченика, защото се бояли, да не би християните да започнат да го почитат като Бог. Това било направено. Тъй нечестивите мъчители изгорили мъртъв оня, когото жив не могли да изгорят. Свети Поликарп загинал мъченически в 167 г., на Велика събота. „Те знаят – говори се в посланието, в което е описано мъченичеството на св. Поликарп, че ние не може да отстъпим от Христа Господа, умрял на Кръста за спасение на целия свят, и да приемем друг бот. На Него, като на истински Син Божи, ние въздаваме божествена чест, а мъчениците, като ученици и последователи Христови, пострадали от любов към Него, ние радостно почитаме и желаем да им подражаваме. Стотникът, по заповед на съдията изгори тялото на Поликарп, а ние – тъй пишат смирненските християни до всички църкви – събрахме от пепелта костите му, по-драгоценни от злато и от скъпоценни камъни, и го погребахме в чисто място, гдето с радост ще празнуваме деня на неговите страдания, за спомен на тия, които пострадаха за Христа, и за подкрепа на ония, които чрез също такава съмрт ще изповядат и прославят Христа – нашия истински Бог. Това послание ви изпращаме чрез брата Марко. Като го прочетете, дайте го и на другите братя, та и те да прославят Бога, Който ни е показал такъв верен избраник, а може и нас да изпълни със Своята благодат и да ни въведе във вечното Си царство чрез Своя единороден Син Иисуса Христа, Комуто да бъде слава, чест и величие навеки. Амин.“
Тия няколко реда са изведки из посланието, чрез което смирненските християни известявали на братята си в другите църкви за мъченическата смърт на своя свят епископ. Подобни послания се пращали от една църква в друга, за да възбуждат във всички християни ревност към Господа и всички те да могат достойно да честват паметта на светите мъченици, умрели за Христа. За съжаление, малко такива послания са дошли до нас, защото във време на гоненията езичниците старателно издирвани и изгаряли всички християнски ръкописи.
От св. Поликарп Смирненски е останало едно послание, в което той дава правила за християнски живот и убеждава християните да изпълняват задълженията си, да бъдат твърди във вярата, покорни и търпеливи по примера на Оня, „Който всичко претърпял за нас, за да живеем ние в Него“.
